Последни новини
Home / Актуално / Върховният административен съд саботира търсенето на обезщетение за вреди от незаконни или нищожни актове

Върховният административен съд саботира търсенето на обезщетение за вреди от незаконни или нищожни актове

Defakto.bg

Отмяната или изменението на подзаконов нормативен акт в хода на съдебното му оспорване не трябва да бъде основание за прекратяване на делото

 

Съдия Васил Петров

Васил Петров, доктор по административно право, съдия в Софийския районен съд, трето гражданско отделение

 С Тълкувателно решение от 27.06.2016 г. по адм.д. № 2/2015 г., Общото събрание на Върховния административен съд  прие, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Това тълкувателно решение, постановено въпреки несъгласието на 32 върховни съдии, предизвика лавина от критики в доктрината и съдебната практика.

То беше преодоляно по законодателен път.

Народното събрание в бр. 94/2019 г. на „Държавен вестник“ допълни чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като предвиди имуществена отговорност за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От мотивите на законопроекта, достъпни на сайта на Народното събрание (вх. № 954-01-26/18.04.2019 г.), както и от изказванията на народните представители д-р Крум Зарков и Хамид Хамид при второто четене на законопроекта в пленарна зала от 21.11.2019 г., е видно, че целта на изменението е да се преодолеят последиците за правата на гражданите и юридическите лица от посоченото Тълкувателно решение на ВАС. Народните представители приемат, че то е спорно, тъй като е подписано с особено мнение от 32 върховни съдии, а тълкуването директно се обявява за неправилно и противоречащо на практиката на СЕС и преграждащо правата на правните субекти на полагащото им се обезщетение за вреди. Целта на промяната е пълното удовлетворение на гражданите и юридическите лица на законното им право на обезщетение от незаконните подзаконови административни актове.

При това положение аз приемам, че нормата има за задача да изправи една тежка несправедливост и независимо от нейния формален материалноправен характер тя важи и за вреди от незаконни нормативни административни актове, причинени преди влизането в сила на ЗИД ЗОДОВ, ДВ, бр. 94/2019 г. Всички вреди от приложението на незаконния административен акт подлежат на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 in fine ЗОДОВ – чрез иск против административния орган, издал акта, предявен пред административните съдилища.

Тази защита, предвидена от законодателя обаче, изглежда, че има опасност да се окаже илюзорна. Защо?

Както и в миналото, и понастоящем практиката на ВАС клони към разбирането, че ако в хода на съдебното оспорване на един подзаконов нормативен акт бъде издаден нов на негово място или бъдат изменени атакуваните пред съда разпоредби, то производството по оспорване на първоначалните текстове става безпредметно. Делото трябва да се прекрати.

Съвсем наскоро петчленен състав на ВАС прекрати делото по оспорване на т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради. Петчленният състав констатира, че междувременно оспорената разпоредба е изменена с друга последваща норма, уреждаща същите обществени отношения, поради което приема, че липсва предмет на оспорване и прекратява делото.

По този начин засегнатите от първоначалния оспорен текст нямат съдебно произнасяне, че атакуваната от тях разпоредба е незаконна. А чл. 1, ал. 1 in fine ЗОДОВ изисква точно това – подзаконовият нормативен акт да бъде отменен като незаконен или прогласен за нищожен, което е правомощие само на съда!

Тази процесуална хватка е възможна освен всичко друго и поради една особеност на българското административно правосъдие, която я няма в нито една друга държава членка на Европейския съюз – у нас има определени дела, при които има „касация в касацията“ – оспорване на определени актове пред върховния съд като първа инстанция, а съдебното решение на върховния съд след това се оспорва пред друг, по-разширен състав на същия върховен съд. Извън целите на статията е да обсъждам проблемите, които поражда този български „принос“ към сравнителното административно правосъдие. Достатъчно е да посоча, че след приемането пред 2006 г. на АПК тази особена „етажна инстанционност“ важи и за делата по оспорване на подзаконови нормативни актове. Те първо се обжалват пред тричленен състав на ВАС, а неговото решение по спора може да се атакува пред петчленен състав.

