Последни новини
Home / Законът / Общият правосъден евромеханизъм – най-рано наесен, мониторингът на ЕК над България остава

Общият правосъден евромеханизъм – най-рано наесен, мониторингът на ЕК над България остава

Defakto.bg

Наличието на независима съдебна власт, прозрачност в парламента, отговорност на публичната администрация, честни избори и свободни медии са сред критериите на новия общ правосъден механизъм, който трябва да гарантира върховенството на закона в ЕС. Той ще стане факт най-рано наесен. А мониторингът над България няма да падне, докато не се изпълнят всички препоръки на Европейската комисия, а не само се дават обещания за това.

Предупреждението отправи Ерик Морис, ръководител на фондация “Роберт Шуман” в Брюксел на конференция у нас, организирана от офиса на евродепутата Радан Кънев и EURACTIV-България.  Темата бе: “Намеренията за общ правосъден механизъм и кризата с върховенството на закона в Източна Европа”.

Самият Радан Кънев се оказа под “доброволна карантина” след пътуване до Италия и се включи онлайн. А поканеният правосъден министър Данаил Кирилов, фигуриращ в програмата, не дойде, поне в първата част. Обяснено бе, че бил зает с парламентарния контрол в НС. На форума обаче дойдоха посланици от ЕС. Видеообръщение отправи евродепутатът Роберта Мецола – член на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (комисията ЛИБЕ) от ЕНП.  Предвидено е участие на Рамона Стругариу, член на групата Renew Europe и на Комисията ЛИБЕ (една от евродепутатките, които питаха Иван Гешев за “Апартаментгейт” и как е бил избран – б.р.).

Радан Кънев: ЕС не може да налага универсални модели, но може с ясни и конкретни санкции да гарантира универсални принципи

Пред форума Радан Кънев обяви:
“Няма универсални институции на правовата държава. Но има универсални принципи – разделение на властите, независимост на правосъдието, взаимен контрол и отговорност на институциите.
Тези, които злоупотребяват с властта, често използват липсата на универсален конституционен модел за своя защита. Но те не могат да прикрият липсата на гаранции за общите принципи и тяхното нарушаване. Безспорен факт е кризата на правовата държава в рамките на ЕС, и особено в новите страни членки. Тенденциите за отстъпление от реформите и дори “реформи” с обратен знак, засилена партийно-политическа намеса в правосъдието, ограничаване на свободата на словото и институционален чадър над корупцията са повсеместни. Те нямат партиен цвят – независимо дали става дума за т.нар. консерватори в Полша, християндемократи в Унгария и България, социалисти в Румъния, Словакия или Малта. Те нямат и установен модел – проблемите могат да варират от пълна институционална безотговорност на прокуратурата, какъвто е българският случай, до абсолютно подчинение на държавното обвинение от страна на изпълнителната власт в Полша. Гражданите на ЕС, особено тези от новите държави-членки се обръщат с надежда към Европейските институции за защита от злоупотребите на властта. За гаранции за правова държава и правосъдие.
Но ЕС не може – а и не бива – да налага универсални конституционни модели. Конституционните препоръки на ЕК, като цяло положителни, нерядко се оказваха безплодни и дори вредни. А в много случаи бяха отменяни и дори “преобръщани” наопаки, поради неочаквани и неблагоприятни резултати. Унифицирането на конституционните модели на държавите-членки, не е и не може да бъде решение.
Това, от което имаме нужда е наднационална, съюзна гаранция, че универсалните принципи, заложени в различните модели, се спазват. Гаранция, скрепена с ясни и конкретни санкции при нарушение на тези универсални принципи. Това е позицията на Групата на ЕНП в ЕП, която организира тази конференция. Но това е позицията и на останалите основни групи в ЕП.
И преди да затънем в софистика и безкрайни спорове за дефиниции, бих искал в заключение да кажа, че оценката на състоянието на правовата държава и констатирането на злоупотреба с власт е преди всичко въпрос на здрав разум. Очевидно е, че нещата не са наред, когато прокуратурата открито заявява, че ще се занимава с медийни кампании, а не с повдигане на обвинения, както стана в България. Очевидно е, че нещата не са наред, когато разследващи журналисти биват убити, а властта прикрива следите на убийците. Когато съдии биват санкционирани, защото прилагат задължителни разпоредби на правото на ЕС, или когато се гласуват закони с обратна сила, които амнистират корумпирани политици, както стана в Румъния и Италия.
Примерите са много, но проблемът е един – злоупотреба с власт и липса на гаранции за нейното предотвратяване. Решението на този проблем е от една страна в реформи на национално ниво. Но е видимо, че част от обществата и институциите ни са парализирани или превзети от сили, които спират реформите, съответно – неспособни да защитят собствените си граждани. Тогава именно решението е в силен и ефективен механизъм на ниво ЕС. Той следва да се разглежда не като спор между правителства или между отделни държави членки и Комисията, а като общо усилие за защита на правата и сигурността на всеки гражданин на Съюза”.

