Адвокат Александър Машев: Ненавиждам черния пиар, изборът на председател на САК е борба за идеи, а не лични спорове

Defakto.bg

Над 6000 столични адвокати на  25 и 26 януари ще изберат ново ръководство на Софийска адвокатска колегия – нов председател и членове на Адвокатския съвет, членове на Дисциплинарния и Контролния съвети.  Новост в избора на нови органи на САК е  консенсусът, постигнат между ръководството на колегията и Обединението на свободните адвокати и на Фейсбук общността на българските адвокати –  да се гласува с  бюлетина, в която кандидатите са подредени по азбучен ред, а не по реда на подаване на заявленията, както е досега. 

Шестима са столичните адвокати, които се кандидатираха да оглавят САК. Първи  платформите си обявиха Александър Машев,  Стефан Марчев и Пламен Джуров.  Александър Машев и Стефан Марчев са членове на настоящия съвет на САК, а Пламен Джуров преди време е  бил член на дисциплинарния съд.

В надпреварата се включиха Владислав Янев – председател на гражданската инициатива „Адвокати за свободна България“, и адвокат Петър Антонов, сега член на САК и неин представител пред съдилищата и арбитражите в страната, както и пред Комисията за защита на конкуренцията. В битката се включи и една дама – адвокат Райна Аврамова, която пък е категорична, че в новото ръководство на САК трябва да влязат нови лица.

Де Факто отправи идентични въпроси към някои от участниците в надпревата.  Наред с въпросите за адвокатската независимост и отстояването й, са и такива, които са свързани с интересите извън сферата на професията, както и мнението на кандидатите за техните опоненти.

Ето и отговорите на адвокат Александър Машев:

Запазвам свежия си  поглед за „всенародната любов“ към адвокатите

Първи обявихте кандидатурата си за председател на Софийския адвокатски съвет. Какво ви мотивира да направите това , г-н Машев? Как бихте се представил на широката аудитория? 

– Казвам се Александър Димитров Машев на 52 години, от град София, женен с две деца. Адвокат съм от май 1992 година и това е единствената професия, която съм упражнявал повече от 27 години. Занимавам се основно с гражданско и търговско право. Юрист съм четвърто поколение, потомък на  проф. Александър Кожухаров,  един  от  най-разпознаваемите правници на 20-ти век в българската юриспруденция.

Активно се занимавам с международна дейност в областта на адвокатурата, като съм постоянен член на две комисии във Федерацията на европейските адвокатури, както и представител на адвокатурата в Международната адвокатска асоциация със седалище в Лондон.  Бил съм лектор в многобройни международни форуми, включително съм представлявал България и на годишната среща на  Световните  лидерите на адвокатските колегии по покана на организаторите, като лектор и представител на колегията. Владея английски и руски на професионално ниво и френски на средно ниво.

 С какъв екип ще работите,  ако бъдете избран за председател на САК?  

– Това са доказани професионалисти с дългогодишен стаж. В съвета има баланс между адвокати, работещи в дружество и самоосигуряващи се адвокати, с по-малки практики, има баланс между мъже и жени, както и между пеналисти и цивилисти. Колегите са специалисти в различни области на правото, като също така част от тях имат организационен опит, като членове на настоящия адвокатски съвет, а част от тях са нови лица, с идеи и желание за работа.

На 23 януари, четвъртък, в салона на Съюза на юристите в България от 17 ч. на ул. „Пиротска“ 7  ще представя платформата си.  Поканил съм самостоятелно практикуващи адвокати, адвокатски дружества и съдружия за обмяна на идеи за работа на органите на Софийска адвокатска колегия.

 Възможен ли е  баланс на интересите между действащите членове на съвета и новите, които ще влязат в съвета, между пеналисти и цивилисти?

За мен е изключително важно да има приемственост в работата на съвета, тъй като това е основата за надграждане на извършеното до момента. Колегите, които са били членове на съвета, ако бъдат избрани няма да имат право на трети мандат при следващи избори.  Тези, за които това би бил първи мандат трябва да бъдат улеснени в работата, да бъдат  запознати с процесите и проблемите, както и реалните действия за отстраняването им.   Подобна приемственост не е самоцел, а гаранция за ефективната работа на съвета. Тъй като адвокатите от САК са профилирани в различни области и имат организационни проблеми в съответните съдилища и държавни органи, необходимо е и в съвета да има хора с опит както в наказателното, така и гражданското, търговското и административното право, които да помагат за подобряване на условията, при които работим за клиентите си.

Как  трябва да се отстояват  интересите на гилдията  пред държавните органи и пред съдебната власт?

– Това е един от основните акценти в програмата ми. Важно е мерките да са видими, конкретни и да дават резултат.

Предлагам да се създаде  механизъм за сигнали от колеги до колегията, които са се сблъскали с нарушения на техните или на клиента им права от страна на съда,

прокуратурата, МВР и други органи на власт.  Ще създадем техническа възможност това да се извършва и по електронен път.  Колегията следва да поеме задължението да осъществява директен контакт с административните ръководители на съдилища и прокуратури, включитено да сезира ИВСС, инспектората при ВКП и други контролни органи за констатирани нарушения.

В момента много колеги се въздържат да критикуват съда, тъй като се притесняват за интереса на клиента и за собствените си условия на работа. Трябва реално да застанем като организация зад тях и те да усетят нашата подкрепа.

Имате ли идея как  трябва да изглежда изстрадалия проект за нов Закон за адвокатурата? 

