Последни новини
Home / Актуално / Петър Обретенов: Как не трябва да се правят законите

Петър Обретенов: Как не трябва да се правят законите

Defakto.bg

Петър Обретенов

   Отново, за кой ли пореден път, българското общество беше разтърсено от  жестокото, садистично убийство, съпроводено с изнасилване, на 18 годишната Андрея от Галиче.

  И още един случай възбуди обществения гняв: смъртта на младото момче, загинало в резултат на с нищо непредизвикано нападение на група гръцки хулигани  над фенове на Ботев – Пловдив, при гостуването им в Солун.

            На пръв поглед, между двата случая няма нищо общо. Съвсем различни са подбудите, причините и обстоятелствата, при които се е стигнало до нелепата смърт на девойка и младеж, за които техните близки и познати  казват, че са били прекрасни във всяко едно отношение.

           И все пак има нещо, което свързва двата случая.

          Скръбта на близките и възмущението на обществото са съвсем естествена реакция, но и в двата случая тя беше доведени до крайност, след като се разбра, че извършителите по закон могат да получат твърде снизходителни присъди, които не отговарят на обществените нагласи за справедливо възмездие.

Другото, което свързва двата съвсем различни по характеристиката си случаи, е отзивчивостта и светкавичната реакция на изпълнителната власт и на прокуратурата, за да успокоят близките и обществото, че ще направят всичко възможно справедливо да бъдат наказани виновниците. Премиерът Борисов, лично и в присъствието на главния прокурор Гешев, прие бащата на убитото момиче, а след това даже и феновете на футболния клуб „ Ботев”, изрази своето съпричастие към тяхната мъка и ги увери,  че държавата ще направи всичко възможно за налагане на тежки наказания за тези престъпления , вкл. и чрез дипломатически и други средства / спомена се за паралелен процес / това да стане и за случая в Солун.

Тази реакция на премиера не е популизъм – той е емоционален човек и неговите чувства не са по – различни от тези на всеки българин

Размисъл буди само спонтанното му решение незабавно да се осъществят законови промени, които да дадат възможност да се наложи най – тежко наказание на виновните за такива деяния, даже и те да се извършени от непълнолетни. В сутрешния блок на Националната телевизия, депутатът от Маноил Манев изясни, че идеята е да отпадне редукцията с по – леки  за наказанията за непълнолетни и съдът да може да прави преценка дали деецът е могъл да мисли и действа като възрастен и ако е налице това условие – да му наложи наказание като за пълнолетен..

Разбра се, че премиерът е поставил задача – до седмица, според Манев – „да изчистим този текст” и да се внесе в НС законопроект за изменение и допълнение на НК.

Това нареждане на премиера само демонстрира  как не трябва да се законодателства.

Законотворчеството е изключително сложен процес, изискващ комплексен опит и познания в много области на практиката и науката. То не може да бъде резултат от хрумване, колкото и гениално да е то, или израз на емоционално отношение към проблем, колкото и дълбоко  той да засяга дадени личности, обществени прослойки или държавата. Добрият закон трябва да бъде плод на последователно,  търпеливо и критично изследване на многообразни фактори от действителността, в светлината на моралните и правни принципи, които формират дадено общество и на натрупания опит от приложението на правните норми. Без да се впускам в сложната проблематика какво представлява законът, ще посоча само, че законотворчеството в нас също е предмет на нормативно регулиране. Това е направено със Закона за нормативните актове   / ЗНА,  ДВ бр. 27/ 73г./, който, като всеки закон, е задължителен и трябва да се изпълнява от всички институции и органи на държавната власт. Този закон с право се смята за един от най – добре съставените и издържани нормативни актове, поради което, въпреки че е изготвен и издаден в една епоха на правен нихилизъм, преживя промените и неговите основни постулати са действащо и днес право.

