DeFakto.bg DeFakto.bg
Ще се произнесе ли Конституционният съд по искането на главния прокурор Иван Гешев, свързано с имунитета на президента или то е недопустимо? Отговора ще даде самият КС утре. Единствената точка в дневния му ред е „разглеждане по допустимост“ на искането за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 от основния закон. Докладчик по Конституционно дело 1 за 2020 г. е Мариана Карагьозова-Финкова.
Ако КС обяви искането за недопустимо, конституционното дело се прекратява. При обратен развой производството продължава с конституиране на заинтересовани страни, срок за становища и даване на поисканите от Гешев отговори. И за допустимостта важи общото правило, че решенията и определенията в КС се вземат с мнозинство „повече от половината съдии“, то ест със 7 „за“. Иначе исканията се отхвърлят, включително при реми 6 на 6.
Искането на главния прокурор бе изпратено в края на януари и буквално съвпадна с оповестените от ПРБ записи от разговори с „предполагаемо“ участие на президента Румен Радев, изготвени (по последващи разяснения на Иван Гешев) от ДАНС, а приобщени от прокуратурата по разследване срещу фирма – контрагент на МО. Какво общо има разговорът за това какви документи и на какво основание е искала миналото лято КПКОНПИ от Военновъздушните сили по повод проверка за конфликт на интереси (какъвто не бе открит от антикорупционната комисия) и висящо дело срещу фирма не стана ясно. Затова пък направи впечатление и друго съвпадение – искането до КС дойде в хода на конституционните консултации на „Дондуков“ 2, включително за правомощията на обвинител №1. След отправянето на питането, прокуратурата официално оповести и за „замразяване“ на контактите с президентството до произнасянето на КС.
Чл. 103 от Конституцията прогласява, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на функциите им, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Описва специалната процедура за повдигане на обвинение срещу държавния глава – по предложение на минимум 60 депутати и ако поне 161 народни избраници го подкрепят с гласуване, както и за разглеждане на обвинението от самия КС. Изрично е записано също, че президентът и вицепрезидентът не може да бъдат задържани, нито срещу тях да бъде възбудено наказателно преследване. Иван Гешев обаче настоява Конституционният съд „по принцип“ да му отговори какъв каталог от престъпления може да се крие зад държавната измяна и нарушението на Конституцията, но най-вече държи да разбере параметрите на наказателната неприкосновеност на държавния глава, включително дали срещу него все пак може да се извършват проверки или разследвания, без повдигане на обвинение.
Веднага след изпращането на искането до КС правници бяха категорични – то е недопустимо, тъй като основният закон е пределно ясен, Конституционният съд не е просветно учреждение за консултации на недоучили юристи (Михаил Екимджиев), допускането на тълкуването би било правен оксиморон (Петър Обретенов). Напомнено бе включително произнасяне на самия КС от 1995 г., че отговорността на президента за нарушение на основния закон може да се обсъжда само по конкретен случай в конкретно производство пред Конституционния съд и не може да е предмет на тълкувателно решение.
