DeFakto.bg DeFakto.bg
Предложение за промени в Закона за гражданската регистрация, които да премахнат задължителното провеждане на съдебно производство за издаване на акт за смърт в „безспорни“ случаи, е изпратил председателят на Софийския районен съд (СРС) Александър Ангелов на Висшия съдебен съвет. За изменението настояват магистратите от СРС от т.нар. брачна колегия, които разглеждат подобни казуси.
Предлаганата промята е в чл. 54 от Закона за гражданската регистрация.
Мотивите:
„Съгласно актуалната редакция на чл. 54, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпване на смъртта, като в ал. 2 е регламентирано, че актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.
Начинът, по който е формулирана горната регламентация от Закона за гражданската регистрация, създава необходимостта във всеки отделен случай, при който по някаква причина издадено съобщение за смърт не е депозирано при съответното длъжностно лице по гражданското състояние в срок до 48 часа от настъпването на смъртта, да се провежда съдебно производство.
Съобразно разпоредбата на чл.452, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ.
Актът за смърт е един от актовете за гражданско състояние на лицата и се съставя въз основа на съобщение за смърт, не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Следователно, в случай че не бъде съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в този срок, смъртта се установява само по съдебен ред. Това съдебно производство се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на прокурор, заинтересовани страни – молителя и наследниците на починалия, както и общината. Извършването на всички процесуални действия по размяна на книжа и призоваване на страните отнема значително време и коства доста усилия, както на съда, така и на участниците в производството. В резултат на проведеното съдебно производство съдът се произнася с решение, с което потвърждава написаното в съобщението за смърт, т.е. резултатът е включване на данните от това съобщение в диспозитива на съдебното решение. Съдът е длъжен да следва процедурата, която законът е разписал, за да постанови законосъобразно решение, което освен това подлежи на обжалване. Дори да не се обжалва, решението не може да влезе в сила преди да е изтекъл срокът за обжалването му, който в случая е двуседмичен от датата на съобщаването му на страните.
Намирам за напълно излишен този формален подход, когато лицето е починало в лечебно заведение. В случая изначално липсва какъвто и да е спор относно фактите и данните, въз основа на които се съставя актът за смърт и във всички случаи смъртта е констатирана от лекар, който е съставил съобщение за смърт. В масовия случай пропускът е, че близките на починалия не са занесли в законоустановения 48 часов срок съобщението за смърт в общината за съставяне на акт за смърт. В подкрепа на този извод е фактът, че най-голям е броят на новобразуваните дела с такъв предмет, когато има повече от два поредни почивни дни. Близките на починалия поради негативните емоции, които преживяват, а и често поради незнание за този срок и без да подозират, че има работещи в почивните дни длъжностни лица към общината, изчакват първия работен ден, когато установяват, че са пропуснали срока и следва да подадат искова молба в съда и да чакат с месеци постановяване на съдебно решение. Причината за воденето на производства в други случаи е когато в самото лечебно заведение е имало деловоден проблем, който е забавил съставянето, завеждането или предаването на съобщението за смърт.
Считам, че не това е смисълът на това производство, което изисква предприемане на действия за установяване факта на смъртта. Гореописаните случаи не са аналогични с тези, в които със съдебното производство се цели установяване датата и часа на смъртта на лице, което не е известно кога е починало. Ето защо следва да има разграничение. Още повече, че в такива случаи се налага починалият да остане в рамките на болницата до съставянето на акта за смърт, което е свързано и с огромни разходи и неудобства за близките му наред с останалите негативни емоции, свързани със загубата на близък човек, които те търпят като цяло.
Предвид това не може да се приеме за необходимо провеждането на производства по чл. 54, ал. 2 ЗГР в случаите, когато лицето е починало в лечебно заведение, когато няма основания да се приеме, че в този случай актът за смърт не би могъл да бъде съставен от компетентните органи и в по-късен момент, без да е необходимо за това съдебно решение. Освен че по този начин би се спестило време на съдиите, което време би могло да бъде вложено при разглеждането и решаването на съдебни производства, при които действително е необходимо полагането на значителни усилия, за да се осигурят бързина и качество на правораздаването, то в същото време ще доведе и до отпадане необходимостта от въвличане на гражданите във воденето на производства, които не са обосновани и необходими за защита на обществен или личен интерес“.
Председателят на Софийски районен съд предлага следната редакция:
Да се създаде нова разпоредба, а именно чл.54, ал.3 ЗГР, която да бъде със следния текст:
Чл.54. (3) Актът се съставя и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато лицето е починало в лечебно заведение.
