С 9 на 3 Конституционният съд пусна искането на Гешев за имунитета на президента (допълнена)

С 9 на 3 гласа Конституционният съд прие за допустимо искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на чл. 103 от основния закон, свързан с имунитета и наказателната неприкосновеност на президента и вицепрезидента.

На „особено мнение“, то ест против са били съдиите Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова, съобщават от КС.

Докладчик по делото е Мариана Карагьозова-Финкова.

Де факто вече напомни същината на питанията на главния прокурор (от „каталога“ на престъпления, за които може да се търси отговорност на държавния глава до конкретни действия – да се прекрати ли или спре разследване, свързано с него), както и техния контекст – огласените от ПРБ записи с „евентуално“ гласа на президента Румен Радев. Както и противостоянето на авторитетни юристи,  които включително напомниха на КС за негово решение от 1995 г., обявило че по въпросите за президентския импийчмънт съдът може да се произнася само по конкретно отправено до него обвинение от над 2/3 от депутатите.

Сега обаче мнозинството в КС е преценило друго. Според съдии сред изтъкнатите аргументи са били включително, че Конституционният съд неведнъж е отстъпвал от стари свои решения, а с други е демонстрирал, че приема и „спорни“ питания. Като примери са били сочени тълкувателното решение по питане на бившия главен прокурор Никола Филчев, обявило всяка трансформация в съдебната власт за част от „формата на държавно управление“, с което тогавашният обвинител №1 бе бетониран на поста.

Членове на КС обясняват, че в тълкуването си ще търсят очертаване на границите и параметрите, в които може да действа Народното събрание при повдигане на обвинение срещу президента (досега това не се  е случвало), както и пределите на прокурорските действия, тъй като ПРБ не участва в този процес.

Неофициално бе потвърдено, че докладчикът Карагьозова-Финкова е поискала от главния прокурор Гешев да отстрани „недостатъците“ във въпросите си и той е изпратил нова редакция. Питанията обаче не са променени по същество, твърдят съдии.

По-късно определението бе публикувано, а неофициалната информация официализирана. И ситуацията изглежда така.

Въпросите на Иван Гешев след „писменото уточнение“

С разпореждане от 10 февруари докладчикът Мариана Карагьозова-Финкова е поискала от главния прокурор да уточни петитума, като систематизира тълкувателните искания. В писмено уточнение от 14 февруари Иван Гешев се е „поправил“.

В последния си вариант въпросите му звучат така:

„Моля да постановите решение, с което Конституционният съд да даде задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България, като отговори на въпросите:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?
2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?
3. Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката „от Наказателния кодекс ?
4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер ?
5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?
6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?“

Защо го допускат? Защото е „абстрактно“

По въпроса в определението на КС е казано:

„Искането е направено от субект, който е оправомощен да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, изречение първо от Конституцията и има за предмет задължително тълкуване на конституционни разпоредби, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1 т. 1 от Основния закон.

По поставените в искането тълкувателни въпроси е изразено становище от вносителя.

Съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по предходно искане за абстрактно тълкуване на чл.103 от Конституцията във връзка с така поставените в настоящото искане тълкувателни въпроси.

Искането е съобразено с изискуемите по чл.17, ал.1 ЗКС форма и реквизити.

Водим от горното, съдът намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество“.

Чакат становище и от президента като институция

На първо място сред заинтересованите страни като институция е конституиран президентът на републиката, който може да изпрати становище в едномесечен срок.

Останалите конституирани заинтересовани институции са: Народното събрание,  Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият съдебен съвет, омбудсманът и Висшият адвокатски съвет.

Възможност за становища се дава и на Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Фондация Български адвокати за правата на човека.

За писмени правни мнения са поканени: проф. дюн Георги Близнашки, проф. дюн Георги Митов, проф. дюн Маргарита Чинова, проф. дюн Румен Марков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Наталия Киселова и д-р Ивайло Цонков.