Defakto.bg
Поредните сериозни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са обнародвани в „Държавен вестник“ днес и влизат в сила от идния вторник. Изключение е отлагането на електронното правосъдие до края на 2020 г., което е в сила със задна дата.
За поправките, даващи нови кариерни и финансови бонуси на кадровици и инспектори, които най-силно разбуниха духовете Де факто вече писа. И неведнъж.
Но има и ред други важни изменения.
Този проект за ЗСВ, правен от работна група в Министерството на правосъдието, бе наречен от министър Данаил Кирилов проект за „големите“ промени. Впоследствие той бе донаждан от депутати между първо и второ четене, което се превърна в обичайна практика в закотворчеството.
В последния момент
Няколко „редакционни“ записа – директно одобрявани на второ четене от правна комисия и пленарна зала, без да са внесени предварително, добавят нови принципни моменти.
Едната обявява, че органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане, като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации. (Това общо правило вече конкретно се развива с поправки в друг, процесуален закон ГПК, минали на първо четене).
Другата промяна обявява, че съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон. На прицел тук са производствата за дискриминация срещу магистрати, бе обяснил вносителят Хамид Хамид (дали казусът с „и циганите правят така“ попада в тази графа е повече от спорно, но пък там вече има думата ВАС).
Трета поправка записа, че случайното разпределение на делата вече трябва да е и „равномерно“, чрез одобрените от Пленума на ВСС системи. (На последното особено настоя министърът Кирилов, който продължава да е убеден, че случайното разпределение във ВКС не се правело по правилата).
Атестациите и конкурсите
Възстановяват се помощните атестационни комисии в съдилищата, които ще се избират на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране, от трима редовни и един резервен член. Правилото е, че членовете на помощните комисии са от по-горния съд и не се избират в районните, административните и военните съдилища, както и в спецсъда. Комплексната оценка на помощните комисии на свой ред ще се проверяват от централната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК) – отделна за Съдийската и за Прокурорската колегии на ВСС.
И още – задължително занапред и КАК трябва да се председателства от член на Висшия съдебен съвет. От създаването им преди три години специално съдийската КАК винаги е избирала за председател действащ магистрат.
Регламентира се срокът, в който могат да се преместват и повишават кандидати, останали „под чертата“ в проведен вече конкурс. Записва че, че деветмесечният срок от провеждането на конкурса започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване.
Важна промяна за конкурсите е и че се премахват запазените 10 % за „външни“ назначения в съдилищата и прокуратурите на районно и окръжно нива.
Както и че при равен резултат на кандидатите вече се вземат предвид не оценките от държавните изпити, а общият успех от следването по специалността „Право“.
За съдебните заседатели се записва, че когато предложените кандидати са по-малко от 50 на сто от определения по брой, нов избор не се произвежда до попълване на списъка на кандидатите. В този случай мандатът на съдебните заседатели (който е 4 г.) се удължава до полагането на клетва от новоизбраните съдебни заседатели.
Ограничава се правото на обезщетение за мудно правосъдие. Занапред правосъдният министър ще отхвърля заявленията, когато подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд. Както и когато по досъдебни производства, въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.
Инспекторатът с право да праща призовки
Инспекторатът към ВСС вече ще извършва допълнителни проверки за съответствие между декларираното и реалното имущество на магистратите, ако се установи разминаване от 10 000 лв. до 20 000 лв. (досега долната граница беше 5 000 лв.).
По-интересни са промените при другите проверки – за конфликт на интереси, почтеност и уронване на престижа на съдебната власт. Те вече се разделят на две фази – предварително проучване (трябва да приключи до един месец от регистрирането на сигнала) и същинска проверка (може да трае два месеца и да се удължава с още два).
Изрично се регламентира правото на Инспектората „да поиска сведения, писмени и веществени доказателства и документи от подателя на сигнала, от проверяваното лице или от други лица, които биха могли да потвърдят изложеното в сигнала или да предоставят друга информация.“
Но най-вече: „лицата са длъжни да предоставят поисканите сведения, доказателства и документи, както и да се явят лично в Инспектората към Висшия съдебен съвет, ако бъдат призовани. Когато личното явяване не може да се осъществи по уважителни причини, се определя срок за това“.
Отпада задължението на съдиите, прокурорите и следователите да декларират членството си в съсловни организации, които им бе вменено през 2017 г.
Новата уредба за временно отстраняване от длъжност
Депутатите не приеха предложението на министър Данаил Кирилов тя изобщо да отпадне от съдебния закон и магистратите да се отстраняват по общите правила на НПК- от съответния съд по искане на наблюдаващия прокурор.
Прие се настояването на професионалната общност за специален ред, по който всяко конкретно искане ще се преценява от съответната колегия на ВСС, без „задължителни“ отстранявания (те бяха отменени от Конституционния съд).
Тази защита е необходима, след като магистратите отдавна нямат имунитет срещу наказателно преследване, освен за действията и актовете при осъществяване на съдебната власт, ако не представляват умишлено престъпление от общ характер.
Новият режим на отстраняването предвижда:
Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни.
Съответната колегия връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище.
Колегията се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323 (пред две инстанции на ВАС – б.р.).
Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.
За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323.
Когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
При всички случаи общият срок на отстраняване в досъдебната фаза на наказателното производство не може да бъде по-дълъг от този в НПК.
Промените в дисциплинарните производства
Занапред при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за системно неспазване на процесуалните срокове и неоправдано забавяне на производството ще се вземат предвид и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението.
При прекратяване на правоотношението с подведения под дисциплинарна отговорност магистрат, дисциплинарното дело се прекратява.
Доисциплинарно производство не се образува, ако във внесеното предложение не се сочи в какво точно се изразява дисциплинарното нарушение и кои обстоятелства изискват ангажирането на подобна отговорност. Дава се срок на вносителя да отстрани пропуска.
В дисциплинарните дела, освен от адвокат, магистратите могат да бъдат представлявани и от посочени от тях колеги – съдии, прокурори или следователи.
DeFakto.bg DeFakto.bg
