Цитира случаите на Владислава Цариградска и Антоанета Симеонова, обърнали се към кадровиците
Две съдийки, подложени на медийни атаки заради решения по конкретни дела и участие в международен съдийски протест, са сигнализирали Съдийската колегия на ВСС с настояване за дебат и предприемане на мерки за реална защита от системния тормоз по повод на работата им. Това става ясно от обръщение на Съюза на съдиите към кадровиците.
Към ВСС са се обърнали Владислава Цариградска от Районен съд – Луковит и Антоанета Симеонова от Районен съд -Троян.
Съсловната организация настоява членовете на Съдийската колегия да изслушат засегнатите магистрати и да начертаят „системни мерки за защита на съдиите, подложени на медийни и институционални атаки“.
Нещо повече – и Владислава Цариградска, и Антоанета Симеонова вече публично са защитени от колегите си в двете районни съдилища.
И в двата случая атаките са грозни, а „аргументите“ – избирателно черпени от личната сфера, слухове и „данни“ от страни по дела. Внушенията са еднозначни – поставят под въпрос решенията на съдиите и работата им в правораздаването изобщо.
Съдия Владислава Цариградска активно участва във форуми и дискусии за независимостта на Темида. Тя беше и в Полша на Марша за справедливост, в подкрепа на полските съдии.
Съдия Антоанета Симеонова е станала „герой“ на публикации заради конкретно гражданско дело, твърдят колегите й от РС-Троян.
В подкрепа на Владислава Цариградска се обявява целият РС-Луковит. Декларация в нейна защита са приели и служителите в съда.
Но това не е достатъчно, атаките продължават, а липсва реакция от ВСС, сред основните задачи на който е да отстоява независимостта и доброто име на магистратите.
Нещо повече – от ССБ прилагат резюме на медиен мониторинг и анализ за атаките към съда (виж по-долу).
Становището на Съюза на съдиите
Уважаеми членове на Съдийската колегия,
Съюзът на съдиите в България наблюдава с тревога тенденцията за засилване на злонамерени медийни атаки срещу отделни съдии и цели съдилища по повод съдебни производства, решения и присъди по конкретни дела. Представителите на медиите са длъжни да информират обществото за работата на съда обективно и при зачитане на независимостта на съдиите да решават делата по вътрешно убеждение и въз основа на закона. Конституцията забранява (чл. 39, ал.2) правото на изразяване на мнение, включително чрез средствата за масова информация, да се използва за накърняване на правата и доброто име на човек, за разпалване на вражда или призоваване към насилие над личността. Още по-опасно за правовия ред е когато обект на посегателство е съдия в професионалното му качество. В Становище № 7/2005г. на Консултативния съвет на европейските съдии, т. 55 се посочва, че когато отделен съдия бива предизвикан или атакуван от медиите (или от политически или други обществени фигури чрез медиите) по повод, свързан с правораздаването, имайки предвид задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният съдия трябва да се въздържа от реакции по същите канали. В такива случаи защитата на личните права на съдията не е негова грижа, а на българската държава. Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения – чл. 216, ал. 1 от Закона за съдебната власт, а първата линия на защита трябва да изгради Висшият съдебен съвет, в частност съдийската колегия.
Приетата от Висшия съдебен съвет Комуникационна стратегия в частта относно кризисна комуникация дефинира два от петте основни компонента на кризисната стратегия по следния начин: ефективно противопоставяне на негативни кампании, водени срещу съдебната власт; излизане на комуникацията на съдебната власт от спиралата на каскадни скандали. Отчетливо е свързана кризата на доверието в съдебната власт с неспособността й да се противопостави на негативни кампании, водени от заинтересовани лица и институции, преследващи собствени политически или други цели.
Преди броени дни към съдийската колегия са се обърнали за помощ Антоанета Симеонова –съдия в Районен съд гр. Троян и Владислава Цариградска – съдия в районен съд гр. Луковит. И в двата сигнала съдиите настояват съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да предизвика дебат и да предприеме мерки за реална защита на засегнатите съдии. Двете колеги далеч не са единствените подложени на системен тормоз по повод на работата им. Време е членовете на органа, който брани съдийската независимост, да поканят засегнатите съдии на изслушване, за да се уверят от първо лице колко сериозен е станал описаният проблем.
Предлагаме да организирате изслушване на съдиите Симеонова, Цариградска и всички останали, засегнати в медийния анализ съдии, като определите подходящо време и формат, както и да инициирате системни мерки за защита на съдиите, подложени на медийни и институционални атаки, като ние декларираме готовността на нашата организация за конструктивно съдействие и участие.
гр. София, 14 февруари 2020 г.
С уважение:
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България
За две години – над 100 съдии на прицел
От август 2017 г. до края на ноември 2019 г. обект на атаки от публични личности и от институции са станали най-малко 16 съдии, а „герои“ на недобронамерени публикации – 99 магистрати, сочат данните от медийния мониторинг. Като част от имената на атакуваните съвпадат.
Периодът се отличава с прехвърлянето на делата срещу „високата корупция“ в специализираното правосъдие, избора на нов ВСС, на нов председател на ВАС, приемането на новия антикорупционен закон, избухването на скандали като „Апартаментгейт“, условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, избора на Иван Гешев за обвинител №1, върнат от президента и прегласуван от кадровиците.
Сред от институции и публични личности са Лозан Панов, върховните съдии Христина Михова, Бонка Янкова, Невена Грозева (ВКС), Соня Янкулова (ВАС), магистратите от столичния апелативен съд Калин Калпакчиев, Весислава Иванова, Виолета Магдалинчева, Атанас Атанасов, бившият председател на СГС Калоян Топалов, съдиите от СГС Катерина Енчева, Мирослава Тодорова, Панайот Генков като председател на Бургаския административен съд, Силвия Хазърбасанова от СРС, Йорданка Майска-Иванова от РС-Несебър, Калин Кунчев от РС-Бургас.
Налице са множество изказвания, съдържащи обидни квалификации, уронващи доброто име на съдията, които съдържат внушения и недоказани твърдения, констатира анализът. Атаките са отправяни от премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Валери Симеонов (бивш) и Красимир Каракачанов, вътрешния министър Младен Маринов, този на правосъдието Данаил Кирилов, депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти, както и от европарламентаристите Николай Бареков и Ангел Джамбазки. Още от бившите председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев и главен прокурор Сотир Цацаров, Иван Гешев (като зам.-главен прокурор), от членове на ВСС – бивши и настоящи, от бивши и съдии от КС, от някогашния обвинител №1 Никола Филчев и др.
Сред най-разпространените обвинения са, че съдиите правят политически изказвания, държат се като политици и симпатизират или работят за определени политически сили или субекти.
Обект на медийни атаки пък са били 43 върховни съдии от ВКС и ВАС, 16 от апелативните съдилища, 30 от окръжните и 10 от районните съдилища.
Поводите за нападки срещу тях са публично защитаваните позиции, действията на административни ръководители, участие в конкурси, конкретни съдебни актове, забавяне на мотиви, кариерно израстване, участие в обсъждането на законопроекти, членство в съсловни организации, имотно състояние, личен живот.
В случаите, когато казусите са били от негова компетентност или са обсъждани реакции в защита на независимостта ВСС не е прилагал единни стандарти.