DeFakto.bg DeFakto.bg
Кадровите и финансови „бонуси“ за членовете на ВСС окончателно бяха приети от парламентарното мнозинство днес. Народното събрание гласува на второ четене поредните, този път „големи“ (по израза на правосъдния министър Данаил Кирилов) промени в Закона за съдебната власт.
Конкретно „бонусите“ обаче изникнаха като предложения на депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти, а на заседание на правната комисия бяха аргументирани като „справедливост“ за съдебните кадровици, чийто кариерен ръст „замръзвал“ за 5 години.
Отделно, в свое становище до правната комисия на НС, 12 от членовете на ВСС, сред които цялата Прокурорска колегия и двама съдии, директно бяха свързали придобивките с извършването или неизвършването на съдебната реформа.
Правосъдният министър Данаил Кирилов, вече в качеството на член на кабинета все пак отправи „предупреждение“, че ако новите бонуси станат факт, ще има негативни отзвуци от ЕС.
Е, управляващото мнозинство явно си пое „риска“. Първо правната комисия, а днес и пленарната зала одобриха предложените поправки.
Така в чл. 28, ал. 1 ЗСВ се записва, че при изтичането на мандата или предсрочното му прекратяване изборният член на ВСС се възстановява на заеманата преди избора, на равна по степен или с една степен по-висока длъжност в органите на съдебната власт.
Отделно, членовете на ВСС и на Инспектората получиха гаранции, че при напускане на системата – първо или последващо, в полагащото се обезщетение (между 10 и 20 заплати, според стажа) ще влезе пълният размер на възнагражденията им в съдебния съвет или като инспектори, които са най-високите в системата.
В ЗСВ влязоха и нововъведенията, предложени от Хамид Хамид (ДПС) като „редакционни предложения“ на самото заседание на правната комисия.
Те са: „Съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнението на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон“ – нов чл. 214 ЗСВ.
„Недопустимо е използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации“ – чл. 12, ал. 1 ЗСВ.
„Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване на изискванията на чл. 360б“ – чл. 9, ал.1. То ест че се използват системи, одобрени от Пленума на ВСС, съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на държавната агенция „Електронно управление“, на което бе настоял министър Кирилов.
По предложение на правната комисия не мина обаче друга много критикувана поправка, иницирана от министъра – за зачертаване на режима за отстраняване на магистрати от съдебния закон, като за тях действа общият режим на отстраняването по НПК – по искане на прокурор пред съответния съд.
В съдебния закон влиза текстът на чл. 230, предложен от Министерския съвет, дело на междуведомствена работна група.
Новият режим предвижда, че когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на ВСС може да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Като това става с мотивирано искане на главния прокурор по предложение на съответния наблюдаващ прокурор. Регламентирани са и крайни срокове за продължаване на отстраняването в досъделното производство – максимум година ишест месеца при обвинние за тежко престъпление и 8 месеца в останалите случаи.
Редакцията идва, след като КС обяви за противоконституционно задължителното отстраняване на магистрати по обвинения за служебни престъпления.
Отхвърлени бяха и предложенията на „Атака“, които забраняваха на съсловните магистратски организации да се финансират отдругаде, освен от членски внос, дарения от членовете, по програми на ЕС и от Норвежкия финансов механизъм.
От ЗСВ отпадна и задължението на съдиите,прокурорите и следователите да декларират членствата си в съсловни организации – идеята за отпадането бе на министър Кирилов, който като депутат беше предложил декларирането.
Има ред промени при атестирането, като сред основните от тях е възстановяването на помощни атестационни комисии по места, които ще подготвят оценяването на магистратите, а Комисиите по атестирането и конкурсите (КАК) към двете колегии на ВСС ще го одобряват. В закона се записва също, че занапред председател на комисия във ВСС може да е само изборен член на съвета. Досега единственият случай, в който начело на комисия заставаше действащ магистрат бе в съдийската КАК.
По предложения отново на депутати от управляващите бяха „коригирани“ забраните за роднинства между членовете на ВСС, административните ръководители в системата и правосъдния министър – те остават, но според колегията. То ест за кадровик от съдийската колегия няма пречка да е роднина с прокурорски шеф и обратното.
Охраната на съдиите, от една страна и на прокурорите и следователите, от друга, се разделя. Занапред ГД „Охрана“ на правосъдното министерство ще отговаря само за сигурността на застрашени съдии и техни близки. А прокурорите и следователите ще бъдат пазени от Бюрото за защита към главния прокурор.
