DeFakto.bg DeFakto.bg
Но все пак не можело незрелите извършители на престъпления да получават доживотен затвор
За разлика от острите критики на криминолози и наказателноправници, Министерството на правосъдието подкрепя „по принцип“ проекта на депутати от ГЕРБ, който предвижда най-тежки санкции за непълнолетните, навършили 16 г., уличени в извършване на тежки престъпления против личността.
Становището на министерството, адресирано до правната парламентарна комисия, е подписано от Данаил Кирилов. И е единственото, което не отрича идеите на управляващите – разбираемо, промените бяха разпоредени от премиера Бойко Борисов. Категорично „против“ са всички останали, изпратили мнения в НС – Висшият адвокатски съвет, Българският хелзинкски комитет, Националната мрежа за децата и Институт по социални дейности и практики.
Нещо повече – в края на миналата седмица Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане нова Концепция за наказателната политика на държавата, предвиждаща зачертаване на доживотния затвор като наказание и обявяваща, че „Наказателният кодекс не бива да се превръща в инструмент за справяне с процеси и явления, посрещани с обществен упрек и тревожност„.
Де факто вече описа конкретиката на предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК).
Най-общо, те са в две насоки. Първата – увеличават максималните наказания за непълнолетните извършители на 20 г. затвор (вместо досегашните 12 г.). Втората – предвиждат съдът изобщо да не редуцира санкцията при тежки престъпления против личността, ако реши че иначе целите на НК не могат да бъдат постигнати, сиреч позволява и налагане на доживот без замяна. Поправките са в чл. 63 от Наказателния кодекс.
МП подкрепя
„Министерството на правосъдието подкрепя по принцип законопроекта, като взема предвид, че той е насочен към случаи на извършени тежки престъпления против личността, стигащи до отнемане на човешки живот и в обхвата на законопроекта не се включват онези общественоопасни деяния, които могат да бъдат извършени от подрастващите поради обстоятелства, свързани с тяхната ниска възраст и психофизични особености„, четем в становището. Като очевидно соченото „разграничение“ се прави само според вида на престъплението, а не на личността на извършителя.
От МП продължават: „В тази връзка смятаме, че предложението за промяна на чл. 63, ал. 2, т. 1 и 2 (увеличаване на максималните наказания – б.р.) по отношение на непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, няма да се яви в противоречие със съвременната концепция наказателното правосъдие да не е единственият решаващ фактор в противодействието на престъпления, извършвани от непълнолетни лица.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от НК значително са смекчени наказанията на непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, които нормите на особената част на кодекса установяват за съответните престъпления по отношение на пълнолетни лица.
Със законопроекта се акцентира върху недопускането чрез правилата за замяна на съществено смекчаване на наказателната санкция в случаи на престъпни прояви на непълнолетни, които се изразяват в убийство, изнасилване, блудство. Колкото и да е специфична наказателната отговорност на непълнолетните лица и особените правила на глава шеста от общата част на НК да отчитат преходния характер на възрастовото развитие, не може при наличие на обективирана обществена необходимост да не се предвиди възможността редуцирането на наказанието да не е толкова съществено в случаи, свързани с тежко престъпно поведение„.
От министерството добавят, че новите предложения не отменят принципа, че непълнолетният носи наказателна отговорност само е ако е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, нито възможността за условно предсрочно освобождаване, ако осъденият се е поправил.
Все пак – „задълбочено обсъждане“ за приравняването на подрастващите на възрастни извършители
За втората предлагана промяна – възможността на навършилите 16 г. непълнолетни да се налагат най-тежките наказания, като за възрастни, Министерството на правосъдието е силно уклончиво и по-скоро не е съгласно. Като цитира както принципите на НК, така и на Конвенцията за правата на детето на ООН.
По този въпрос от министерството заявяват: „По повод предлаганата възможност съдът да не прилага правилата за редуциране на наказанията за непълнолетни, бихме посочили, че е необходимо задълбочено обсъждане, тъй като се отнася до основно положение на наказателното законодателство, обусловено от принципите на съвременното наказателно право. При въвеждане на подобна норма би следвало да бъде намерено най-правилното решение, което да може да посочи на съда предпоставките за нейното прилагане, съобразено с тежестта на конкретното престъпление, мотивите и условията за неговото извършване и личността на непълнолетния.
Това е необходимо, тъй като сред наказанията, които могат да бъдат наложени на непълнолетните, в НК не е посочен доживотният затвор без замяна и доживотният затвор. Също така следва да се има предвид и чл. 37 от Конвенцията за правата на детето на ООН, който задължава държавите, страни по Конвенцията, че смъртно наказание или доживотен затвор без възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна възраст„.
