Последни новини
Home / Законът / Висшият адвокатски съвет е категорично против завишените санкции на непълнолетни в Наказателния кодекс

Висшият адвокатски съвет е категорично против завишените санкции на непълнолетни в Наказателния кодекс

Defakto.bg

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) в становище до председателя на правната комисия Ана Александрова изразява крайно негативна оценка за промените в Наказателния кодекс, които завишават наказанията на непълнолетни извършители на тежки престъпления. „Напоследък,  трайна тенденция в наказателното законодателство стана  емоцията на деня да измества здравия разум“, посочва в становище очевидното ВАдвС.

Адвокатите са категорични, че законопроектът  няма да допринесе за снижаване на престъпността, а ефектът ще бъде обратен на посочените цели.  „Намираме, че внесеният законопроект в Народното събрание  противоречи на конституцията и задължителните за страната международни  договори“, пише в становището на ВАдвС.

Поредните  “спешни” поправки в НК бяха предизвикани от убийството на младо момиче в Галиче и по нареждане на премиера Бойко Борисов,  депутати от ГЕРБ предложиха да се  завиши отговорността на непълнолетните в случате  на тежки престъпления.

“Спешният” законопроект за промени в НК доказва единствено, че държавата признава своето безсилие да изпълнява конституционните си задължения, смятат  адвокатите. “Разумният подход към определяне на интензитета на наказателната репресия изисква съобразяване с реалните факти и постиженията на криминологичната наука. Азбучна истина е, че наказателната политика на първо място трябва да обслужва обществения интерес, който изисква отстраняване на предпоставките за извършване на престъпления и привеждане на престъпността в приемливи граници”, посочват обаче в становището си от ВАдвС.

“Необоснованото утежняване на наказателната отговорност при всяко по фрапиращо престъпно посегателство се превърна в законодателна практика. Конституцията постановява, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители като същевременно акцентира на подкрепата, която те да подучат от държавата (чл. 47, ал. 1). Съгласно чл. 47, ал. 4 от Конституцията, децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото”, напомнят  адвокатите.

Напомнят:  През миналата година едно жестоко убийство с квалификация по чл. 116 НК даде основание на законодателя да въведе новия чл. 369а НПК (ДВ, бр. 83 от 2019 г.), с който при умишлено причиняване на смърт изключи приложението на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, обуславящо смекчена наказателна отговорност. Това беше направено, въпреки че в съдебната практика, която и тогава не беше подложена на статистически и криминологичен анализ, нямаше случай лице, обвинено в престъпление от същия вид, само за да не бъде осъдено на доживотен затвор без замяна да поеме риска да бъде осъдено на доживотен затвор. В действителност утежнено беше положението не на обвинените в най-тежко квалифицираните убийства, а на други лица , включително и извършителите на по-леко наказуемите умишлени убийства, каквито са убийствата, извършени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, както и убийствата, извършени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. По аналогичен начин сега, само защото едно жестоко убийство е извършено от непълнолетен, се посяга на изградената с години, научно и логически обоснована обща система за наказване на всички непълнолетни извършители на престъпления. 

При това с демонстративна бързина парламентът се насочва единствено към завишаване на санкциите и за пореден път пренебрегва социалните фактори за съответния вид престъпни посегателства, сочат адвокатите

Държавата не трябва да стимулира чувството за мъст, а в интерес на обществото да отстранява предпоставките за тежки посегателства и доколкото е възможно да съдейства за компенсиране на болките и страданията на пострадлите, сочат защитниците.  Според тях,   вносителите са заложили на тезата, че има има непоправими деца, в противовес на досега възприетата хуманистична наказателна доктрина, според която основната, приоритетната цел на наказанието по отношение на непълнолетните, извършили престъпление, е тяхното превъзпитание и подготовката им за общественополезен труд (вж. чл. 60 ИК във вр, с чд. 36 НК)”, се казва в становището.

Съветът категорично не одобрява и предложените промени в чл. 63, ал. 2 НК, които са насочени към драстично увеличаване на наказанията общо за всички непълнолетни, навършили шестнадесетгодишна възраст, които са извършили престъпления, наказуеми с повече от десет години лишаване от свобода. “Промените не са основани на актуални научни анализи на ръста и динамиката на съответния вид престъпност. Преценявани съобразно разпоредбата на чл. 37, буква “6” от Конвенцията за правата на детето, така както е изтълкувана в Общ коментар № 24 от 2019 г. на Комитета по правата на детето, представляват непропорционално ограничаване на свободата на лица, които са в детска възраст”, настояват адвокатите.

Наскоро пред Де Факто проф. Боян Станков  обяви, че промяната за непълнолетните в НК може да взриви правната система. Той коментира че “да се излезе извън рамки на наказателната отговорност за 14-18 -годишните и да се заложи на способността за съждение при определени лица с приравняване на пълнолетните  (в редица европейски страни има обособен режим за младите пълнолетни 18-20/21 г., стоящи между ограничено наказателно отговорните и достигналите пълна социална зрялост – 21-годишните!) би означа­вало отклонение от правните принципи с непредвидими последици...

Къде са институциите от системата за превенция и контрол над противообществените прояви на малолетните и непълнолетните? Къде са органите за социална закрила? Защо деца, чиито родители са на гурбет, се оставят сами на себе си, попита професорът.

По повод “гениалната идея” за вдигане на санкциите на непълнолетните, криминологът доц. Светла Маргаритова попита:  Докога след всяка трагедия и поредната жертва на престъпление ще се използва мъката на близките и ще се потушава напрежение чрез промяна на законодателството?  Тя припомни, че само за миналата година НК е променян 4 пъти, а за периода 1968 г. (създаваното му) – 1989 (до промените) – 14 пъти е изменян и допълван,  от ноември 1989 до 1999 г. – 26 пъти, от 2000 – до 2009 – 34 пъти и от 2010 до 2019 – 32 пъти.   В големия си брой промените,  които са извършени в Наказателния кодекс през последните години,  са все в посока на увеличаване на санкциите и много често – под натиска на общественото недоволство след извършено престъпление, което е станало публично достояние.  “Това се нарича „ожесточаване на репресията“ на научен език – политика, която в никое общество не е доказала своя успех и ефект”,  коментира специалистът.

Напомняме, че в концепцията за наказателна  политика за периода 2020 – 2025 г. , внесена в парламентарната правна комисия,  експертите от правосъдното министерство отричат  казуистичният подход при определяне на наказателната отговорност.  Той не води до снижаване на престъпността, а  напротив – до нейното ожесточаване, категоричен е   проф. Пламен Панайотов, един от специалистите по наказателно право, работили по концепцията.  “Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс.  Ако това беше вярно, отдавна човечеството в различните общества щеше да се е справило окончателно и безвъзвратно с престъпността“, коментира  професорът.

Наказателната репресия не може да бъде единственият и основният фактор за превенция на престъпността. Ние трябва да се насочим към причините и условията, които пораждат съответния вид престъпност и там да съсредоточим усилията на цялото общество“, напомни още Панайотов.

Цялото становище тук

About De Fakto

Проверете също

В сила е забраната за посещения в дискотеки, нощни барове и клубове на закрито до 8 ноември (заповедта)

От 06.00 ч. на 25.10.2020 г. до 00.00 часа на 08.11.2020 г.  като временна противоепидемична …

Памет: Преди година, С 20 “за” срещу 4 “против” ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор

Точно преди една година, на 24 октомври 2019-а, Пленумът на Висшия съдебен съвет избра Иван …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.