DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд решава въпроси за „независия“ прокурор и за бюджета на НЗОК
Задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията е поискал от КС новият главен прокурор Иван Гешев. Искането е от миналия петък, а днес Конституционният съд е образувал Дело 1 от 2020 г. с докладчик Мариана Карагьозова-Финкова.
Чл. 103 от основния закон е за имунитета на президента и вицепрезидента и забраната за тяхното задържане и наказателно преследване.
Учудващо, от прокуратурата, която прави публично достояние включително доказателства по текущи разследвания, не обявиха за тази инициатива на обвинител №1. Администрацията на президента Румен Радев вече подготвя становище по отправеното от Главния прокурор искане до Конституционния съд. Очаква се по-късно коментар на държавния глава по темата.
Искането идва, след като от края на миналата година в президенството тръгнаха консултации за конституционни промени и се обсъждаше включително осигуряването на ефективно независимо разследване срещу обвинител №1.
Текстът на Конституцията, чието разясняване иска Иван Гешев, гласи:
Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Въпросът за неотговорността на държавния глава и на вицепрезидента, включително и по граждански претенции срещу тях, вече е обсъждан през годините, а КС е бил категоричен – докато са на поста, тя е абсолютна. Казус бе възникнал с вицепремиера Тодор Кавалджиев, от когото бе направен опит да се търси отговорност за обида и клевета.
Но днешното питане е далеч по-амбициозно – от прочита му се разбира, че главният прокурор се интересува включително дали може да образува и „държи на трупчета“ дела срещу президента, до изтичането на мандата. Една позната схема.
Иван Гешев настоява конституционните съдии да разтълкуват обхвата на „изключенията“, при които е възможно повдигане на обвинение – „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“. Както и КС да каже дали е възможно извършването на „проверка“ за извършени от президента и вицепрезидента престъпления, както и дали ще е законосъобразно образуването на наказателно производство (без да се стига до повдигане на обвинения).
„Разпоредбата на чл. 103 от Конституцията очертава характера и обхвата на отговорността на президента. Неотговорността на президента по своя характер е функционална, т.е. само за действия, извършени при изпълнение на служебни функции. Извън обхвата на този имунитет остават само случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Смисловото съдържание на чл. 103, ал.1 се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези“, твърди главният прокурор. За да се предотвратят „неблагоприятни за националната правна система последици“, той иска отговори на въпросите:
Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията, визирани в Раздел Първи, Глава Първа „Престъпления против Републиката“, от Особената част на Наказателния кодекс и ако не се припокрива – какви по естеството си нарушения включва?
Каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“?
Включва ли някое от тях престъпления извън Глава Първа НК и налице ли са изисквания относно вида на престъплението (от общ или от частен характер) или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание (както по вид, така и по размер)?
Във втората част от искането си Иван Гешев заявява, че тъй като имунитетът на президента е само за неговите служебни действия, „в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим на възникване на отговорност – гражданска, административна, наказателна – различен от този на всеки друг български гражданин“. Но в същото време наказателната неприкосновеност възпрепятства реализирането на наказателна отговорност на президента. За това, според главния прокурор, въпрос от „изключителна важност“ е „как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента в процесуален аспект се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица, от една страна, и интереса от запазване на равновесието в институционалната система на властта, от друга“.
И задава въпросите:
Законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закон да извършват такива, в случай, че след встъпването в длъжност на президента или вицепрезидента посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента/визепрезидента престъпление?
Законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова в същата хипотеза – разкриване на признаци за извършени от президента/вицепрезидента престъпления?
И още:
Само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента/вицепрезидента към извършването на разследваното престъпление или на друго престъпление, свързано с него, съставлява ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?
Самият главен прокурор смята, че визираната в основния закон „държавна измяна“ се припокрива с „престъпленията против републиката“ от Особената част на НК. Но под „нарушение на Конституцията“следва да се разбира включително извършването на всякакви други престъпления.
Според Гешев извършването на проверка, като предпроцесуална дейност, не нарушава забраната за „възбуждане на наказателно преследване“, т.е. е възможна и спрямо държавния глава.
Ако ли пък се установят данни за извършено престъпление от президента/вицепрезидента в хода на образувано наказателно производство, то то трябва да бъде спряно, но не и прекратено, заявява главният прокурор.
Пълният текст на искането му тук.
Две дела обсъжда КС във вторник
Във вторник Конституционният съд ще разгледа по допустимост искането на правителство за тълкуване на конституията по въпроса за статута на т.нар. “ независим“ прокурор, който ще разследва Главния. Очаква се утре по същество съдът да реши искането на опозицията срещу Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
На извънредно заседание на МС през декември м.г. правителството обяви законопрект за промени в Наказателно процесуалния кодекс, който „решава“ проблема с липсата на контрол над главиня прокурор и след ден го внесе в НС. Проектът предвиди, че шефът на Инспектората на ВКП ще провежда обективното и независимо разследване срещу Главния. Както и че той ще се избира с 2/3 мнозинство от Прокурорската колегия на ВСС – в която, освен главния прокурор, обичайно заседават бивши и бъдещи обвинители, коиот са негови подчинени.
Предложението роди вълна от несъгласия в юридическата общност. Оказа се, че в него има ред недомислици, включително и текстове, които дерогират конситуционни разпоредби. Това се случи след официални становища на Веинецианскта комисия и Комитета на минстрите, които посочиха, че без конституционни промени не може да се постигне нужната фигура на „независимият“ обвинител, който ще разследва и предава на съд Главния прокурор и заместниците му за тежки умищлени престъпления. Още от 2009 г. след решението на Европейския съд по делото „Колеви“, България бе задължена да осигури условия за „обективно и независимо“ разследване срещу главния прокурор.
Десетгодишното бездействие на държавата през 2019-а година обаче многократно бе пришпорвано и от Съвета на Европа, и от Еврокомисията, а този път очевидно властите схванаха, че промяната се превръща в условие за отпадане на мониторинга.
Така след като гръмко бе обявен и внесен в НС поредния проект с „решение “ на проблема, на 20 декември КС уведоми, че правителството е поискало тълкуване на чл.126 ал.2 от Конституцията, чиито в окончателен вид гласи:
„В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“
За съдия докладчик бе определен Гроздан Илиев.
На утрешото заседание се очакква да получи отговор и искатнето на опозицията за обявяване на противоконституционност на серия текстове от Закона за юджета Националаната здравноосигуритела каса за 2019 г. ( § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, §§ 33, § 34, 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и на § 43 след думите „1 януари 2019 г.“)
Опозицията атакува като противоконституционно “ издевателството над законодателния процес“, като атакува промените на 17 закона чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Левицата /е категорична, че в свои решения решения КС вече е отричал практиката чрез един закон да се правят корекции в други, които нямат нищо общо с основно коригирания. Случаят със Закона за бюджета на НЗОК е именно такъв, а това е в противоречие на принципа за правовата държава, категорична е опозицията.
Съдия докладчик е Георги Ангелов.
