Правителството прие решение за изплащане на общо 18 254 лв. обезщетения на три осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 10 октомври 2019 г. – 12 декември 2019 г.
По делото „Думагас срещу България“ жалбоподател е дружество, регистрирано в Румъния и осъществяващо транспортни и логистични услуги. Митническите органи откриват недекларирани стоки в три камиона на жалбоподателя. Камионите са иззети като веществени доказателства.
Междувременно, срещу водачите на камионите са образувани наказателни производства за контрабанда, които завършват със споразумения, включващи отнемането на камионите. Но без българските правораздавателни органи да държат сметка, че те не са собственост на водачите, а на дружеството.
Съдът , кото се позовава на решение по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş., § 32), заявява, че: държавата, която е отнела камиона на дружеството жалбоподател, без да предвиди процедура, при която то би могло да защити правата си на собственост, не може да се освободи от своята отговорност съгласно Конвенцията да предвиди такава процедура чрез задължаване на компанията-жалбоподател да търси обезщетение от трета страна.
Националните органи не са успели да постигнат необходимия справедлив баланс между защитата на „притежанията“ на дружеството жалбоподател и изискванията от общ интерес, поради което установява нарушение на член 1 от Протокол № 1, заключава съдът. По повод претенциите на дружеството за справедливо обезщетение Съдът приема, че в своите становища след комуникирането на жалбата дружеството жалбоподател е заявило, че българската държава трябва да „поеме отговорност“ за нарушаването на правата му и че трябва да се намери „решение за справедливо обезщетение“, „като се има предвид безспорното съществуване за накърняване на активите на Dumagas Transport SA ”.
Късметът на държавата е адвокатски пропуск, заради който жалбоподателят не е отправил конкретни и искания за имуществени или неимуществени вреди, нито са представени съответните документи. Тъй като не е предявено валидно искане за обезщетяване за вреди, Съдът приема, че няма причина да се присъди на дружеството жалбоподател каквато и да било сума
Присъдени са само направените разходи и разноски в размер на 800 евро.
По делото „Илиева срещу България“ през 2010 г. апартаментът на жалбоподателката и помещенията на компания, управлявана от нея, са претърсени от полицейски служители, които не представят съдебно разрешение. Иззети са вещи и от двете места. На следващия ден Окръжен съд Добрич одобрява протоколите от претърсванията. Като се позовава изцяло на предходната си практика по сходни дела срещу България, Съдът приема, че претърсванията на апартамента и офиса на жалбоподателката са представлявали незаконна намеса в правата й по чл. 8 – право на зачитане на личния и семеен живот. Върху претърсванията не е осъществен предварителен съдебен контрол и не е извършен ефективен последващ контрол, тъй като съдията само е подписал протоколите, без да изложи причини за одобряването им. ЕСПЧ присъжда на жалбоподателката сумата от 6000 евро за претърпените от нея неимуществени вреди и 33,30 евро за разходи и разноски.
По делото „О. Д. срещу България“ жалбоподателят е сирийски гражданин. Пред ЕСПЧ той твърди, че ако бъде експулсиран в Сирия, има опасност за живота му и риск да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 2 (правото на живот) и чл. 3 (забраната за изтезания) от Конвенцията. ЕСПЧ напомня, че чл. 3 поставя абсолютна забрана едно лице да бъде експулсирано в държава, в която има реален риск да бъде подложено на отношение, противоречащо на тази разпоредба, дори
когато същото лице представлява заплаха за националната сигурност на експулсиращата държава.
Според ЕСПЧ в този случай такъв риск е налице и приема, че ако жалбоподателят бъде експулсиран в Сирия, би било налице нарушение на чл. 2 и 3 от Конвенцията. Съдът счита, че изводът за нарушение представлява достатъчна обезвреда и присъжда на жалбоподателя единствено сумата от 2500 евро за разходи и разноски.