Последни новини
Home / Избрано / Докога авторските права на българските писатели ще линеят в библиотеките заради бездействие на държавата

Докога авторските права на българските писатели ще линеят в библиотеките заради бездействие на държавата

Defakto.bg

 

Във всеки момент Европейската комисия може да започне наказателна процедура в Съда в Люксембург срещу България за нарушаване правата на авторите

 

Анжела Димчева

Какво е PLR и защо се страхуваме от тази директива на ЕС?

Европейската директива за PLR (Public Lending Right) е приета на 19 ноември 1992 г. Тя защитава правото на авторите да получават възнаграждение за заемането на техните книги в обществените библиотеки. Директивата е прегласувана от ЕК през 2006 г.  и подписана от България при присъединителните процедури през 2007 г. Но над 13 години тези задължения на страната ни се крият от обществеността по ред причини, главно финансови.

Основното в Европейската директира PLR е следното: всяка държава е длъжна да създаде Център на родната литература и той да се финансира от държавата. От Бюджета за култура трябва да се отделят средства както за неговата издръжка, така и за справедливо заплащане на авторските права.

Съюзът на българските писатели от четири години работи активно по темата. Като представител на СБП, аз взех участие в четири международни конференции (в Загреб – 2016, Лисабон – 2017, Талин – 2018, Лондон – 2019), където представих актуалното състояние на библиотеките, мизерното положение на българските писатели, недостатъчния бюджет за култура, разделението на писателите в 4 творчески съюза. Като резултат от наученото на тези форуми, написах няколко статии във в. „Труд” (2016, 2017, 2018, 2019), сп. „Общество и право” (2018), говорих по темата в „Денят започва с култура” (2016), по Дарик радио (няколко пъти), но БНР („Артефир”, „Часът на думите”, „Нощен хоризонт”). Изнесох доклад на научна конференция за авторските права в УниБИТ (2016).

Какво обаче следва за българските създатели на художествени произведения? Абсолютно нищо, цели 13 години след приемането ни в ЕС! Този факт се знае от ЕК, а в Съюза на българските писатели периодично се получават писма с призив да се предприемат действия в тази посока.

Формално в две изречения на член 22 от родния Закон за авторските и сродните му права е указано следното: „Авторите имат право на възнаграждание, когато техните книги се заемат в обществените библиотеки. Практически дейността по компенсационните плащания трябва да се извършват от Организация за колективно управление на правата”.

Такава организация не е създадена, нито е изработен правилник за реално имплементиране на директивата; не е предвиден и бюджет за създаване на Център на българската литература, който да осъществява колективното управление. Това няма как да бъде частно сдружение, защото в директивата 2006/115/ЕК изрично е посочено, че този орган се създава от държавата, която го финансира и чрез бюджета за култура осигурява компенсационните плащания за авторите в зависимост от честотата на заемане на техните произведения. Това важи не само за хартиените носители, но и за четенето онлайн, за CD и DVD носители. Нека не се притесняваме: читателите и библиотеките няма да плащат на никого. Това е задължение на държавата.

Група писатели, начело с председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, проведоха през месец юни 2019 г. среща с министъра на културата Боил Банов за започване на реални стъпки по практическото изпълнение на директивата. Министърът обеща свикване на Кръгла маса с всички заинтересовани лица. Такава среща до този момент не е осъществена.

Какво е нужно, за да имаме реално изпълнение на директивата PLR?

Час по-скоро Министерство на културата (Правният отдел) трябва да изработи Наредба за приложение на чл. 22 от ЗАПСП, където да е указано кой ще бъде органът за управление на колективните права PLR, с какъв бюджет ще разполага новосъздаденият Център на българската литература, как ще бъде събирана информацията и на какъв принцип ще става годишното заплащане на авторите.

Как е в Европа и по света?

От 1946 г. до момента 65 държави са признали това право – било чрез Закона за авторското право, било чрез друго законодателство. А 35 държави са въвели напълно системата чрез създаване на фондове, от които всяка година се изплащат възнаграждения на живи автори и на наследниците на починали автори (70 години след тяхната кончина). 29 от тези държави са в Европа: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гренландия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Фарьорските острови, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Швеция и Чешката република. Изплащането на възнаграждения на авторите, чиито книги се намират и заемат в библиотеките, става чрез обективно отчитане в началото на всяка година, като средствата са осигурени от бюджета за култура, а библиотеките са дигитализирани и компютъризирани – информацията е достъпна олнайн във всеки един момент.

Това е преди всичко закон за защита на родния език и малките нации му обръщат особено внимание, за да насърчават творците на родните си езици. Заплащането не става автоматично, а всеки автор (чието име е изписано на титулната страница на дадена книга) подава декларация в създадения PLR-център, че желае да се възползва от това право.

Необходимо е да се припомни, че правото в ЕС спазва принципа на върховенството (разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми) и принципа на директния ефект – т.е. правните норми пораждат директно права за субектите, които могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Тези принципи определят и ангажиментите на Р България като член на ЕС. Във всеки един момент Европейската комисия е в правото си да започне наказателна процедура в Съда в Люксембург срещу България за нарушаване правата на авторите, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки. Такава наказателна процедура ЕК може да започне дори само от една жалба на български гражданин по чл. 258 и 259 от ДФЕС (Договор за функциониране на Европейския съюз).

