За „гениалната“ идея как ще борим престъпността, като вдигнем санкциите за непълнолетни

Доц. д-р Светла Маргаритова, преподавател и председател на асоциацията по Криминология 

Цял ден по радиа и телевизии излъчват поредната гениална идея на министър-председателя, който поръчал на депутатите, след като се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да въведат  увеличаване на наказанията на непълнолетните за извършени от тях престъпления срещу личността, така че за тях да не важи правилото за редуциране на санкциите, а да отговарят като зрели хора, ако се докажело, че всъщност те са достигнали такава зрялост.

Мисля си, че преди да отговорят на поредния обществен натиск управляващите трябва да се посъветват (ако има с кого) какво точно да говорят, защото иначе за пореден път доказват собствената си некомпетентност. То вярно е, че министър-председателят няма юридическо образование, но все някой около неговите съветници има такова и все някой е учил и е държал изпит по наказателно право (няма как да си е взел иначе дипломата, макар че в наши дни всичко е възможно). Та тези, дето вземат „компетентно“ думата и се изказват пред медиите, би трябвало да бъдат осведомени от по-компетентните от тях, че в Наказателния кодекс законодателят неслучайно е редуцирал наказанията за непълнолетни , като при това е разделил тази малка възрастова група на 14-17 – годишните на две подгрупи и за всяка е определил и различна редукция на наказанията, различаващи се от тези на пълнолетните лица. Това е направено не под натиска на тълпата, а въз основа на изследвания на психолози, които са установили какво е психофизиологическото развитие на юношите в тази възраст и как то се променя, доколко те са в състояние не само да разбират „свойството и значението на извършеното“, но и да могат да „ръководят постъпките си“.
В този ред на мисли изказванията на господин ГЕРБерския депутат пред журналистите показаха неговата пълна некомпетентност и до каква степен е профанизиран нашият политически живот. Докога след всяка трагедия и поредната жертва на престъпление ще се използва мъката на близките и ще се потушава напрежение чрез промяна на законодателството?

Само за миналата година НК е променян 4 пъти, а от създаването му -през 1968 г. се наблюдава следната тенденция. За периода 1968 – 1989 (до промените) – 14 пъти е изменян и допълван; от ноември 1989 до 1999 г. – 26 пъти, от 2000 – до 2009 – 34 пъти и от 2010 до 2019 – 32 пъти.  Само част от тези изменения и допълнения  са продиктувани от промените в обществено-политическия и икономическия живот и необходимостта от съобразяване на нашето законодателство с международни норми и стандарти. В големия си брой промените , които са извършени в Наказателния кодекс през последните години,  са все в посока на увеличаване на санкциите и много често – под натиска на общественото недоволство след извършено престъпление, което е станало публично достояние. Това се нарича „ожесточаване на репресията“ на научен език – политика, която в никое общество не е доказала своя успех и ефект.  Тя е за успокояване на общественото напрежение, но не и за реално ограничаване на престъпността. Нарушена е т.н. „стълбица“ на наказанията – те да съответстват на тежестта на престъплението – принцип, въздигнат още от английския философ Д. Бентъм.

Защо  депутатите трябва да питат прокуратурата, а не се сетят да попитат научната общност, преподавателите по наказателно право, специалистите по юношеска психология, че да им стане ясно какъв е механизмът на формиране на личността и какви са били причините някогашният законодател да регламентира по точно определен начин наказателната отговорност на непълнолетните? Защо не попитат съдиите как определят наказанията на непълнолетните и какви фактори вземат под внимание, преди да постановят присъдата си?  Защо не прочетат поне една присъда с мотивите, за да се осведомят, че се отчитат както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на самото деяние и способа на извършването му, личността на самия деец? Днес управляващите отново изпаднаха в състояние да „откриват топлата вода“.  Докога ще се действа по този „стахановски“ почин, за да се тушира общественото напрежение?

Защо ГЕРБ закриха Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология – от него остана само криминалистиката, обаче криминологията изчезна? Нека някой да попита дали в България в последните 10 и повече години се осъществяват някакви криминологични изследвания и грижа ли ги е управляващите каква е реалната картина на престъпността? Какви са причините за нея? Какъв е профилът на разкритите извършители? При всичките манипулации със статистическите данни пак няма как да се прикрие ниската разкриваемост дори и при най-тежката престъпност. Само че никое общество не е успявало да пребори престъпността с увеличаването на наказанията и това е доказано от многовековната история на човечеството.

Известно ли е на тези, които са призвани да противодействат на престъпността, че от бившите източноевропейски страни България е единствената, която си затри научните звена, които провеждаха изследвания точно на престъпността?  Няма друга държава както на Балканите, така и в Източна, а още по-малко – в Западна Европа, в която да не се извършват криминологически изследвания, защото те са необходими за формирането на една цялостна и научно-обоснована наказателна политика. Няма друга държава, в която да не се правят паралелни на държавата измервания на виктимизацията на обществото. Впрочем, управляващите едва ли са наясно какво означава този термин.
В юридическите факултети преподаваме дисциплината криминология, а наука нямаме вече повече от 10-15 години. Това е по-зле и от периода преди 1970 г. (защото след това у нас бяха създадени няколко научни звена).  Ама при тези управляващи науката не е на мода. Тя не им е необходима. Виж да беше футбол…