Последни новини
Home / Актуално / Промяната за непълнолетните в НК може да взриви правната система

Промяната за непълнолетните в НК може да взриви правната система

Defakto.bg

Проф. д.ю.н. Боян Станков

Жестокото убийство на младо момиче от 17-годишен младеж породи вълна на ярост срещу престъпниците в очакване на строги наказания. Последва реакция на властта и поставена задача да се премахне предвидената в чл. 63 от Наказателния кодекс редукция (замяна) на предвидените в особената част на кодекса наказания – законово основание на непълнолетните (14-18 г.) да се налагат по-леки наказания от предвидените за пълнолетните, като максимал­ният предел за 14-16-годишните да е 10 години лишаване от свобода, а за 16-18 -годишните – 12 години. Чл. 63 НК е ядрото на особения наказателноправен режим за непълнолетните. Това е характерно за всички съвременни наказателноправни системи с някои отлики в отделните страни.

Да се излезе извън тези рамки на наказателната отговорност за 14-18 -годишните и да се заложи на способността за съждение при определени лица с приравняване на пълнолетните  (в редица европейски страни има обособен режим за младите пълнолетни 18-20/21 г., стоящи между ограничено наказателно отговорните и достигналите пълна социална зрялост – 21-годишните!) би означа­вало отклонение от правните принципи с непредвидими последици. Да, има го и това, като се оставя на оценката на съдията, но то е извън континенталната система и няма апологети в световната наука.

Предвидените особени правила за непълнолетните (чл.60-65 НК) са разработени на основата на дългогодишни научни изследвания в областта на детската психология, педагогика, психиатрия и сравнително правни проучвания. Те отговарят и на международните стандартни правила на ООН за осъществяване на наказателното правосъдие по отношение на непълнолетните, изпълнението на наказанията и пр.

Законите са дело рационално, не емоционално.

Едно изменение или допълнение може да взриви правната система поради недоглеждане или непознаване на регламентира­ната материя. Принципът за „разделение на властите“ стана лайтмо­тив до степен да бъде износен, но дали някой си е направил тру­да да прочете „“За духа на законите“ и предупреждението на великия Шарл Монтескьо, че в законите се „вкарват страстите на законода­теля“. Ами ако тези „страсти“ са деструктивни и се отклоняват от преминаващия като червена нишка в неговия труд принцип на умереност на репресията.

Парламентарната практика у нас поражда опасения от прибързани законодателни решения, приемани в нарушение на правната логика. Дали такава ще бъде съдбата на чл. 63 НК? Бегъл преглед на особените правила за непълнолетни след първия Наказателен закон от 1896 г. разкрива правен разум, основан на непрекъсващи изследвания в областта на психологията, педагогиката, психиатрията, правната теория. Никога отделен криминален случай не е използван, колкото и да е тежък, за отстъ­пление (или нарушение!) на правни принципи.

Преди години 13-годишният Р. Др. уби три невръстни деца. Обществото беше настръхнало, но никой не посегна върху законово установената абсолютна наказателна неотговорност на малолетните (децата до 14-годишна възраст). В допълнение: Р. Др. имаше IQ над нор­мата.

Що се отнася до умишлените убийства, традиционно в България те са на високо ниво. Лично аз съм изследвал 165 непълнолетни, извършили умишлени убийства, а разкриване на взаимоотноше­нията  между дееца и жертвата (интеракцията по Ханс фон Хентиг) послужи за разработване и утвърждаване на виктимологията в България. Преди години несъществуващият вече Съвет за кримино­ло­гически изследвания изследва умишлените убийства в рамки­те на страната.

Целеното изменение на чл.63 НК неминуемо ще засегне цялата действаща правна система.

Първо, променя се из основи философията на наказателната политика по отношение на непълнолетните, което не отговаря на световната хуманистична линия в наказателното право.

Второ, целеният резултат за ограничаване на престъпността посредством ожесточаване на репресията няма да бъде постигнат. Такъв е световният опит от векове.

Трето, трябва да се очакват неподозирани последици за Особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни (чл.385-395 НПК) и нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, водещо до осъждане на България.

Четвърто, на ревизия трябва да бъде поставен институтът за предсрочното освобождаване от изтърпяване на наложено наказание, което предполага недопустима дехуманизация. Ще бъдат засегнати и процесуалните правила.

Пето, нарушаването на основни принципи на пенитенциарната доктрина ще взриви особените правила за изпълнение на наказания по отношение на непълнолетните. Само един пример – определяне на първоначалния режим за изтърпяване от съда и заменянето му в хода на изпълнението (специален режим??, поправителен дом за непълнолетни??).

Целеното изменение излиза извън границите на наказателното законодателство (материално, процесуално и наказателно­изпълнител­но) и преминава към частното право. Въпросът за допустимостта на гражданския иск, за процесуалното предста­вителство на непълнолетния и неговите родители и т.н.

Заключение: пред прага сме да сътворим ново право. Nemo dat, quod non habet, биха казали по повод на предстоящите изменения римляните – „Никой не дава това, което няма!“. Нямаме капацитет, а и основания няма.

P.S. Къде са институциите от системата за превенция и контрол над противообществените прояви на малолетните и непълнолетните? Къде са органите за социална закрила? Защо деца, чиито родители са на гурбет, се оставят сами на себе си? За кого е конституционната норма на чл. 47 (4)? Това е недопустимо и против заявяваната грижа за подрастващите. От тук трябваше да се започне! Ожесточаването на наказателната репресия няма да постигне очаквания ефект. Връщаме се към Средновековието?

  • Заглавието е на Де факто
  • Проф. Боян Станков е завършил право и философия в Софийския университет. До 2000 г. е ръководител на Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура. Повече от 40 г. специализира криминология, има стотици научни публикации и ред монографии. Той е национален координатор на изследването на жертвите на престъпността през 1997 г., на жертвите на престъпността сред населението и бизнесмените през 2000 г., както и национален координатор по статистическото наблюдение на престъпността към Съвета на Европа. След 2000 г. преподава криминология, престъпност на непълнолетните и международно наказателно право във Варненския свободен университет, Софийския университет и Нов български университет.

About De Fakto

Проверете също

Избраха обвинителка на Бобокови и Баневи за зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура

Живко Стефанов преизбран за окръжен прокурор на Кърджали Мария Дойчева от Специализираната прокуратура става зам.-шеф …

64 граждански организации подкрепиха проект за европейска директива против съдебния тормоз над журналисти

Проектът предвижда съдилищата да могат да налагат санкции за злоупотребата с право на жалба. Общо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.