Проектите срещу обидите и хулите в съда набъбват

А утре правната комисия на НС гледа за първо четене вече внесен проект за ГПК

Със 7 гласа „за“ Съдийската колегия на ВСС одобри нови „идейни“ промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предложени от районни съдии. И ги изпраща на всички институции и субекти със законодателна инициатива – МС, Министерство на правосъдието, всички парламентарни групи и омбудсмана.

Част от идеите са свързани с противодействия на обидните и нецензулри думи изрази, хулите и заплахите към съда в исковите молби и жалбите.

Такъв проект вече бе внесен преди две седмици в парламента от леви депутати, а утре е в дневния ред на правната комисия за първо четене.

Днес кадровиците също се занимаха с ГПК по предложение на комисията по натовареността, оглавявана от Даниела Марчева. Точката гласеше: „Проект на решение относно предложение за предприемане на интензивна мярка във връзка с натовареността на съдилищата“.
Марчева посочи, че сред предложителите са съдиите от СРС Константин Кунчев и Георги Чехларов, идеите са още от 2018 г., изпращани са на работната група по ГПК в Министерството на правосъдието, където обаче още не са приключили работата си, но някои от предложенията не са получили подкрепа там.

Цветинка Пашкунова каза, че е категорична за промените в чл. 130 ГПК (за хулите и обидите). Цитира практиката на ЕСПЧ не това не нарушава правата на човека, в случая на ищците, които злоупотребяват справо.

Вероника Имова предложи „да прегърнем тези идеи“.

Олга Керелска обаче попита как се съотнасят предложенията с тези на работната група в МП, която е приключила поректа си. И призова „измененията да бъдат обмислени, съгласувани и т.н.“

Марчева реагира, че съдиите чакат от три години. „Кого да чакаме още?“, попита тя.

Не се разбра обаче защо идейните предложения се появяват сега.

Атанаска Дишева опита да насочи дебата в принципно русло: „ГПК по презумпция трябва да е стабилен нормативен акт, в смисъл на рядко променящ се, защото е процесуален закон, а само м.г. е променен три пъти, основно през декември. Не подкрепям по принцип, защото ние тук не можем да обсъждаме предложенията по същество“. Направи и конкретни забележки към част от идеите като отварящи широкиврати за преценка и превратно осъществяване на процесуални права. „Знам, че работната група в МП действа бавно и тромаво, но ние трябва да държим на стриктността в законодателния процес. А да препращаме на депутати от различни групи означава предложенията да не бъдат подложени на обществено обсъждане“.

Георги Чолаков обяви: „Съдийската колегия прави нещата изключително тежки и трудни, имаме конкретни предложения, да гласуваме“.

Боряна Димитрова пък прикати да се направи нещо за облекчаването на работата на съдиите, „защото последните изменения в ГПК с неравноправните клаузи ще затрудни много работата на районните съдии. Да засилим контакта и да кажем на законодателя, че имаме проблем и той трябва да се реши бързо“.

„Не става чрез работна група, ако не бяха внесени промените за подсъдността в ГПК от парламентарна група, те още нямаше да са факт!“, додаде Марчева.

Керелска попита: „Това значи ли, че ние тогава повече няма да участваме в работни групи, защото ги отричаме? Това знаме, което развявате тук, е една лицемерна теза!“

Предложенията

За хулите, обидите и очевидната неоснователност

Предлагат се промени в чл. 130 ГПК, сред които: Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството (ал. 1).

Искът е недопустим, когато чрез подаването му се цели очевидна злоупотреба с права или са използвани обидни думи и изрази, насочени пряко към съда или страните, като по този начин се цели да се засегне в знамителна степен тяхното лично достойнство, като въпреки указанията на съда до ищеца да преустанови използването на тези изразни средства, той продължи с използването им (ал. 2).

При очевидна неоснователност на предявения иск, която следва пряко от изложението на самите твърдения и доказателствата по делото, съдът може да прекрати делото само на това основание на всеки етап с определение (ал. 3).

Против определението за прекраттяване може да се подаде частна жалба (ал. 4).

Възможност за закрити заседания

„При липса на правна и фактическа сложност на делото съдът може да предложи на страните да разгледа и реши делото без да бъде проведено открито съдебно заседание. При подадено отрицателно становище от някоя от страните, с което се иска делото да се гледа в открито заседание, съдът насрочва открито заседание… Ако становищата са положителни или липсват, съдът уведомява страните, че ще се произнася в закрито заседание с решение и им дава подходящ срок за писмени бележки“ (чл. 235, ал. 6).“

Да не се изготвя доклад по делото

„Съдът може да не изготвя доклад по делото в случаите, при които са налице условията за решаване на делото в закрито заседание, както и при липса на правна и фактическа сложност, като в последния случай съдът задължително посочва правната квалификация и дава указания за кои факти страните не се сочат доказателства,“ (чл. 146, ал. 5).

В други закони  – потребителят възразява първо пред доставчика за надписани сметки, изтекла давност и др.

Преди да заведе дело в съда, в което да доказва, че не дължи суми за ток, парно и вода, които са му начислени, потребителят задължително да подава възражение пред фирмата доставчик.

Отното първо пред монополиста да се правят и възраженията за изтекла погасителна давност, като и в двата случая доставчикът трябва да се произнесе в двумесечен срок. И саво в случай на непроизнасяне или на отказ да се ходи в съда.

Това да се регламентира в Закона за енергетиката и в Закона за водите, предвиждат промените.

Подобни предложения бяха направени от кадровици и пред предния състав на ВСС. Но те не стигнаха доникъде.