DeFakto.bg DeFakto.bg
Голямата зала на СЮБ в петък събра юристи от няколко поколения за едно знаменателно музикално-поетично представяне на новата книга със стихове на проф. Снежана Начева.
Известната юристка презантира стиховете под заглавие „Отразени мигове” – корицата на книгата е илюстрирана с картина на Венцислав Павлов и впечатляващо изпълнена от печатницата на Университетското издателство „Св.Кл.Охридски“. На представянето издателят проф. Валери Стефанов, избра сполучлив образ за книгата на проф. Начева – машините, които са виждали различни текстове, включително и на много известни български правници, сега сякаш са получили вдъхновение от нежното слово. И така зададе въпрос към публиката, защо юристите искат да пишат поезия и сам си отговори, че така всеки един от нас иска да се присъедини към мекия език на поезията, с който да разговаря със себе си.
Снежана Начева отново беше избрала, да прочете избрани страници, които да прозвучат заедно с музиката на Фредерик Шопен в изпълнение на Мария Трионджиева, която също е твърде близо до правото.
Стихосбирката е със специални посвещения от авторката на своя внук Георги, на дъщерята Пролет и на онзи, с когото Снежана е преживяла почти 40 години, юристът Начко Начев, когото още помнят в Министерството на правосъдието. Символът на „светещите хора” не случайно бележи финалът на тази книга с поезия.
В един от разделите на „Отразени мигове” авторката не за първи път задочно разговаря, този път с 33 известни интелектуалци и автори, към които има свои индивидуални послания. Като започва общуванета с Езоп, преминава през Валери Петров, Пейо Яворов, Овидий, поетите Сергей Пушкин и Борис Христов и много други.
В стихосбирката има специалното посвещение на професор Кино Лазаров, който неотдавна ни напусна. Спомената беше и наскоро починалата професор Михайлина Михайлова, която беше открила Правото в стария завет.
Проф. Снежана Начева е известен преподавател по конституционно право и бивш съдия в Конституционния съд.Тя продължава да е председател на културния дом към СЮБ.
Снимки и текст Васил Чобанов
