Последни новини
Home / Законът / КС допусна делото по искане на правителството за „независимия“ прокурор

КС допусна делото по искане на правителството за „независимия“ прокурор

Defakto.bg

Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията със следния въпрос: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“ . Това съобщава на страницата си КС.

Както е известно през  декември м.г.  правителството   обяви законопрект за промени в Наказателно процесуалния кодекс, който трябваше да реши проблема с недосегаемостта на главния прокурор и го  внесе в НС.  Проектът предвиди, че шефът на Инспектората на ВКП ще провежда обективното и независимо разследване срещу Главния. Както и че той ще се избира с 2/3 мнозинство от Прокурорската колегия на ВСС – в която, освен главния прокурор, обичайно заседават бивши и бъдещи обвинители, които са негови подчинени.  Заради очевидни юридически недомислици,  правителството се видя принудено да се обърне към Конституциониня съд за тълкуване на правомощията на главния прокурор и за възможността друг от подчинените му прокурори, да го разследва в случай на тежко умишлено престъпление.

Монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и са допустими изключения от това общо правило с цел предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията. Изключването на тази категория дела от юрисдикцията на главния прокурор не нарушава същността на неговия конституционен мандат“, казва правителството в искането си.  МС смята, че  в случаите, когато се налага да се търси наказателна отговорност на главния прокурор, той  не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела.

Тази позиция следва официалните становища на Венецианската комисия и Комитета на министрите, които посочиха,  че без конституционни промени не може да се постигне ефикасна фигура на  „независимият“ обвинител, който ще разследва и предава на съд Главния прокурор и заместниците му за тежки умищлени престъпления.  Още от 2009 г. след  решението на Европейския съд по делото „Колеви“,  България бе задължена да осигури условия за „обективно и независимо“ разследване срещу главния прокурор.

  Определението на КС е прието единодушно  На заседанието са присъствали 12  съдии.

  На 4 февруари съдът по същество ще обсъди две дела – едното е по искането на 66 народни представители от опозицията срещу бюджета на НЗОК.   Опозицията атакува като противокунституционни и 17 промени в други закони чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.  Левицата сочи, че в свои решения решения КС вече е отричал практиката чрез един закон да се правят корекции в други, които нямат нищо общо с основно коригирания.  Случаят със  Закона за бюджета на НЗОК е именно такъв, а това е в противоречие на принципа за правовата държава, категорична е опозицията.

Съдия докладчик е Георги Ангелов.

Второто дело е Конституционно дело № 5/2019 г. по искане на тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд и присъединеното към него за съвместно разглеждане и решаване к. д. № 12/2019 г. по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България.  Това е казусът  за т. нар. „царските имоти“, по което докладчици са  председателят на КС Борис Велчев  и съдия Константин Пенчев.

Първоначално делото бе с докладчик Константин Пенчев и бе  образувано по искане на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева от ВКС, които трябва да кажат последната дума в спора за „Царска Бистрица“ – един от най-апетитните имоти, върнати на Симеон Сакскобургготски при управлението на кабинета „Сакскобургготски“ от подчинения му областен управител Олимпи Кътев, поискан обратно от държавата през 2011 г.

По питането на съдиите от ВКС съдът ще се произнесе по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?

По-късно  Пленумът на ВАС поиска отговор на въпросите:

1.         „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България?“;

2.         „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт решение на Народното събрание (НС) или указ на президента?“ и

3.         „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?“.

По казуса постъпиха становища на авторитетни правници,  в дебата се включи и Висшият адвокатски съвет.

About De Fakto

Проверете също

Иван Гешев: Не делим хората на премиер, министри, богати или социално слаби, следим само дали е спазен законът

  Гражданско сдружение „БОЕЦ“ със 7 въпроса до  Генералното ни консулство в Барселона (виж по-долу) …

Как се отчита и заплаща нощният труд в МВР – по трудовия кодекс или по специалния закон, ще тълкува ВКС

Искането е на Данаил Кирилов В Тълкувателно дело 1 за 2020 г. Гражданската колегия на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.