Съдийската колегия на ВСС отложи вземането на принципно решение, свързано с навременното обявяване на конкурсите в системата.
Мотивът бе, че пред Върховния административен съд има висящо дело по жалба на магистрат срещу отказа на колегията да обяви нов конкурс за повишаване в Софийския апелативен съд.
Точката за конкурсите бе в дневния ред по предложение на Боряна Димитрова (на снимката). Тя гласеше: „Предложение относно обявяването на конкурси за заемане на свободни длъжности в съдилищата за 2020 г.“
Пред колегите си Димитрова поясни идеята, а именно – през три месеца да се обявяват конкурси за свободните щатове за всяко ниво в съдебната система за 2020 г., както и броя на вакантните места за всеки съд. Отделно да се огласи график за провеждане на конкурсите по нива за следващите няколко години.
Онагледено практически, примерно би изглеждало така – първо се обявяват конкурсите за върховните съдилища, след три месеца за апелативните, след още три – за окръжните, специализираните и административните, накрая за районните съдилища в рамките на годината.
Боряна Димитрова се позовава на чл.188, ал.1 от Закона за съдебната власт, че до 30 септември на предходната година административните ръководители на съдилищата уведомяват Съдийската колегия за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година. Нормата гарантира планирането чрез определяне на боря на свободните длъжности за конкурси за всеки орган на съдебната власт към момента на обявяването им през следващата година. С други думи – свободните или предстоящите да се освободят длъжности през 2020 г., заявени до 30 септември 2019 г., трябва да се обявят на конкурси именно през 2020 г., категорична е Боряна Димитрова.
Тя се спря и на възможността за назначаване на класирани „под чертата“ в рамките на 9 месеца след проведен конкурс (чл. 193, ал. 6 ЗСВ).Тази хипотеза е „по изключение“, за да запълни кадровият вакуум между два конкурса. Но ако нов конкурс вече е обявен, „изключението“ няма да се приложи, смята Димитрова. И заключи – предлаганият вариант ще доведе до предвидимост за професионалното израстване на съдиите, които ще могат да преценяват в кои конкурси да участват, разписани за години напред. А така ще се намали и броят на жалбите и конкурсите ще вървят по-бързо.
Драгомир Кояджиков каза, че принципно е съгласен, но да не се пререшават вече решени въпроси.
Георги Чолаков прикани да се изчака решението на ВАС по висящото дело.
Даниела Марчева обяви: „Крайно време е да сме резултатни. Колегата Димитрова е прав, че кадровият колапс в системата винаги е бил проблем. Срочността на конкурсите е част от общия проблем, но нее само той. Големият проблем е дали сегашният начин на провеждане отговаря на представата на колегите за справедлив конкурс“. Каза и че нормата на чл. 193, ал. 6 носи „известна дискриминация“.
Вероника Имова опонира: „Не съм съгласна, че системата е докарана до колапс, защото не се обявявали конкурсите. тТ се обявяват, в момента има висящи 15 конкурса. Проблемът не е в откриването на конкурсите, нито в неспазването на указания срок да се обявяват в 3-месечен срок, а в технологичното време за подаване на документи, тяхната проверка, обжалването на недопуснатите, формирането на конкурсните комисии, отводите, етичните становища“.