Друг въпрос, предмет на много изследвания[1] е, че  през този период, този закон се изпълняваше само формално или изобщо се пренебрегваше, като материя подлежаща на първично регулиране се уреждаше с постановления на МС и даже в съавторство с ЦК на БКП. Но скандалното за една правова държава, каквато по Конституция е и претендира да бъде България, че този закон не се спазва и днес, доказателство за което е указанието на премиера, направено в присъствието на главния прокурор, да се изготви незабавно  и внесе в НС законопроект във връзка с редуцирането на наказателната отговорност на непълнолетни. Може би тези държавни мъже изобщо не знаят за съществуването на ЗНА като действащо право, задължително за тях. Това донякъде е обяснимо с оглед нивото на образование получено в школата на МВР в Симеоново, но не оправдава спонтанното им желание да разрешат един  обществен проблем по начин заобикалящ изискванията на този закон. Една латинска сентенция гласи: Ignorantia iuris nocet – незнанието на закона не е оправдание. Човек, даже и да е на висш държавен пост, не може да бъде, както се казва – „ всезнайко”. Но за това пък има експерти. В тази връзка са създадени и съответни органи. Към Министерството на правосъдието / МП / и сега съществува Дирекция „ Законодателство”, която към 1992г. беше организирана първоначално като „Съвет по законодателство” и според замисъла трябваше да прерасне  / но не стана /  в „Кодификационна комисия”, по примера на такава съществуваща по силата на Закон за кодификацията от 25.01.1916г. и по – късно по силата  Закона за устройство на съдилищата / ЗУС, действал до 1947г. / , със състав от най – висши магистрати. По принцип и сега, макар и понижена до чиновнически статут, през съществуващата дирекция трябва да минават всички нормативни актове предложени от МС. Не стана ясно дали поправката в НК ще бъде изработена в МП. Щом е инициатива на премиера, редно е това да стане чрез специализирания орган към това министерство. Вярно е, че законопроект може да бъде внесен в НС и чрез пряка законодателна инициатива на депутати, но не е нормално премиерът да пренебрегва функциите и експертизата на МП, само за да може до седмица закона да бъде внесен в НС. Премиерът, който е с първоначална специалност противопожарно дело, в този случай реагира светкавично, като пожарна команда, но в законодателството важи точно обратния подход. Да, ако се спазват изискванията на ЗНА, внасянето на ЗИД на НК  от името на МС ще се забави с много месеци, защото те предвиждат редица процедури и срокове: предварителна оценка за въздействие, съгласуване с много министерства и институции, публикации на проекта, заедно с мотивите, доклада и оценката за въздействие в интернет, изчакване най – малко 30 дни за предложения и становища  и пр. процедури, които обаче не са самоцелен формализъм, а предвидена в закона гаранция, че законопроектът ще е изработен при зачитане на „принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност” / чл.26 ЗНА /.  Тази законова гаранция не може да бъде заобиколена за най- важния материалноправен закон в нас – НКчрез внасяне на законопроект в НС от  Монил Манев / примерно  / и други подписали са се след него депутати. Наистина, и при този случай, законопроектът ще се внесе в комисии, ще се разисква по него, ще се изслушат експерти, институции и пр. но имаме печален опит от закони – недоносчета, приети по този начин, защото в последна сметка всичко зависи от гласовете на депутатите, а депутатите считат, че са достатъчно компетентни и за нивото на тази компетентност можем да съдим по това, че един експерт по китайски бойни изкуства – депутатът Маноил Манев – представя и обосновава инициативата на премиера. Професор Герджиков, когато беше председател на НС, се опита да създаде един филтър за качеството на законопроектите, чрез  „Съвет по законодателството” към НС, който включваше най – добрите специалисти по правните дисциплини.  Той просъществува и след оставката му, но рядко се вземаше неговото мнение, а напоследък, според изявлението на Герджиков, изобщо не ги търсят.