–  Категоричен съм,  че следва да има нов Закона за адвокатурата и актуализирани етична правила, които дефинират в по-голяма степен осъществяването на адвокатския труд. Професията се развива динамично и нормативната база трябва да се обнови изцяло. Нужно е да се акцентира върху етичните правила при упражняване на професията, нелоялните практики и защита на правата на адвоката, ролята на адвокатурата в обществото като защитник на върховенството на закова, вкл. и с по-широки правомощия по отношение на нормотворческата дейност.  Трябва да се  дефинират ясно и границите на адвокатската професия и гаранциите за защита на тези граници от вмешателството на други гилдии и търговски дружества.

Как реагирате на мненията,    изказвани от обвинението,  включително и от новия главен прокурор,  че правосъдието е далечна цел на адвоката, защото работи за пари и не се интересува от истината по делата ?

– -Подобни внушения са абсолютно неверни и увреждат сериозно имиджа, както на адвокатурата като цяло, така и на лицата които изказват подобни тези. Адвокатът е призван да служи на закона не по малко от съдията или прокурора и в много по-голяма степен реално и ежедневно защитава правата на гражданите и юридическите лица. Всички прокурори в България са малко над 1500 колеги.

Софийската адвокатска колегия е с над 6000 адвокати и представлява най-голямата организирана юридическа общност в страната. Правосъдието е най-близката и основна цел на адвоката ежедневно и непрекъснато, тъй като адвокатската дейност не е обвързана със заплата и работно време.  Да си адвокат не е само професия, това е състояние на духа и стремеж към свобода и справедливост.

След решението на Съда на ЕС още няма яснота за критериите, по които трябва да се определят минималните адвокатски хонорари у нас. Какво мислите за това?

– Има един много важен въпрос, който се пропуска. Съда на ЕС е приел, че не е в противоречие с конкурентните правила да има определени минимални възнаграждения. Тази регулация е насочена както към клиентите, така и към съда и държавните органи при присъждане на разноски.  За мен тя следва да бъде законово определена, като част от Закона за адвокатурата, заедно със съответната методика.

В конкретен план смятам, че е необходимо  при регулацията на встъпителните вноски, членския внос и включително минималните адвокатски възнаграждения да се постави обективен критерий, например минималната работна заплата,  като сумите се посочват като процент от нея.  Това ще осигури предвидимост, както за колегите, така и за обществото, респективно за нашите клиенти, а и ще улесни съда при присъждане на разноските.

Трябва ли да има промени в работата на  Дисциплинарния съд?

– Дисциплинарният съд винаги е бил независимо самостоятелно звено със собствен бюджет. Това е и причината да се избира отделно неговия председател и състав. Връзката между съвета и Дисциплинарния  съд е в това, че проектобюджетът на съда се предлага от Председателя на ДС чрез съвета, като той се одобрява на Общото събрание.

Моето мнение е, че трябва да се предостави публичен достъп до решенията на ДС, които да се публикуват при спазване на политиката за защита на лични данни. Също така следва да се обобщи практиката на ДС, което ще подпомогне и съвета  на АК в  определянето на критерии за търсене на дисциплинарна отговорност при нарушение от страна на адвокати.

Как оценявате опонетните си? 

С адвокат Стефан Марчев в момента сме членове на САС и работим отлично. Това, че имаме известни различия е  положителен момент, тъй като в спора се ражда истината. Най-страшно и неестествено е, когато всички непрекъснато са на едно мнение.

С него имаме принципни различия по отношение на размера на вноските в адвокатурата, като не споделям неговото становище за увеличението им механично, по подобие на тези на Висшия адвокатски съвет.   По мое мнение,  добрият работещ вариант е обвързването им с минималната или средна работна заплата в страната, като процент което ще доведе до предвидимост и няма да принуждава следващите съвети да прилагат драстични увеличения, за КОЕТО СЪМ КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ.

Това не променя изключително положителното ми отношение към този млад, работлив и компетентен наш колега.

За мен най-важно е, когато някой не е съгласен с определено предложение или фактическо положение, да може да се обоснове и да предложи друго работещо решение или да предложи оптимизиране на съществуващото.   Не познавам добре останалите кандидати, но никога не бих си позволил да изкажа негативно мнение за когото и да е. Това не е личен спор, а борба на идеи. Никой не следва да бъде подценяван. Най-много битки са загубени не поради лоши условия, а поради високо самочуствие.

Тук е мястото да кажа, че съм категорично срещу черния ПР и разпространяване на слухове. Състезанието трябва да бъде честно. Смешно е да се твърди за някого, че е получил пари от правната помощ, при условие че никога през живота си не е бил вписан в бюрото за правна помощ.  Личните проблеми и пристрастия на някои от кандидатите не следва да са водещи в концепцията за работата на органите на адвокатурата и за изборите въобще.

Какво обичате да четете, извън делата, какво цените у хората, какви хора „обитават“  приятелския ви кръг?

Много обичам да чета литература за история на изкуството и документалистика, особено на исторически и политически теми. Също така се налага непрекъснато да се чете специализирана литература, тъй като професията се развива много динамично. Това не е само правна литература, но и в областта на дигиталните технологии, които навлизат необратимо в живота ни.  Чета и икономическа литература, тъй като това също е част от работата.

Хората около мен са основно колеги юристи.  Разбира се имам и много приятели извън професията, което ми позволява да имам  свеж поглед за това каква е всенародната любов към адвокатите.