Предложения за промени в Постановлението на Министерския съвет (ПМС) за създаването на мегасъвет, който да осъществява „националния мониторинг“ върху борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона са пуснати за обществено обсъждане. Идеята на въпросния съвет е изпълнителна и съдебна власт, с участието на законодателната, да се „отчитат“ за дейността по посочените направления, под председателството на вицепремиер и представляващия ВСС.
В постановление, прието в края на септември м.г., бе заложено то да влезе в сила в момента на отмяната на решението на ЕК от 2006 г. за специално евронаблюдение върху България. Макар че на прощаване комисията „Юнкер“ препоръча отпадане на мониторинга върху държавата ни, тя прехвърли вземането на това решение върху Европарламента и Съвета на ЕС. В края на 2019 г. за сваляне на мониторинга гласува и Комисията LIBE (по граждански права, правосъдие и вътрешен ред) на ЕП. Но общо решение за отпадане на наблюдението все още няма.
А в проекта, пуснат в портала за обществено обсъждане на 24 януари, кабинетът предлага корекции. Конкретно – постановлението на МС да влезе в сила три дни след обнародването му, а вече заработването на новия национален съвет да стартира след отмяната на мониторинга. Обсъждането ще е „бързо“ – само за 14 дни.
Мотивите:
„Предвиди се Националния механизъм за мониторинг да се осъществява чрез Съвет за координация и сътрудничество, в чийто състав се включват представители на изпълнителната и на съдебната власт, на независими държавни органи, а в заседанията на Съвета ще могат да участват представители на парламентарните групи, председателя на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, както и представители на магистратските професионални организации и на други неправителствени организации, избрани за членове на Гражданския съвет .
С ПЗР на Постановление № 240 от 24 септември 2019 г. се предвиди то да влезе в сила с влизането в сила на отмяната на Решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка за
напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебна реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Съветът за координация и сътрудничество ще осигури мониторинг на трайното изпълнение на реформите, предприети от България и това ще се впише в бъдещия диалог с Европейската комисия в рамките на всеобхватния механизъм за
върховенство на закона.
С настоящото предложение се предвижда постановлението да влезе в сила в съответствие с общото правило, предвидено в Конституцията на Република България – три дни след обнародването на изменението, а дейността на Съвета да започне при влизане в сила на посоченото в параграф 5 от ПЗР на ПМС № 240 от 2019 г. решение на Европейската комисия.
Настоящата промяна ще позволи конституирането на Гражданския съвет към Съвета за координация и сътрудничество. Ще може да се проведе предвидената в постановлението публична процедура за определяне в Гражданския съвет по един представител на неправителствени организации с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, на съдебната реформа и на работодателите, признати на национално равнище. Промяната ще позволи и да бъдат посочени и представителите в Гражданския съвет на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите.
Поради важната роля, която ще има Гражданският съвет при осъществяване на националния механизъм за мониторинг и това, че се касае само за изменение на един параграф от Преходните и Заключителните разпоредби на ПМС № 240 от 2019 г., е определен 14 – дневен срок за провеждане на обществени консултации.“
„В свободното общество родителите предават на децата си уменията си да оцеляват в свободно общество – труд, лоялност към клиенти или работодатели, почтеност, отговорност към задълженията, грижа за семейството.
В тоталитарното общество родителите предават на децата си уменията си да оцеляват в тоталитарно общество – сигурни служби, доносничене срещу бонуси, предателства, драпане със зъби и нокти към по-високите държавни служби, заплати и придобивки.
Когато децата на тоталитарните хора станаха свободни, те направиха това, на което са научени от родителите си – потърсиха си нови държави, които да им дават по-сигурни служби, по-големи заплати и повече бонуси, изоставяйки семействата си, без дори да направят опит да създадат нещо сами.
Така че преходът си е напълно закономерен. Истинското развитие на свободното общество започва от хората, останали в България, които се опитват да изградят своите мечти тук въпреки (пост)тоталитарната държава, която усилено продължава да се меси в живота на хората по всякакви начини.
Не ни трябва по-силна държава, трябват ни нормални хора с политическо представителство.“