              НК е приет и действа от 1968г. От много години е назрял проблемът за изцяло нов НК  и това е задача, която е от компетентност и отговорност на МП. Кръпки, под формата на изменения и допълнения се правят непрестанно. Глава шеста    „ Особени правила за непълнолетните” обаче е непокътната в концепцията й, както и в основното й съдържание. Специално, нормата на  чл. 63, ал.2, с която се редуцират наказанията за непълнолетни навършили 16 години, за деяния наказуеми с „доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода за повече от 15г.- с лишаване от свобода от 5 до 12 години”, относима към настоящия казус, е регламентирана с изменение от 1998г. и вече 21 години се прилага, без да е направена последваща оценка за  въздействие. А това е условие без което не може. Един инцидентен случай  не е база  за нейното изменение, а е необходим цялостен анализ на съдебната практика и на отраженията в криминогенната среда от приложението й, изискващ усилията на много специалисти от различни клонове на науката и практиката – т. нар. „последваща оценка за въздействие” / чл. 22 ЗНА /. Да не говорим за това, че идеята да се наказват  непълнолетни със санкциите предвидени за пълнолетни, ако съдът прецени, че „ са развити като възрастни хора”, според  Манев, което може да се тълкува само като лаически израз на нормативната формулировка „да разбират свойството и значението на деянието  и да ръководят постъпките си” /чл.31, ал.1 НК /, противоречи изцяло на  концепцията за наказателна отговорност на непълнолетни по НК, която може да бъде търсена само при тази предпоставка, цитирана по – горе с текста на закона, от наличието на която сега ще се обосновава налагането на по – тежка санкция. Това е правен абсурд: едно и също условие ще е основание за наказателна отговорност на непълнолетни, при редуцирания режим на наказанията по Глава шеста от НК и едновременно – основание да се излезе извън рамките на редуцираните наказания по този режим. Умопомрачителна логическа конструкция! 

             Освен това, увеличаването на размера на наказанието по този текст по необходимост води до цялостна промяна на концепцията за наказателната политика спрямо непълнолетни, изразена в чл.31, ал.2 и Глава шеста от НК. Работа „ на парче” с НК не е препоръчителна и винаги води до нарушаване на принципите за съгласуваност  и пропорционалност между отделните текстове.

             Тази законодателна инициатива, освен че е плод на юридическа неграмотност, е и опит с популистки изяви да се  разрешат проблеми, които изискват трайно и обмислено законодателно решение, след задълбочен анализ на причини и следствия. Този „ изрод”, който уби това прекрасно и интелигентно момиче, не е паднал от Луната, а е израсъл в едно общество, което е създало условията за формиране на неговите престъпни навици. Тези, които извършват тези шокиращи обществото престъпления не четат НК и не се съобразяват с него, не само защото в много случаи не могат да четат, но и защото живеят в среда, в която има други закони и им формира други правила на поведение. Изключително трудна задача е да променим тази среда и да отменим тези „ други закони”. Тя изисква реални  управленски действия и промяна в закони, които засягат всички сфери на нашето обществено битие. Резултатите  се проявяват много бавно и затова е необходима дългосрочна стратегия. Спорадични действия, като тази законодателна инициатива, по – скоро водят до отклоняване на общественото внимание и енергия от тази трудна задача и едва ли ще предотвратят, през следващите месеци и години, други ужасяващи убийства , на други „изроди” като Мартин, Северин и Аксел. Къде са мерките спрямо последния за неговото поправяне и контролиране след първите му стълкновения със закона, да не говорим за грижите за образование и превъзпитание, за които държавата е задължена със закон[2] и за които са създадени специализирани органи? Защо полицията, начело с главния прокурор, проведе масирана акция и блокада на Галиче, за „справяне с битовата престъпност” след убийството, а е лисвало елементарно полицейско наблюдение и контрол над криминогенната среда преди това? Защо полицията постоянно се оплаква, че не и достига гориво, за да подържа денонощно наблюдение в тези изоставени селища? Има ли такова или поне да се предвиждат мерки за осъществяването му? Това е първостепенно задължение на държавата, а не да провежда показни акции, след като резултатът от безхаберието й е налице.

