DeFakto.bg DeFakto.bg
Ще се прави анализ на неизпълненията на съдебни решения и на отказано правосъдие
Два пъти са нараснали делата срещу нормативни актове, образувани във Върховния административен съд (ВАС) през миналата година. През 2019 г. те са били 134, като 114 от тях са решени.
В същото време близо два пъти – с над 45 % са намалели „изборните“ дела във ВАС и административните съдилища в сравнение с предния местен вот през 2015 г.
Любопитната тенденция бе отчетена от председателя на ВАС Георги Чолаков (на снимката) и заместничките му Мариника Чернева и Милка Панчева на среща с журналисти.
Чолаков не се ангажира с обяснения за ръста на жалбите срещу нормативни актове – дали е заради все по-калпавото законодателство или поради нараснала гражданска активност. Повечето „нормативни“ дела обаче са срещу наредби на „Топлофикация“ и подзаконови нормативни актове на Висшия съдебен съвет.
Значителен е и броят на делата – над 800 – по закона за управление на средствата от еврофондове (ЗУСЕСИФ), посочиха от ръководството на ВАС. Сред тях са и казуси с „къщи за гости“, в жалбите се иска отмяна на откази за изплащане на евросредства по проектите.
Свършените през м.г. дела са 17 239 броя, което е с близо 1300 повече от 2018 г. С 36 % е намалял броят на висящите дела и в края на 2019 г. те са били общо 3989, е друга статистика за работата на върховния съд.
Основно предизвикателство пред административното правораздаване продължават да са обширните изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в сила от миналата година. В ход е мониторинг за прилагането и проблемите при прилагането на АПК, като до февруари ръководителите на административните съдилища трябва да изпратят данни за това. Промените промениха подсъдността по данъчните дела, оставиха на една инстанция ред казуси – жалбите по Закона за достъп до обществена информация, принудителните административни мерки, дисциплинарни решения на ВСС и ред други. За това ВАС с тълкувателни дела ще уеднаквява практиката в тези случаи по всички спорни въпроси.
Прави се и проверка на „масовите“ отводи по административни дела, съобщи Георги Чолаков. Мярката се налага, тъй като нерядко съдиите, които се отвеждат по една или друга причина, били едни и същи.
Любопитна заявка за анализ на отказите да се изпълнят съдебни решения, от една страна, и случаите на „самоизключване“ на съда от разглеждането на определени казуси даде председателят на ВАС. Анализите ще са по спечелен от върховния съд европроект, а след изработването им може да се предложат съответни законови промени.
Кой ще гледа колективните искове срещу НАП?
По въпроса, както Де факто писа, е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София-град и СГС.
Казусът възникна по конкретен иск на 83 граждани и едно сдружение срещу приходната агенция заради изтичането на лични данни. Иска се съдът да установи противоправно и виновно поведение на НАП, както и да я осъди да обезщети вредите, причинени на колективния интерес, с по 1 000 лева обезщетение за всеки пострадал.
Спорът между административиня и градския съд се завъртя заради „колективния иск“, понеже го няма в АПК. Производството обаче в случая е особено, с прилагане на еврорегламент.
Петимата върховни съдии, които ще определят кой съд да гледа този, а и друго подобни искове, са Бонка Дечева, Ваня Алексиева и Галина Николова от ВКС, както и Таня Радкова и Анелия Ананева от ВАС. Уверенията са, че няма да бавят произнасянето си.
