Последни новини
Home / Законът / Апелативният специализиран съд за казуса “Васил Божков”: Евроконвенцията за човешките права е неприложима при “задочен” арест

Апелативният специализиран съд за казуса “Васил Божков”: Евроконвенцията за човешките права е неприложима при “задочен” арест

Defakto.bg

Пуснаха определението от вчерашното заседание 

Апелативният специализиран съд направи публично достояние определението от вчерашното си заседание, на което остави без разглеждане жалбите на адвокатите на Васил Божков и Георги Попов срещу постановеното от прокуратурата 72-часово задържане. Както Де факто информира, основният аргумент бе, че в тези случаи – постановен, но неизпълнен арест – прокурорското постановление подлежи само на инстанционен, но не и на съдебен контрол.

По официална информация на прокуратурата Божков и Попов са в Обединените арабски емирства и се иска тяхната екстрадиция. А проблемът с постановеното предварително задържане изниква не за първи път – такъв казус навремето имаше и с Цветан Василев, след като бе заминал за Сърбия. Освен дилемата арест ли е постановеното, но неизпълнено задържане, за друго спор очевидно няма. Безспорно е, че при наличието на въпросната мярка, който и от двамата да се озове на границата, белезниците ще щракнат. То ест постановеното задържане си е съвсем реално и би трябвало да се вписва в правилата на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), смятат ред правници.

Провокирани от отразяването на решението им, от апелативния специализиран съд днес изпращат протокола, с пояснението: “По повод изразените спекулативни твърдения в някои медии, относно мотивите на АСНС, с които е потвърдено определението на СНС, с което са оставени без разглеждане жалбите на защитниците на обвиняемите Васил Божков и Георги Попов срещу постановленията на Специализирана прокуратура за задържането им за срок до 72 часа, ви предоставяме цялото определение на съда“.

Георги Ушев

Определението е на състав начело с председателя на апелативния спецсъд Георги Ушев и членове съдиите Стоян Тонев и Николай Димитров. А от прочита му става ясно, че съдиите са обсъждали чл. 5 от ЕКПЧ, предвиждащ включително задължителен съдебен контрол върху постановено задържане. Нещо повече – приели са, че в случая става дума за “форма на задържане”, но едновременно с това заявяват, че тъй като фактически арест няма, постановлението на прокурора може да се оспорва само пред по-вишестоящ обвинител. И няма основания за директно прилагане на ЕКПЧ.

Определението на апелативния специализиран съд:

Производството е образувано по повод подадени частни жалби от адв. Миланова, в качеството й на служебен защитник на обв. Б. и от адв. Николова, в качеството й на служебен защитник на обв. П., срещу определение от 19.02.2020 г. по НЧД № 675/2020 г. на СНС, с което са оставени без разглеждане жалбите им срещу постановления на прокурор от СП, с които е било взето задържане под стража на обв. Б. и П. за срок от 72 часа.
Въззивният съд, след като изслуша доводите на страните и след проведено тайно съвещание, следва да отбележи в принципен план, че
съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори в това число и ратифицираната ЕКПЧ имат предимството пред нормите на вътрешното ни законодателство. Такава норма е чл. 5 пар. 4 от ЕКПЧ, според която всяко фактическо задържане подлежи на съдебен контрол.
От материалите по делото е видно, а и страните твърдят, че атакуваните прокурорски актове не са изпълнени, обвиняемите не са
задържани и на практика фактическо задържане по смисъла на конвенцията липсва. Поради това правилно СНС е оставил без разглеждане
молбите, подадени от служебните защитници на обв. Б. и обв. П. срещу постановлението на прокурора от СП, с които лицата са задържани за срок от 72 часа.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложим чл. 5 пар. 4 от ЕКПЧ, доколкото се касае до форма на задържане под стража на лице, а същевременно липсва конкретна разпоредба в националното законодателство, поради което следва да се приложи по  аналогия най-близката такава – в случая чл. 64 от НПК. В тази връзка, според чл. 64, ал. 6 и ал. 7 от НПК, следва да се приеме, че определението на СНС подлежи на обжалване.
Доколкото обаче съдебният контрол предвиден в чл. 5, пар. 4 от ЕКПЧ безспорно е предвиден при осъществяване на фактическо задържане
на лице, то е правилен изводът на СНС, че към настоящия момент жалбите срещу постановленията на прокурора, следва да се оставят без
разглеждане, тъй като нито обв. Б., нито обв. П. са били фактически задържани въз основа на цитираните постановления.
Съдебният контрол върху актовете на прокуратурата от националното ни законодателство е само в предвидените в закона случаи.
Въззивният съд не споделя извода на СНС и АСП, че постановлението на прокурора за задържане под стража за срок от 72 часа не подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратурата, когато липсва фактическо задържане. Напротив – именно това е законоустановения ред за обжалване на актовете на прокурора в конкретния случай – чл. 200 от НПК. Както беше посочено чл. 5 пар. 4 от ЕКПЧ предвижда предоставяне пред съд на задържано лице, т.е. пред съд може да се обжалва фактическо задържане на обвиняемо лице, докато самото прокурорско постановление като акт преди задържането на лицето следва да бъде проверяван по реда предвиден в чл. 200 от НПК от горестоящата на издателя му прокуратура. В този смисъл е националната практика до момента.
Предвид липсата на предвидено обжалване на прокурорското постановление от националното законодателство пред съд и поради констатираната липса на основание за директно приложение на чл. 5 пар. 4 от ЕКПЧ, въззивният съд приема, че следва да потвърди определението на СНС.
Воден от гореизложеното, Апелативният специализиран наказателен съд – първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС от 19.02 2020 г. по НЧД № 675/ 2020 г., с което са оставени без разглеждане жалбите на адв. Миланова и адв. Николова.
Определението е окончателно.

About De Fakto

Проверете също

Отчет: Прокурорската колегия е наказала двама магистрати през 2020 година, ВАС е отменил едно дисциплинарно решение

През 2020-а година Прокурорската колегия е приключила 6 дисциплинарни производства, по две от 2018 г., …

Със 134 бройки увеличиха щата на ГД  „Изпълнение на наказанията“, с 66 – на ГД „Охрана“ 

Числеността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да се увеличи със сто тридесет и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.