              Наказателната репресия срещу непълнолетни си поставя като цел на първо място превъзпитанието, а не възмездието.   Това, което сега се предлага е съсредоточено изключително върху възмездието, а то  даже не фигурира в закона като цел на наказанието. Колко години трябва да бъде изолиран от обществото този непълнолетен престъпник, за да се задоволя чувството на близките и обществото за  „справедливо възмездие”? Чух изказване на един, макар и второстепенен коментатор, бивш депутат и любимец на някои медии,  че „този изрод до края на живота си трябва да чука камъни”. Законодателното предложение, във вида, в който е представено, дава и тази възможност. По повод на друг подобен случай, бащата на убития заяви, че ще преследва убиеца до края на живота му – око за око, зъб за зъб. Ако чувството за справедливо наказание се сведе удовлетворяване чувството за мъст, логичният извод е, че в случаи като тези на Андрея, Виктория, Криси, трябва не просто да се завишат наказанията, а да се възстанови смъртното наказание. Не се съмнявам, че някои наши политици биха подкрепили такава инициатива / и сигурно ще а намерят  подкрепа /,ако не бяха на ясно, че това моментално ще ни изхвърли от ЕС.

          Законодателната инициатива, която предстои да бъде внесена в парламента, е отговор на тези обществени настроения, макар и вносителите вероятно не си дават сметка, че логическото  развитие на тяхната „ идея” води  до формиране на именно такива екстремни обществени нагласи.

            Ако  част от българското общество е податливо на тези нагласи и мисли то този начин, трябва сериозно да се разтревожим и да открием причините за това явление, което противоречи на целите, които си поставя законът за прилагане на наказателна репресия, а те са само нормативен израз на ценностите присъщи на съвременното, цивилизовано общество, извоювани в продължения на столетия.

Не е ли една от тях, оглушителната врява на политици – не само тези, които днес са на власт – насочена към търсене на изкупителни жертви за тяхната некомпетентност и безхаберие и които ни обещават по този начин бързо е лесно разрешение на проблеми създадени от тях? Предлагат ли те изобщо  разумни и работещи законодателни инициативи, свързани със социалните корени на ширещата се в страната тежка престъпност и за реални мерки за защита на живота, здравето и собствеността на гражданите? И защо се бави приемането на закони, върху които е работено много години, с усилията на много специалисти, и който има отношение към настоящия случай, като „Закона за социалните услуги”, а този фойерверк на популизма трябва да се гласува незабавно?

                В средните векове са бесели за много по – незначителни простъпки, докато във 18 век – Векът на просвещението, светли личности, изпреварили времето си, дойдат до прозрението,  което в 20 век. стана стожер на науката криминология и концепциите в модерните наказателни кодекси: тежките наказания, вкл. и  смъртното, не са гаранция и не водят до намаляване на престъпността и, че има още много фактори, които оказват влияние върху нея. Не е задължително управляващите и  депутатите да са чели „ За престъпленията и наказанията” на Чезаре Бекария, но трябва да са на ясно, че проблемът, който поставят сега изисква сериозни проучвания и дори научно изследване, от множество специалисти, а не отряд за бързо реагиране.


[1] Вж. напр. Нормативната сила на фактическото, проф. Живко Сталев.

[2] Закон за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.

About De Fakto

Проверете също

И.ф. Б. Сарафов е обжалвал пред ВАС прекратената процедура на избора му за титулярен шеф на ВКП

  Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е обжалвал прекратяването на процедурата за избор на …

Иван Брегов: Общото събрание на съдии и прокурори да e присъствено в София и „тук да гласуват с бюлетини“

Няма политическа гаранция, че ще бъде спазена процедурата за избор на нов ВСС     …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.