Как системата PLR е въведена в цивилизованите държави?

Отделните правителства са я въвели по три различни начина и я финансират от държавния бюджет:

  • Чрез специален член в Закона за авторското право;
  • Чрез самостоятелно право на възнаграждение в отделен закон;
  • Чрез специално създаден фонд за подпомагане на културата.

Във Великобритания правото на заплащане за заемане на книги е извън авторското право и се администрира от правителството, като за целта е създаден PLR-офис като част от Британската библиотека. За да отговорят на изискванията за плащане, кандидатите трябва да предоставят регистрационен формуляр за техните книги. Над 22 000 писатели, илюстратори, преводачи, фотографи и редактори, които са предоставили книги в обществените библиотеки, получават плащания по PLR всяка година.

Скандинавските страни прилагат системата като държавна политика само за собствените им автори заради подкрепата на родната писателска общност.

Самото заплащане се изчислява по два начина: 1. На базата на честотота на заемането на дадена книжна единица; 2. На базата на самото присъствие на книгите на всеки автор в дадена библиотека. Системата на библиотеките в страните членки на PLR са изцяло компютъризирани и във всеки един момент разполагат с база данни колко книги се заемат или четат онлайн.

В Канада, Австралия, Нова Зеландия и Дания се заплаща годишно на авторите за всяка бройка от техните книги, които са част от фондовете на

обществените библиотеки. В Норвегия Министерството на културата всяка година договаря с писателските организации обща сума за финансиране на техните членове, които се разпределят като грантове.

Отделните PLR-системи имат собствени правила за функциониране на системата. В повечето страни са създадени специални комисии, които се занимават с тази дейност: Франция променя законодателството си през 2003 г. и от 2005 г. създава организация под наименованието SOFIA, за да управлява системата. В Испания наименованието ѝ е CEDRO, в Чешката република – DILIA, в Словакия – LITA, във Финландия – SANASTO;

Какво ни пречи?

И тук на преден план излиза основният въпрос за България: Докога финансирането на родната култура ще бъде само 0,6% от Държавния бюджет (на последно място в Европа сме!)? Това не дава възможност за нормално съществуване на културните институции, за достоен живот на всички творци по направления и жанрове. При този смехотворен бюджет МК никога няма да създаде фонд за подпомагане на родните творци, както например е създаден във Финландия. Отначало в Центъра за финландска литература са постъпвали 2 милиона евро (2007). През 2011 г. към системата са добавени и университетските библиотеки – веднага правителството е увеличило размера на компенсациите: през 2016 те са 8.4 милиона евро. За 2017 г. там писателите вече получават 14,2 милиона евро! Това е държава с население от 3,5 милиона, а активните писатели не надхвърлят 600 души. И най-простата сметка показва, че в тази страна ежегодно писателите са осигурени с един приличен доход, за да творят свободно. Средно те си разделят по 2 366 евро за тези права! В Норвегия компенсациите са 12 милиона евро годишно, като е определена сума от 25 евроцента за всяка заета книга. Населението е 5 милиона.

Франция е изплатила 17 милиона евро през 2018 г., като финансирането е смесено – от държавата и от книгоразпространителите.

Естония притежава един от най-високите бюджети за култура – 2 %. Там е недопустимо авторите да не получават хонорари от издателствата, както и от заемането на книгите в библиотеките.

Хърватия въвежда PLR от 2013 г., като правителството осигурява всяка година 300 000 евро, които се предоставят на Съюза на хърватските писатели и се разпределят между членовете, подали заявление за налични техни книги в библиотеките.

От друга страна, за да е справедливо разпределянето на хонорарите, библиотеките би трябвало да са дигитализирани. Компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви бавно. Частично дигитализиране имат само Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на БАН, някои големи областни библиотеки и университетските центрове. В много от библиотеките в страната има само по един компютър и ограничен брой библиотечни работници, няма работещ информационен център.

Транспонирането на една директива не е само формалното приемане на акта, а всички мерки: информация, подготовка, стимулиране, изработване на наредба и правилник.

След практическото въвеждане на системата PLR ще се обнови материалната база на хилядите читалищни, университетски и градски библиотеки, защото те ще имат право да кандидатстват за европейски субсидии за пълна компютъризация и дигитализация.

Назряла е необходимостта от нова културна политика заради глобализацията. Мултикултурализмът ще изиграе лоша шега на малките езици, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура и на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. Политиците би трябвало да осъзнаят важността на художественото слово, което всъщност е основата на националната идентичност. Историческото ни развитие предполага да престанем с оправданията за вековете робство и десетилетията комунизъм, а да се опитаме да въвеждаме веднага директивите на ЕС. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и литература да е основен приоритет на културната ни политика.

*Статията е подготовена специално за Де Факто

About De Fakto

Проверете също

БХК: Главният прокурор грубо нарушава юридическата етика с публично заклеймяване по висящи дела

Призоваваме Гешев да ръководи прокуратурата и да остави правораздаването на  съдилищата Българският хелзинкски комитет изразява …

Европейският съд: Липсата на гъвкавост при определяне на съдебните такси води до ограничаване на достъпа до съд

Доц. Светла Маргаритова На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria (Application no. 54991/10), …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.