Последни новини
Home / Законът / Обществено обсъждане: Похвали за концепцията за наказателна политика, но кой ще я спазва?!

Обществено обсъждане: Похвали за концепцията за наказателна политика, но кой ще я спазва?!

Defakto.bg

Призив към депутатите за „замразяване“ на внесените проекти за НК и към прокуратурата да спре със саморекламата

Навременна и нужна, задълбочена, осмислена, почиваща на наука – тези и подобни оценки за концепцията за наказателна политика на държавата за идните пет години се чуха на общественото й обсъждане в парламента днес. Но, извън аплодисментите, изникна основателното съмнение кой, дали и докога ще прилага заложените принципи за последователност и предвидимост в наказателните закони и в наказателната репресия, както и дали властта ще се вслуша в предупреждението, че НК не е панацея, нито разковниче в битката с престъпността.

Повдигнаха се и принципните въпроси за валящите законодателни инициативи за ремонт на НК и от управляващи, и от опозиция, повечето по конкретни трагичини инциденти, единодушно залагащи на завишаване на наказанията. Дотам, че да се заличат границите на санкциите за непълнолетни и зрели извършители, да се лежи в затвора за горене на гуми, за нерегламентиран превоз и прочее. Не бе подмината и публичната прокурорска активност, най-вече спорадично и избирателно публикуваните „доказателства“ по текущи разследвания.

Оповестен бе екипът, работил по концепцията – върховните съдии от ВКС Галина Тонева и Милена Панева, върховните прокурори Божидар Джамбазов и Калин Софиянски от ВКП, двама специалисти от МВР и двама от Министерството на правосъдието. Своят отпечатък е дал и проф.Пламен Панайотов, работил по документа и помагал на екипа последните шест месеца про боно (безплатно), посочи министър Данаил Кирилов.

В зала „Изток“ на НС

В зала „Изток“ на НС бяха депутати, включително председателят на правната комисия Анна Александрова, представляващият ВСС Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова от съвета, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов, зам.-шефът на Висшия адвокатски съвет Людмил Рангелов, зам.-председателят на Върховния административен съд Милка Панчева, омбудсманът Диана Ковачева, дългогодишният съдия и до неотдавна член на КС Румен Ненков, адвокат Георги Атанасов. Тук бе и доц. Ива Пушкарова, автор на концепцията за нов Наказателен кодекс, който, засега, остава химера.

Направи впечатление, че представителите на парламентарното мнозинство основно мълчаха.

 

Заявка за възстановяване на Съвета по законодателство

Даде я министърът на правосъдието Данаил Кирилов.

Той обяви: „Бяхме готови с проекта (за концепция) преди около половин година, истината е, че трябваше да наберем кураж да го представим на вниманието ви. Представяме го, какъвто е – без институционална интервенция от страна на Министерството на правосъдието, за да установим какво е положението на концептуално ниво по въпроса с наказателната политика.

Планираме в МП да осъществим онова, което не успяхме в предните години в Народното събрание. Да опитаме да създадем Съвет по законодателство в министерството, като министър мога да заявя, че можем да го обезпечим финансово„.

Председателят на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ) бе лаконична: „За първи път конкретно в концепция се отбелязва необходимостта от декриминализация на деяния, досега винаги се криминализираше, очаква се концептуално обновяване на наказателната политика„. Идеи за декриминализация, отделяне на нарушенията и престъпленията има и в разработките за нов НК.

Крум Зарков (БСП) беше по-конкретен: „Най-важното нещо за тази концепция е, че я има, чакахме я доста дълго време. Две важни неща – ясно е отчетено разбирането, че непрекъснатото повишаване на наказанията не води до по-голяма ефективност в борбата с престъпността, често е обратното. Другото – концепцията като че ли ще доведе до промени в НК, но в Особената му част, не са подложени на анализ принците на Общата част, много често депутати внасят необмислени промени. За да е ефективен един инструмент, трябва да има устойчивост“.

Зарков отправи апел: „Джентълменски да се разберем да бъде преустановена работата по множеството „висящи“ проекти за НК, докато не бъде приета тази концепция, за да са ясни целите, а не да се движим хаотично напред-назад“. Никой не отговори на това.

Правниците: Дано не остане като „празни слова“

Председателят на СЮБ Владислав Славов напомни, че наказателната политика на всяка държава се гради на максимата от римско време – незнанието на закона не извинява никого. Цитира решение на петчленен състав на ВАС от 2011 г. с председател Боян Магдалинчев, отменило закриването на дирекция „Нормативни актове“, което още не е изпълнено. даде пример с „разнобоя“ в актуализирането на законите: „През 90-те години на миналия век, когато работех в прокуратурата (беше зам.-главен прокурор – б.р.), в съда изникна проблем относно верността на цитирания закон по отношение на наказанието, а впоследствие се откриха 157 грешки. Вероятно сме единствената държава в ЕС, която няма консолидирано законодателство. Ако един адвокат се опита да обори презумпцията, че незнанието на закона не извинява никого, какво ще правим?“

Зам.-председателят на ВАдС Людмил Рангелов обяви, че конпцепцията „правилно е доловила проблемите и правилно е очертала насоките за решаването им“. НО – остава съмнението в статистическите данни, на базата на които са направени някои изводи. Например, в констатациите, че половината от наложените наказания са в размер от 3 до 6 месеца лишаване от свобода и последвалия извод, че това не осъществява функцията по превъзпитание, не е отчетено, че в 80 % от случаите тези присъди са условни. Рангелов бе категоричен – за тероризма е нужна нова актуална уредба, сегашният чл. 108а в НК е приет много прибързано, нормата е противоречива и зле уредена, като нито едно от обвиненията за теторизъм засега не е стигнало до ВКС. Прикани „да не се получи земетресението от 2010 г., когато в „Държавен вестник“ се появиха промени, които изключително ожесточиха наказателната репресия, но не доведоха да успех в борбата с престъпността“. По поръчение на ВАдС отбеляза, че никъде не е спомената адвокатурата и нейната роля в реализирането на наказателната политика.

