DeFakto.bg DeFakto.bg
По повод питането на главния прокурор до Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван за други престъпления освен държавна измяна , администрацията на президента Румен Радев обяви: „Само Конституционният съд може да тълкува Конституция. След като главният прокурор е сезирал Конституционния съд, очакваме развитието по образуваното дело“.
Питането на Гешев за имунитета на държавния глава е дали прокуратурата може да проверява и образува наказателно производство срещу президента и вицепрезидента в случай, че има данни за извършено престъпление.
По-рано КС съобщи, че главният прокурор е сезирал съда с питане „Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и що е то държавна измяна, която пък е основание за импийчмънт на държавния глава“
Питането на Гешев е свързано и с това дали президентът и вицепрезидентът могат да бъдат проверявани и срещу тях да се образува наказателно производство в случай, че след встъпването им в длъжност държавните органи разкрият или бъдат известни, че има признаци за извършено престъпление.
Според чл. 103 от Конституцията, ал.1 : „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
„
Срещу Плевнелиев започна проверка, която Цацаров прекрати
Първанов се размина с импийчмънт
През май месец 2014 г. прокурор от Софийска градска прокуратура образува проверка (по сигнал) срещу президента Росен Плевнелиев заради негови срещи във Виена с представител на австрийската компания EVN. Тогава се разрази люта битка между юристите за надскочени от прокуратурата правомощия.
„Очевидно има прокурор, който не познава Конституцията. Аз смятам, че незнанието не извинява никой. От страна на този прокурор има извършено едно тежко престъпление. Според мен с него трябва да се заеме ВСС“ – това заяви покойният юрист и бивш председател на Народното събрание Йордан Соколов. По Конституция, ако има нарушение от страна на президента, въпросът се поставя пред Конституционния съд, а не се решава от прокуратурата, коментира той.
Други юристи обаче заявиха, че няма пречка прокуратурата да извършва проверки и на действащ държавен глава, но не може да образува наказателни производства срещу него докато тече мандата му.
Тогава предварителната проверка бе спряна след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров с аргумента, че Конституцията дава абсолютен имунитет на държавния глава и всякакви действия срещу него могат да започнат след решение на Конституционния съд за сваляне на имунитета му.
Само 6 гласа не достигнаха на мнозинството през 2010 г в парламента, за да приеме предложението на управляващата ГЕРБ за прекратяване на пълномощията на президента Георги Първанов. Повод за това бе разпространената в медиите стенограма и запис на срещата му с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков без негово знание. Станалото бе изтълкувано от управляващите и част от опозицията като нарушение на конституционните права на Дянков.
Искането за импийчмънт бе подкрепено от 155 души от ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака”, при необходими минимум 160+1 гласа. Макар че за внасянето му в НС бяха събрани повече от необходимите гласове /162/, за да мине през ситото на парламентарната процедура. „Против” гласуваха опозиционните и бивши управляващи партии БСП и ДПС.
По Конституцията искането за отстраняване на държавния глава се повдига с гласовете на най-малко 1/4 от депутатите, а се поддържа от НС, ако за него са гласували над 2/3 от общо 240 депутати. Провалът дойде от отказа на партия „Ред, законност и сигурност” да го подкрепи в пленарна зала, въпреки че преди това депутатите й се бяха подписали под документа. Така първият в България импийчмънт не успя да стигне до Конституционния съд и се превърна в надцакване с аргументи „за” и „против” президента и олицетворението му на единството на нацията, преплетени с кризата и партийните пристрастия.