Ерик Морис: Цел на новия механизъм е създаване на култура на върховенството на закона

Ръководителят на фондация “Роберт Шуман” в Брюксел Ерик Морис подчерта: “Демокрацията не е равна на върховенството на закона, той е важен елемент от нея. ЕС е организация, в която независимите държави-членки обещанат да спазват общите правила, именно затова в последните 20 години нямахме общ механизъм, който да разглежда промените в имплементацията на закона”.

Напомни – единствената в момента “санкционна” норма е член 7 от от Договора за ЕС, използван в момента за разрешаване на ситуацията в Полша, но лишаването от право на глас в Евросъюза е последна крайна мярка. В същото време България и Румъния са двете изключения в Съюза, спрямо които действа механизмът за сътрудничество и проверка (мониторингът над правосъдието и вътрешния ни ред).

Морис бе категоричен: “След 13 години този механизъм още е реалност и няма да го прекратим. Последният доклад казва, че в България все още трябва да се предприемат сериозни мерки, за да станат поетите обещания реалност. ЕК не е доволна от ситуацията в момента и мониторингът ще продължи“.

За новия общ механизъм обясни: “Нужни са ни единни критерии, единни цели за всички държави, това ще е част от един по-голям механизъм, свързан с върховенството на закона. Той, първо, ще информира гражданите какво всъщност е върховенство на закона в ЕС и в техните държави, как може сами да наблюдават ситуацията, да се организират, за да я променят. Как съдиите и магистратите могат да работят заедно в една държава и между държавите-членки. Става въпрос за създаване на култура на върховенството на закона сред гражданите. Второ, механизмът предвижда публикуване на годишен доклад за върховенството на закона. И на трето място – санкции или вид мерки, които да принудят държавите да променят ситуацията, когато реформите вървят в обратната посока, както е в Полша или онова, което виждаме в България. Целта е новата стратегия да се въведе след лятото тази година”.

Сред обсъжданите критерии за оценка на върховенството на закона в държавите-членки изброи: прозрачност в парламента, отговорност на публичната администрация, начина на прилагане на законите, дали гражданското общество е защитено от независима съдебна система, ефективна ли е борбата с корупцията и има ли политическа воля за нея, как се организират изборите и каква е медийната среда. “Ако няма независима съдебна система, няма и правова държава”, заключи Ерик Морис.

Проф. Янаки Стоилов: Опасно е върховенството на правото да се превръща във фетиш и набор от “инструкции”

Друг прочит предложи конституционалистът и парламентарист със солиден стаж проф. Янаки Стоилов (участвал в приемането на новата Конституция).

Той напомни, че темата за съдебната власт е била централна за “бащите” на основния закон, като стремежът е бил тази власт да се установи като наистина независима – съдът, прокуратурата и следствието да не са подчинени на политическата власт. А направените няколко промени в тази глава през годините не са довели до съществени промени.

