Приходната агенция твърди, че е невинна
Съдебно-техническа експертиза ще изяснява дали НАП има вина за пробива в системата й миналото лято, в резултат на който изтекоха личните данни на над 5 милиона българи. Това постанови съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд. Той пое казуса след три отвода на магистрати, засегнати от теча в НАП.
Делото в СРС е по жалба на приходната агенция срещу наказателното постановление на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което бе наложена солидната глоба от 5,1 милиона лева заради неопазената сигурност на чувствителните данни.
Съдебно техническата експертиза – компютърна, ще се прави от специалист от Техническия университет, който трябва да бъде посочен от ректора проф. Иван Кралов. Въпросното вещо лице трябва да има допуск до класифицирана информация от възможно най-високо ниво.
Експертизата трябва да каже: по какъв начин е осъществен нерегламентираният достъп, ако такъв има, кога е осъществен и ако е осъществен, какви са техническите причини за осъществяването му. Включително – какви технически мерки (като инсталиране и обновяване на софтуер, набавяне на необходим хардуер, включително техническо обучение на персонал) са могли да бъдат предприети за продотвратяване на този достъп. И технически възможни ли са били подобни мерки.
Нещо повече – освен с информационните системи на НАП, специалистът ще се запознава и с разследването на спецпрокуратурата, която обвини за тероризъм и впоследствие за организирана престъпност собственика на фирмата „ТАД груп“ и негови служители. Ако спецпрокуратурата даде разрешение (което най-вероятно ще бъде дадено).
Следващото съдебно заседание ще е чак на 11 май.
От НАП, очаквано, оспорват санкцията с всички възможни доводи, които до един се свеждат до липсата на вина у приходната агенция. В жалба от 31 пункта, подписана от директора на НАП Галя Димитрова, оттам опровергават изводите от проверката на КЗЛД, че не са взети всички необходими мерки за сигурност на системата. И твърдят, че са наказани за деяние, които не били извършили, като не била обсъдена включително вредата върху авторитета на НАП, която имала „огромен фискален принос“.
От КЗЛД поискаха от съда да допусне двама свидетели – съставителя на акта и негова колежка, наблюдавала процеса. Съдия Ангел Павлов отказа.
Междувременно граждани – поединично и колективно – започнаха да подават искове срещу НАП, в които настояват приходната агенция да ги обезщети за изтичането на данните им.
А финансовото министерство повиши заплатата на шефката на НАП Галя Георгиева заради „добрите резултати“.