DeFakto.bg DeFakto.bg
Борислав Вълчев, адвокат
Хубаво е да има забрани в свободната адвокатска професия. Например, забранена е рекламата. Също така, забранено е договарянето на хонорари под минимума в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Забранено е да се явяваш пред съда, ако не си навлякъл тога. И още много, много забрани и ограничения. А най-хубавото е, че тия забрани никой не ги спазва. Само напишете „адвокат“ в гугъл и ще видите десетки реклами. Нито един адвокат няма наказан последните десетина години за това че се е рекламирал или пък за това, че е договарял под минимумите. Защото професията е свободна!? Или защото забраните са глупави?!
Такива мисли ми се въртят в главата един ден преди Общото събрание на Софийската адвокатска колегия, което ще избере нов адвокатски съвет, председател и всички други органи на колегията, както и делегати за тазгодишното Общо събрание на адвокатите в страната. Реално, новоизбраните органи на колегията ще имат решаващо влияние догодина, когато трябва да бъде избран нов Висш адвокатски съвет и негов председател, затова изборът е важен и се очаква повече от 1000 адвоката да дадат гласа си, лично или чрез пълномощник, (от над 6000 членове на САК). За сравнение, на изборите на които бе избрано сегашното ръководство на САК, гласуваха над 1200 адвоката, докато на събранията, на които не се избират органи, а само делегати, гласуват около 600, което е средна избирателна активност около 10%, и то с пълномощните.
Какво прави впечатление в този избор? Шест кандидата за председател, трима от които – с „екипи“, в които има кандидати за всички, или почти всички органи. Заявените им намерения и програми си приличат, всички обещават нова, модерна, електронна адвокатура, повече права за адвокатите, по-добри условия за работа. Благодарение на дебата, организиран от Обединение на свободните адвокати (ОСА), тези програми бяха представени и публично. Ако се загледаме в тези 75 /общо/ кандидата, ще открием в повече от 50% от тях, лицата от „Адвокати за промяна“ от 2011 г., които вече два мандата ръководят Софийската адвокатска колегия и имат решаващо влияние във Висшия адвокатски съвет. Вярно, „промяна“, разделена на лагери и фракции, в годините караща се, прегрупираща се, но е факт че повечето, които ходим на избори, гласуваме за едни и същи хора близо 10 години.
Досега по-големите, както и средните по размер кантори, нямаха интерес към управлението на адвокатурата. Вярно, на избори, някои от тях гласуваха за този или онзи, на база лични контакти, дори инцидентно участваха и в управлението, но като цяло, стояха настрана от него, тъй-като си имат достатъчно работа и единствено искат да бъдат оставени да работят. С други думи, управлението на адвокатурата бе оставено на самостоятелно практикуващи адвокати, които обаче, встъпвайки в управлението, неусетно зарязват практиката си – два мандата в адвокатския съвет, после или към висшите органи, или в Контролния съвет или дисциплинарен съд. Те. Адвокатурата от години се управлява от номенклатура – от професионални чиновници, а не от адвокатите от съдебната зала. Да, и такива присъстват немалко както на ниво колегия, така и във Висшия адвокатски съвет, но не те управляват. На тях им се поднася дневен ред, по който често няма време да се гласува нещо различно от виждането на председателя, секретаря или докладчика.
Резултатите от това управление: Закон за адвокатурата, позволяващ кражба на адвокатски труд, нелоялна конкуренция, противоречащ на Правото на Европейския съюз, с хаотично дисциплинарно производство и недемократични адвокатски избори, позволяващ Висшият адвокатски съвет да не изпълнява решение на Общото събрание на адвокатите в страната. Неуспешни опити за измененията му вече 6 години. Наредба за минималните хонорари, на няколко пъти отменяна от Върховните съдилища, а вече втора година – непризнавана и от гражданските съдилища на база на практиката на Съда на Европейския съюз. Мизерно заплащана правна помощ, подигравка с висококвалифицирания адвокатски труд. Злоупотреби с „особените представителства“. Нецелесъобразно планиране, събиране и харчене на адвокатските пари –например в САК и във Висшия адвокатски съвет с милионните бюджети, които не могат да похарчат, до бюджета на колегия със 100-200 адвоката, където парите тотално не стигат. Последствията са падане на качеството на адвокатската услуга, съответно и на цената й, в крайна сметка – и на имиджа на адвокатурата.
Същите лица ли ще оглавят новия Висш адвокатски съвет догодина? Не е ли време успешните адвокати по канторите да тропнат и да въведат добрите практики и в адвокатското самоуправление? Не са ли нужни мениджъри? Изглежда е време.
