Идеята да се развалят сделки с обратна сила, заради неупражен своевременно контрол, е лош сигнал за чуждестранните инвеститори, предупреждава адовокатът
В приватизационния процес има много недостатъци и длъжностните лица, които не са осъществявали контрол, трябва да носят отговорност за действията си. Но придаването на обратна сила на давностни срокове, е лош правен способ, който ще създаде много юридически беди на страната. Това прогнозира адвокат Ивайл Дерменджиев, доктор по международно право, защитавал интересите на държавата и спечелил делото срещу EVN на стойност 47 000 000 евро.
Повод за коментара му е възложената от главния прокурор на Иван Гешев на ДАНС пълна проверка на целия приватизационен процес от 1991 г. досега и на последващия контрол от отговарящите за това министерства, агенции и други държавни ведомства. Проверката трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор и др., както и събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции. Включително и дали са извършвани действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение.
Проверката има два аспекта: „Единият е гражданско правен и е свързан със самите приватизационни договори , а другият наказателен, свързан с евентуални престъпления, извършени при сключването им, каза в предаването „Лице в Лице“ Ивайло Дерменджиев. Той напомни, че през 1997 г. в Наказателния кодекс е записан специален текст (чл. 283 ) за приватизацията, според който за злоупотреби с приватизационни сделки се наказва с до 10 г. затвор.,
Проблемът е, че за повечето договори е изтекла давност за наказателна отговорност, коментира адвокатът. Прокуратурата може да връща най-много 10 години назад приватизационните сделки за наказателна отговорност. Когато обаче тя е предприемала определени действия по тях, този срок може да се удължи до абсолютната давност – 15 г, заяви Дерменджиев. Той направи уговорка, че нещата зависят и от квалификацията на едно престъпление, а според по-стари текстове в НК, които говорят по принцип за безстопанственост и наказанието е 12 години, давността може да се увеличи и повече.
„Зависи от квалификацията на деянието и как прокуратурата ще подходи във всеки конкретен случай“, каза адвокатът. Сроковете може бъдат удължавани и с един много прост инструмент. Всеки приватизационен договор се сключва с приватизационни ангажиментии между пет и десет години. Неизпълнението на всеки годишен ангажимент представлява престъпление за този, който не е поискал установяването и заплащането на дължимите суми, заяви Дерменджиев. Даде пример – ако една сделка, сключена през 2000 г. с ангажименти до 2010 г. които не са изпълнени до 2009 г. може да се върнете много назад с наслагване на давностните срокове. „Всичко е въпрос на желание, формулировка и правилно четене и тълкуване на наказателния закон“, обърна внимание специалистът.
По повод вчерашните заявления на депутати от ГЕРБ за придаване на обратна сила на сроковете за давност, Дерменджиев заяви, че това намерение ще има опасни юридически последици. Напомни, че подобно намерение имаше и през 2017 г. , когато бе направен опит престъпленията в приватизационния процес да бъдат приравнени на престъпления против мира и човечеството, но бе оттеглен като несъстоятелен, каза той.
„Промяната на давностните срокове със задна дата противоречи на принципите на правото още от римско време“, припомни Дерменджиев. Според тях винаги се прилага този наказателен закон, който е бил в сила при извършване на престъплението, както и онзи, който е по-балгоприятен за дееца, „Можете да си предствите при подобно действие как ще реагира Венецианската комисия, и не само тя, заяви юристът.
Проблемът на приватицзацията е в последствията – изменението на законите и приватизационните договори за запазване на работни мести и други ангажименти. Агенцията за следприватизационен контрол, сега са обединени и двете функции за приватизация и след приватизационен контрол, носи отговорнст ако не си е изпълнявала задъженията, категоричен е заяви адвотатът.
Идеята да се развалят сделки с обратна сила, заради неупражен своевременно контрол, е лош сигнал за чуждестранните инвеститори, предупреди той. „ Ако един инвеститор знае, че тук се развалят сделки с 10 –годишна давност, ще се замисли дали да идва в България да прави бизнес“. А ако все пак това се направи, държавата ще влезе в сложен юридически кръговрат, ще опре и до Конвенцията за защита на инвестициите, по която сме страна и накрая ще започнат да ни съдят във Вашингтон за много милиони. „Тогава идва и другата въртележка – започваме да плащаме един огрмни хонорари на американски адвокатски кантори“, каза той.
Дермендижев напомни, че по последното дело за АЕЦ „Белене“, България плати 27 милиона за хонорари, а руската страна, за да ни осъди – само 17 милиона. Сделката за БГА „Балкан“ от 2000 г. , доколкото си спомням, беше одобрена на МС и там даже има колективен подпис, каза адвокатът. По делото за тази сделка, в което бяха претендирани 230 милиона неустойка, защитата, в която участваше и Дерменджиев успя да свали претенцията до 10 милиона, които още не са платени поради различи юридически способи.
Според Дерменджиев, ДАНС не е компетентният орган да извършва тази проверка, но Агенцията вече е правила подобно разследване през 2016 г.(по нареждане на Сотир Цацаров), докладът от което е предаден още през 2017 г. на министър председателя.
„Става въпроса за 26 приватизационни сделки, резултатите от които са представени и на министър председателя, но са частично оповестени“, стана ясно от думите на адвоката. Обявени са само пет сделки, сред които и „Софарма“, се разбра от думите му.