Последни новини
Home / Актуално / Би било правен оксиморон Конституционният съд да тълкува искането на главния прокурор за имунитета на президента

Би било правен оксиморон Конституционният съд да тълкува искането на главния прокурор за имунитета на президента

Defakto.bg

Или още една причина за това, че питането на Иван ГЕШЕВ  е недопустимо

Петър Обретенов, юрист

Новият главен прокурор Иван Гешев направи изключително впечатляващ дебют в правомощието си да сезира КС: прицели се н първия по ранг държавен пост – президента на републиката.  И то не в друга връзка, а направо с нормата на чл.103 от КРБ уреждаща възможността за търсене на отговорност от президента.

            Това искане на Главния прокурор имаше ефекта на торнадо в политическата атмосфера. Много коментатори и анализатори си зададоха въпроса: снемането на доверие от правителството от страна на Президента не е ли отговор или защитна реакция на почти неприкритите заплахи от страна на някои представители на управляващите да се открие процедура по „ импичмънт” спрямо държавния глава..

            В искането си Гешев подчерта, че питането му не е свързано с конкретно поведение на държавния глава. Той иска  т.нар.  абстрактно тълкуване по. чл. 149, ал. 1, т.1 КРБ  на нормата на  чл. 103 от КРБ относно понятията „ държавна измяна” и             „ нарушение на Конституцията” – основания според този текст за прекратяване мандата на Президента. Той поясни, че искането е провокирано от конкретно разследване, в хода на което е намесено името на държавния глава. В тази връзка той пита как трябва да се процедира при такива случаи: да се спре или да се прекрати делото, предвид имунитета на президента срещу наказателно преследване. Той счита, че делото трябва да бъде спряно и така е разпоредил да бъде направено, като чака решението на КС, за да определи по – нататъшните си действия.

В отговор на тези въпроси се включиха безброй коментатори, анализатори, политици от всякакви разцветки, юристи от всички гилдии, институции и даже такива с академични титли. Оказа се, че въпросът е супер – сложен и еднозначно тълкуване няма. За едни –  Конституцията е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а за други – съществува голяма неяснота и непълнота относно това кога е налице                  „ държавна измяна” и „ нарушение на Конституцията”.

            В този аспект, искането на Главния прокурор изглежда напълно резонно и в съответствие с целта на правомощието на КС да дава тълкуване на конституционни разпоредби, за които съществува спор относно точното значение на употребените в тях термини. Но само на пръв поглед, защото има една уникална особеност на настоящия случай, която обръща  постановката за абстрактно тълкуване в  нейната принципна противоположност – тълкуване на норма в рамките на конкретен правен спорот компетентния да го разгледа съд.  Това следва от разпоредбата на третата алинея на същия чл.103 КРБ, според която КС действа като съдебна инстанция по обвинението срещу президента. Във всички други случаи, при които КС тълкува разпоредби на Конституцията, резултатът от тълкуването обвързва дейността и определя рамките на правомощията на всички останали държавни институции в законодателната, изпълнителната и съдебната  власт. С нормата  на чл.103, ал. трета, КС е изключен от обсега на това тълкуване – той не може да дава задължително тълкуване сам на себе си, не може да бъде едновременно тълкувател и адресат на тълкуването. Това би било своеобразен правен оксиморон.

            Впрочем, този извод е категорично направен с тълкувателно решение № 25/ 11.12..1995г. по КД № 27/ 1995г. на КС:

„…отговорността на президента за нарушение на основния закон може да     бъде обсъждана само в рамките на производството по чл.103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на тълкувателно решение.”

         Този извод на КС е направен по повод на евентуално нарушение на чл.92 ,ал.1 от Конституцията с публични изяви на президента, с която проявява предпочитания към една или друга политическа личност или партия. Но той важи  и за другото изключение за неотговорност на президента  по чл.103, ал.1 – държавна измяна. Тези две основания са подчинени на еднакъв режим за реализирането им: обвинител е Народното събрание, съгласно чл.103, ал.2, а компетентния съд е КС, съгласно спомената трета алинея. Прокуратурата, вкл. и Главният прокурор са институции, които нямат конституционни правомощия в този процес. Нещо повече, за тях е в сила изричната забрана на четвъртата алинея на чл.103 КРБ – „Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване”. С тази забрана, те тотално са изключени от процеса за „ импичмънт” срещу президента, поради което питането на Гешев дали под държавна измяна се има предвид престъпленията по  Глава първа от НК, очевидно направено с цел да му се даде възможност да проведе разследване по текстовете на тази глава, е безпредметно. Действия по разследване в рамките на наказателно производство срещу президента са недопустими, поради конституционна забрана. В споменатото решение № 25/ 1995г., подчертавайки, че отговорността на президента и вицепрезидента може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл.103, КС категорично указва:

                „ Само в това производство може да се констатира дали със свои актове  

                и действия те са нарушили Конституцията.”

                        Към КС има свръхочаквания да разреши горещи политически конфликти между институции на държавата. Той е сезиран с две искания, на пръв поглед, със съвсем различен предмет. Едното е посоченото по – горе искане на главния прокупрокурор, другото – искането на МС за тълкуване на чл. 126, ал.2 КРБ, според който главният прокурор осъществява контрол за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. МС счита, че този контрол не е абсолютен и не се разпростира върху случаите, при които обект за разследване е самият Главен прокурор и с оглед на това, със законопроекта „ Кирилов”, предлага създаването на фигурата на независим прокурор за такива случаи.  Общото между двете искания до КС е, че в дъното на проблемите стои Главният прокурор, превърнал се  неконтролируема  институция, без аналог във всички демократични правни системи. Този проблем е крайно време да се постави с цялата му сериозност на вниманието на КС в неговата цялост, а не като отговор на палиативни законопроекти, като този за митичния „ независим” прокурор, който ще разследва своя  вездесъщ  началник. КС трябва да осъзнае, че трябва да подложи на цялостна оценка структурата, организацията и мястото на прокуратурата в системата на държавната власт, защото по този въпрос имаме тежки проблеми от конституционен характер, които  в бъдеще могат да ни доведат до още по – тежки политически кризи, в сравнение с които осъдителните решения на ЕСПЧ и становищата на Венецианската комисия ще ни се струват „бял кахър”. Той не може да законодателства, но неговото мнение може да бъде ориентир за законодателни промени.

Чл. 103.  от Конституцията
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.Новият главен прокурор Иван Гешев направи изключително впечатляващ дебют в правомощието си да сезира КС: прицели се н първия по ранг държавен пост – президента на републиката.  И то не в друга връзка, а направо с нормата на чл.103 от КРБ уреждаща възможността за търсене на отговорност от президента.    

          

*Петър Обретенов е е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

Държавният глава призовава прокуратурата да публикува незабавно целия му „чат“ с Пламен Бобоков

 Държавният глава Румен Радев призовава прокуратурата да публикува незабавно целия му „чат“ с Пламен Бобоков. …

Иван Гешев: Медиите канонизират „тези“ бизнесмени, не защото ги обичат, а защото им се плаща

„Медиите канонизират тези бизнесмени. И ги канонизират не защото ги обичат, а защото им се …

Един коментар

  1. Георгиев

    „При изпълнение на своите функции“. А за действия, които са извършени преди да стане президент, не е ли наказателно отговорен, ако е извършил престъпление?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.