Умният читател веднага ще се сети какво поле за злоупотреба и отлагане дава това за държавния орган, издал незаконния подзаконов нормативен акт. Преди всичко, двуинстанционното разглеждане на спора и то от толкова натоварен съд като ВАС отлага с месеци, ако не и години решаването на съдбата на незаконния акт. Нещо повече – и тук е проблемът – когато органът, издал акта, е получил неблагоприятно за него решение от тричленния състав, той знае, че съдът смята акта за незаконен. Знае и, че ако съдебното решение влезе в сила, ощетените правни субекти ще могат да претендират обезщетение за вреди. За органа остава да отмени сам незаконния акт или да приеме нов текст на оспорените разпоредби. По този начин делото по оспорване на първоначалния подзаконов нормативен акт ще бъде прекратено като безпредметно! Нищо, че новоприетите текстове може да са също толкова незаконни, колкото и отменените. И на всичко отгоре – органът получава и бонус – невъзможност на ощетените да претендират обезщетение за вреди!

Тази ситуация и преди е била нетърпима, но сега е още по-нетърпима с оглед изричната воля на законодателя допълнението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да даде пълна защита на ощетените правни субекти от незаконни подзаконови нормативни актове въпреки спорното Тълкувателно решение на ВАС.

Налага се преосмисляне на практиката на ВАС да прекратява като безпредметни дела по оспорване на подзаконови нормативни актове, когато в хода на делото последва отмяна или изменение на акт от автора му. Отмяната на подзаконовия нормативен акт от автора му не е равнозначна на признаване на акта като незаконен. Такова признаване, с обвързваща сила на съдебно установяване за всички, може да прави само съдът по реда на прякото оспорване. Прочее, в описаните хипотези делото трябва да продължи като оспорване на първоначалния текст или акт и да завърши с постановяване на решение, с което да се признае за незаконен този акт, независимо че в хода на делото той е отменен от автора му. Това открива пътя на търсене на обезщетение за вреди за засегнатите правни субекти.

 

About De Fakto

Проверете също

Адв. Илиан Василев: Спецправораздаването целенасочено руши „светъл“ бизнес, по нареждане и без доказателства

Позицията е лична и не ангажира клиентите ми, обявява Илиан Василев, защитник на Атанас Бобоков …

Гешев: По делото „Божков“ прокуратурата ще провери всички сигнали, независимо дали са анимация, комикси или друго забавно нещо

В прокуратурата са постъпили два сигнала по делото на „Божков“ – единият по имейл от …

3 коментара

  1. Стефка Манева

    Напълно правилно становище. Съдът би следвало да се произнесе по незаконосъобразността на подзаконовия административен акт независимо от това, че последният е бил отменен или изменен от органа, който го е издал. Действително след отмяната или след внасянето на изменения, оспорените разпоредби прекратяват действието си, но за периода от издаването на акта до отмяната, респ. до изм. му, той е действал и ако се е противоречел на закона, той е причинявал вреди, подлежащи на обезвреда.

  2. Данчо Стоянов

    Де а беше само това. А какво правим с висящите над 20 000 дела, които са по подзаконовия НА,който трябваше да бъде най-малко отменен/ според мен нищожен/. И защо все още ТС“ ЕАД завежда искове по този подзаконов НА.
    Освен изложеното от съдия Петров.к „ТС“ ЕАД предявява искове по т. 6.1.1, а ние няма как да се защитимзащото иска ни пред ВАС/ от 2016 г/ е недопустим.
    не следва ли тези искове срещу подзаконов НА и за нищожност да се разглеждат в едномесечен срок/ императивен/

  3. НИКОЛАЙ СТАТКОВ

    липcвa пpeдмeт нa ocпopвaнe и пpeĸpaтявa дeлoтo в ОТКАЗ ОТ ПРАВОРАЗДАВАНЕ!
    ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАВОТО И ПРИНЦИПИТЕ ПО ДЕС.

Вашият отговор на НИКОЛАЙ СТАТКОВ Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.