Румен Ненков, Ива Пушкарова и зам.-министър Евгени Стоянов (отдясно наляво)

Съдия Румен Ненков бе остър:  „Добра концепция, поздравявам колегите, но имаше две концепции при министър Тачева и при министър Попова, въпросът е доколко тези концепции няма да останат празни слова. Условията, в които концепцията ще се реализира, ще са много трудни. Целта е да има спокойствие в обществото и престъпността да се сдържа до поносими за гражданите размери. Но какво заварва тя – насилие по улиците, децата започнаха да го приемат за нещо нормално, възрастни хора вече използват насилие. Насилието ражда престъпност, дори и държавното насилие ражда престъпност. Ние излъгахме хората, че Истанбулската конвенция, която е срещу насилието, е  конвенция за хомосексуализма, а държави със сериозни религиозни традиции я ратифицираха без колебание.  Какво направихме – реализирахме наказателната репресия от нея, но не и сътрудничеството и превенцията. Спряхме влизането в сила на Закона за социалните услуги, защото хората бяха излъгани, че ще им вземат децата. Така ли ще правим наказателна политика – с лъжи?  Концепцията е добра, защото е скромна, без лозунги, а изисква огромна работа, да гледаш глава по глава къде има съвпадение между административното нарушение и престъплението. Липсва ми Конституцията – българското общество не вярва на управниците, може би защото счита, че равенството пред закона е непостижимо, правовата държава е само конституционен лозунг. Второто, което ми липсва – какво правим с криминологичната наука, къде е тя, науката, която ни дава съвети, тя дава ли съвети на спонтанните законодателни инициативи? Нека народните представители, които горят от желание да спечелят повече на следващите избори като внасят проекти за НК да кажат кои са техните експерти, тези анонимни експерти трява да стават известни! Какво правим с непълнолетните и младежката престъпност? Какво правим с оповестяването на документи по висящи разследвания, кога може да се прави това, за да не бъдем осъдени в Страсбург?!. Разрешението в НПК, което може да даде наблюдаващият прокурор, трябва да се чете разумно. Критерият е обществената необходимост и полза. Когато търсим от обществото помощ в разследването – за разпознаване на снимка, фоторобот. Другият случай – за да се предотвратят обществени безредици. Но онези, които упражняват власт, трябва да знаят, че могат и са длъжни да действат САМО в интерес на обществото, а не за самореклама„.

Адвокат Георги Атанасов бе категоричен: „В концепцията има наука, което е много рядко в последно време. Тя предпоставя крачка напред. За въстановителното правосъдие в България се говори, но толкова бегло, нерационално, може би това възстановително правосъдие трябва да намери специално място в концепцията. А темата за непълнолетните 100 процента трябва да е обвързана с възстановителното правосъдие„.

Цветинка Пашкунова от ВСС предупреди: „Нямаме алтернатива за доживотния затвор без замяна – ЕСПЧ е категоричен в ред свои решения – такова наказание не може да има в една европейска държава. Надявам се тази добра концепция да не остане само на хартия, а да бъде съобразявана от законодателя„.

Доц. Ива Пушкарова прикани правосъдното министерство да обяви на сайта си и изследванията за НК, които са в основата на тази концепция. Но най-вече: „В сферата на наказателното право демокрация няма, има компетентност, човек трябва много да е чел, преди да предлага и малки промени и много да е мислил, преди да ги приеме. В науката са известни и промени, довели до ръст на престъпност и политиците, които са ги внесли, са известни. Но не е известно някой да е понесъл отговорност за това.  В момента всички, които сме тук,  сме съгласни с изложените идеи. Но сигурни ли сме, че онези, които ще интервенират, също са съгласни и докога – докато гръмне следващото събитие по медиите?!

На многото критики правосъдният министър отговори, че той лично като председател на правната комисия събирал законодателните „идеи“ на колегите си и давал година, година и половина за „успокояване на страстите“. А експертите от НС по принцип винаги търсели депутатите-вносители и им обяснявали какви грешки са допуснали. Така протичал процесът на забавяне на „законодателния ентусиазъм“ да се отговори на конкретни обществени очаквания. 

Любопитното е, че самият Кирилов като вносител на не едва и две законови поправки и добавки не бе забавял сам себе си, обратното – ред от предложенията му се появяваха директно за второто четене и минаваха експресно.

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата поиска информация от здравния министър за контрола над т.нар. „бързи тестове“ за диагностика на Covid-19

 По повод зачестилото предлагане на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране на  възможно заразяване с коронавирус, …

Съдът по правата на човека в Страсбург спира да обявява решения, освен спешните

Европейският съд по правата на човека в Страсбург спира да обявява решенията си до възстановяването …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.