По повод дебата за използване на ресурсите на ЕС за налагане на спазването на стандартите за правова държава и върховенство на закона, проф. Стоилов предупреди: “Върховенството на правото се превръща в нещо като светска форма на неговата сакрализация, на път е да се превърне във фетиш. Кавам го, за да се предпазим от две опасности – да говорим твърде общо за правото, както и да го сведем до набор от подробни инструкции, които намаляват потенциала му. Има две задължителни условия за съществуването му – гражданите да бъдат равно третирани от закона, както ида съществува ясно разделение на властите с независимо правосъдие. Днес в ред държави и двете условия са поставени на изпитание – поради концентрация на богатството, водещо до концентрация на власт“.

Провокира аудиторията с констатацията: “Парадоксално е, че вина за кризата на върховенството на правото имат и институциите, които го бранят – съдът на ЕС и ЕСПЧ. С решенията-прецеденти Съдът в Люксембург играе все по-голяма политическа роля и властта на един анонимен за широката аудитория орган подкопава публичната власт. Това е друго разширяване на фактическата власт на ЕС над сфери, запазени за националните институции. Това води до противопоставяне срещу европейски политики и застрашава върховенството на правото”. Като пример проф.Стоилов посочи, че вторичното право на ЕС заприличва на “смесица от инструкции”, което ги прави неразбираеми и трудни за прилагане. “Не става дума да се оспорва директният ефект на съюзното право и неговото върховенство, но те не бива да девалвират ролята на конституциите на отделни държави”, поясни Янаки Стоилов.

Предупреди, че общият механизъм може да доведе до преоценка от държави-членки дали да останат в ЕС. Констатира – досегашният мониторинг над България не доведе до кой знае какво.

В същото време призна, че ако държавите понасят финансови сакнции за нарушения на върховенството на закона това ще е стимулиращо.

За промените у нас препоръча вниманието да е върху практическите действия, а не върху решения на конституционно ниво. Например като включването във ВСС чрез парламентарната квота на юристи извън системата, гарантиране на предвидима кариерна реализация на магистратите и други. “Проблемът е в манталитета на политиците и магистратите, някои магистрати се държат като нереализирани политици, други – като бъдещи такива”, каза още Янаки Стоилов.

Анализаторът Пьотр Качински: Съдът в Люксембург направи “революция” с решението си за европейските съдии

Различна бе гледната точка на анализатора Пьотр Качински, като той специално подчерта приноса на Съда на ЕС в гарантирането на върховенството на закона. Нещо повече – насоката на реформата вече идва от Люксембург (където е Съдът), а не от Брюксел, категоричен бе Качински.

Конкретно обяви: “Върховенството на закона и демокрацията са ценности, а не предмет на дейност на ЕС. Дилемата е как да разрешим проблема, когато оперираме в сферата на ценностите, а не в истинската юрисдикция на Съюза. Полша е копрометира с последните си законови промени, но се позова на ред примери от Западна Европа. Правителството в Полша се опитва да спазва решенията на Съда на ЕС, разговаря с Люксембург, но на експертно, не на политическо ниво. Ако питате полското правителство дали са уважили решението на Съда на ЕС, ще ви кажат – да. Но този отговор е липса на разбиране за работата на Съда”.

Анализаторът обаче напомни и за проблемите през годините в ред “традиционни” демокрации – с малцинствата във Франция, с Берлускони в Италия.

Най-вече заяви: “През 2018 г. решение на Съда на ЕС обяви португалските съдии, а оттам и съдиите на всички държави-членки, за европейски съдии. Тъй като всички те прилагат правото на ЕС и би трябвало да се ползват от еднакви протекции, независимо от коя държава са. Това е една от най-важните стъпки в последните години. Това е революционно решение на Съда в Люксембург за независимостта на съдиите. Въпросът е как то ще се транспонира“.

На снимката горе отдясно наляво: Ерик Морис, Янаки Стоилов, Пьотр Качински.

Снимки: Веселин Боришев

About De Fakto

Проверете също

“Правосъдие за всеки” подновява протестите срещу политическото бездействие в НС за съдебна реформа

 Инициативата „Правосъдие за всеки” подновява протестните си  действия, а новото събитие  ще се проведе на …

Съдът на ЕС наложи на Полша глоба от  500 000 евро на ден за неизпълнение на съдебна заповед

Съдия Росарио Силва де Лапуерта, зам.-председател на Съда на ЕС осъди Полша да заплаща на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.