Здравка Калайджиева: Борбата с престъпността се води като в риалити шоу, отвъд рамките на закона и духа на законността

„Упражняването на правомощията на Иван Гешев отива отвъд рамките на буквата на закона и засяга духа на понятието законност. Обстоятелствата от последната седмица поставиха не само мен, но и много юристи в състояние, в което се чудим дали нямаме и ние нужда от психологическа помощ“.

Това заяви в предаването „Неделя 150“ бившият съдия в Европейския  съд по правата на човека Здравка Калайджиева.  Тя коментира и действията на прокуратурата по изтеклите записи със СРС на разговори  и намесването на името на президента Румен Радев.

Съдържанието на огласената информация за президента не може да даде основания за подозрения било в престъпна дейност, било в измяна на Конституцията.  Категорична е,  че  „подслушването на лице, част от военните, каквото е ген. Цанко Стойков, не може да бъде разпоредено в образувано срещу него производство на Специализираната прокуратура, такова производство може да бъде провеждано единствено от Военната прокуратура“.  Време е да се разбере, че прокурорът може да повдига спорове за законност, но съдът решава кое е законно… Практическите  възможности на прокуратурата обаче са достигнали  неконтролируем апогей“, каза юристът.

„В момента обсъждаме някакво риалити шоу в областта на наказателното правосъдие, а не бихме искали да виждаме Темида като участник в такова риалити шоу или като слугиня било на г-н Гешев, било на г-н Радев, Борисов, Пеевски, Божков или Младен Михалев. Надявам се, че хората могат да разчитат на правосъдието за неговото безпристрастие, а не да очакваме г-н Цветанов да изравя трупове с багери, както ни уверяваше премиерът. Става дума за закон.“

Според Калайджиева, представите ни, че   борбата с престъпността ще се извършва по законен ред, отдавна са отмити и ставаме наблюдатели на някаква шоу програма, която действа като фойерверк – прокуратурата решава кога да повдигне обвинение, дали да повдигне обвинение, как да квалифицира едно деяние – дали като държавна измяна или като несъставомерно поведение. Тя има всички тези възможности, които не могат да бъдат овладени, коментира тя.

Калайджиева е категорична, че практическите възможности на прокуратурата да достигнали “ неконтролируем апогей“: „Надявам се, че не само шепа специалисти, но цялото общество разбира необходимостта от промени в тази безконтролна, неефективна и избирателно упражнявана власт. Тя трябва да бъде поставена незабавно под пълноценния и компетентен контрол на съдилищата, какъвто в момента се предвижда по някои въпроси. Докато се стигне до този пълноценен контрол, минава дълъг период от време, в който такива действия могат да съсипят и авторитета, и интересите, и държавността. В момента наблюдаваме посягане върху държавността“.

На въпрос дали може на главния прокуро да се търси отговорност за прекрачване на границите на закона, бившият съдия в Страсубрг напомни, че през 2009 г.  е участвала в делото „Колеви срещу България“ , по което Съдът обяви,  че и тогава главният прокурор е можел да бъде привлечен към отговорност по закон. Но не и на практика –  заради структурната и иерархична подчиненост на разследващите органи и прокурорите на Главния, независимо разследаване не е могло да се извърши.

Решението по това дело е постановено по повод подозренията на съпругата на убития прокурор Николай Колев, че  тогавашния главен прокурор Никола Филчев е замесен в убийството на съпруга й, напомни правозащитникът. А според други данни, изложени и пред ВСС тогава, той е бил замесен, “ не само в едно,  а в две убийства“, каза  Калайджиева. ( Става дума и за нашумялото навремето убийство на ямболската адвокатка. б.р.)

Впрочем тези убийства и сега не са разкрити,  каза очевидното юристът,  но пък неразкритите убийства по принцип не са никак малко, добави тя.

Според Калайджиева от съществено значение е функциите на съда, като  орган който осъществява правосъдие и трябва ясно да бъдат очертани в Конституцията, за да си знае  всеки мястото и отговорностите в системата. Тя посочи, че в някои страни прокурорската служба дори не е посочена в Конституцията.