Последни новини
Home / Избрано / Прокуратурата – новият ПР служба на властта *

Прокуратурата – новият ПР служба на властта *

Defakto.bg
Иван БреговПриватизацията е болното място на българския преход – хронично заболяване, чиито симптоми се използват за прикриване на настоящи и бъдещи обществени болежки и недъзи. Като че ли за последните 30 години бързо и лесно забравихме мутренските групировки, а техните лидери трайно и видимо превзеха не само икономиката, но и политиката. Фалитът на банките и черните икономически зими на 90-те години също не тежат на паметта на нашето общество. Но приватизацията винаги се откроява.

С нейното провеждане трябваше, от една страна, да бъде спасено спасяемото от икономическото наследство на социализма, а от друга – фалирано и ликвидирано неспасяемото. Нямаше как и да е инак – при над 11 млрд. долара външен дълг в началото на 1990 г. никой не иска да отпуска нови заеми на българската държава (виж данните на БНБ на стр. 440 от История на външния държавен дълга 1878 – 1990 ). Фалиралият строй убива своите индустриални творения в стила на Френската революция, която изяжда децата си. Аз самият като част от обществената тъкан още въздишам по това какви автобуси сме произвеждали и ходя по изложения, за да се радвам на реставрирани експонати с марката „Чавдар“.

Приватизацията несъмнено крие криминалните тайни на нашия управленски и икономически елит, на някогашното ляво и дясно, на миналото и настоящото управление (от “Булгартабак” останаха само спомени и загубили работата си хора). Сред източените предприятия може да е имало и жизнеспособни. Но като се отърсим от сантиментите и разгледаме нещата от правна и финансова страна, картината е друга и не предполага цялостна ревизия на приватизационните сделки.

Какво казва правото?

Конституцията е лаконична – за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. А ако до влизане на присъдата в сила последват законодателни промени, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. Приватизацията още не е престъпление, попадащо в тази дефиниция. Това са утвърдени правни принципи, които, ако веднъж се прекрачат, съществува риск всяко управление да злоупотребява с правни принципи и да наказва неудобни нему лица.

От месец насам главният прокурор Иван Гешев показва политически мерак да въздава историческа справедливост с квазиюридически средства. Първоначално само ГЕРБ заявиха подкрепа и готовност да премахнат давността за наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод на приватизацията. Това предложение лека-полека беше възприето и от останалите партии в парламента. Което вбеси юристи от всички поколения с иначе различни възгледи. Дори венцеславците на Гешев възнегодуваха.

Единствената добра новина от целия шум е, че прокуратурата изглежда се опомни, че все пак номинално е част от съдебната власт, а не от политическия живот.  Говорителят на главния прокурор обнови сюжета „Криминална приватизация 020“, като подчерта, че прокуратурата имала за цел само да информира обществото, не и да проведе наказателно преследване. Но основната функция на прокуратурата – според Конституцията, е да следи за спазване на законността, като ръководи разследването. Ако по съвместителство са се превърнали в осведомителна агенция, това е несвойствена дейност, наред с целия политически пиар, който провеждат за утвърждаване имиджа на новия си едноличен ръководител. И да припомним – преценката за това дали един факт е достоверен или не се прави от съда. Съдът произнася присъда, с която информира обществото кой е виновен, на какво основание и какъв обществен укор следва да понесе.

Какво показват данните за периода 2010 – 2019 г.?

За последните 10 години приватизацията определено не е важна за приходите и разходите на държавния бюджет. Ако обществото понася сериозни неблагоприятни последици, те са от безхаберното изграждане и управление на публичната инфраструктура, която изяжда средствата за други дейности.

Графика: Консолидирани бюджетни разходи, включително капиталови и финансирани от европейски средства

Източник: МФ

В периода 2010-2019 г. европейските средства са 10% от консолидираните бюджетни разходи. Капиталовите разходи са 14,5% от консолидираните бюджетни разходи. От капиталовите разходи (тоест от средствата за строителство, ремонт на инфраструктура и купуване на машини и съоръжения) 47% са финансирани с европейски средства.

Казано накратко, ако прокуратурата трябва да разследва нещо, то е как се разходват държавните, включително и евросредствата, към настоящия момент. Вместо това темата с приватизацията очевидно се претопля, за да отклони вниманието именно от днешните злоупотреби. А не е като да няма проблеми – с новоизградени или ремонтирани улици, булеварди и магистрали. За илюстрация, и по “Тракия”, и по Северната тангента, и по Цариградско шосе първите кръпки вече плачат за втори.

Какво да се прави със самата прокуратура, също е въпрос от днешния дневен ред на обществото

Докато прокуратурата изпълнява основно осведомителни дейности и се опитва да си присвои и правораздавателни такива, безнаказаността и произволът ще имат предимство пред правото и реда. Но и днешният главен прокурор, и предишният никак не обичат някой да ги проверява. Статусът им на безконтролни главнокомандващи с послушна прокурорска армия е отдавна наболял проблем. И ако няма своевременно наказани за праватизацията, поради „незаинтересованост“ от страна на прокуратурата в рамките на давностния срок, по същата причина няма да има наказани и за днешното криминално управление.

Време е да засилим обществения надзор и прозрачност над работата на българската прокуратура. Засега политическа воля и конкретни предложения за това не демонстрира никой. Да видим дали заявените намерения за отваряне на конституционния дебат от страна на президента Румен Радев ще се претворят в конкретни действия. А дотогава нека попитаме главния прокурор Гешев няколко въпроса, по-злободневни от приватизацията:

  • Защо се бави проверката за апартамента на финансовия министър Горанов?
  • Нормално ли е испанската прокуратура да проверява министър-председателя Бойко Борисов за пране на пари, а българската да върви след нея?
  • Престъпление ли е убийството на дете при управление на моторна шейна от предходния министър на транспорта в това правителство на Борисов?
  • На прокуратурата някак все не ѝ спори да разследва и обвинява силните на деня лица, Затова се опитва да имитира дейност, като претопля казус, който отдавна е затворен.

* Статията е публикувана във вестник „Сега“ на 06.03 2020 г.

About De Fakto

Проверете също

Може ли да се облага превишението на разходите над приходите при “обикновена” ревизия на граждани, ще тълкува ВАС

НАП не може да начислява данъци за разходи, категоричен е Висшият адвокатски съвет Любопитен и …

Съдът на ЕС: Достъпът до трафичните данни е разрешен само по дела за тежка престъпност и сериозни заплахи за сигурността

Достъпът, за целите на наказателни разследвания, до съвкупност от данни от електронни съобщения за трафика …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.