DeFakto.bg DeFakto.bg
Въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел да пътува с друг полет, има право на обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран.
Това е решението на Съда на ЕС по дело C-832/18 A и др./Finnair Oyj
Казусът
Пътници са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до
Сингапур. Този полет, предвиден за 11 октомври 2013 г., 23:55 ч., е отменен поради
възникнал технически проблем на самолета. След като приемат предложението на Finnair,
пътниците са премаршрутирани с полета Хелзинки—Сингапур през Чунцин (Китай),
заминаващ на следващия ден, 12 октомври 2013 г., в 17:40 ч., и пристигащ в Сингапур на
13 октомври в 17:25 ч. Въздушният превозвач, изпълняващ полета Хелзинки—Чунцин—
Сингапур, е Finnair. Премаршрутирането им обаче е забавено поради неизправност на
сервомеханизма на щурвала на самолета. Поради това те пристигат в Сингапур на
14 октомври 2013 г. в 00:15 ч.
Пътниците предявяват иск срещу Finnair, с който искат на основание на Регламента за
въздушните пътници1 тази авиокомпания да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с
лихви, заради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат
Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях и по 600 EUR, заедно с лихвите, поради
закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са
премаршрутирани.
Finnair им изплаща обезщетение в размер на 600 EUR заради отмяната на първоначалния
полет Хелзинки—Сингапур. Авиокомпанията обаче отказва да уважи второто им искане за
обезщетение, тъй като, от една страна, те не могат да искат второ обезщетение съгласно
регламента, и от друга страна, полетът, с който са премаршрутирани, е закъснял поради
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на този регламент. Тя изтъква, че е бил повреден
един от трите сервомеханизма на щурвала за управление на извършващия този полет
самолет, уточнявайки в това отношение, че производителят на самолета е посочил, че
сервомеханизмите на щурвала за управление на няколко самолета от този вид имат скрит
производствен или конструкционен дефект. Освен това сервомеханизмът на щурвала бил
т.нар. „on condition“ част, която се заменяла с нова само при неизправност на старата.
При това положение Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) пита Съда
дали въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел
предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради
закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова
часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е
същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
Решението
Съдът отбелязва, че регламентът не съдържа нито една разпоредба, която да ограничава
правата на пътниците, които, както в случая по главното производство,
са премаршрутирани, в това число евентуално правото им на обезщетение.
Според практиката на Съда, право на обезщетение има въздушен
пътник, който, след като е приел да бъде премаршрутиран с полет, предложен от
въздушния превозвач вследствие на отмяната на резервирания полет, е достигнал
своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното
от този въздушен превозвач време за пристигане по разписание.
Всъщност пътници, чиито полети са били отменени или са имали голямо закъснение, са
претърпели тези неудобства както във връзка с отмяната на първоначално резервирания
полет, така и впоследствие поради голямото закъснение на полета, с който са
премаршрутирани. Следователно, в съответствие с целта за преодоляване на тези
сериозни неудобства трябва да им се предостави право на обезщетение за всяко от тези последователни неудобства.
Запитващата юрисдикция пита също дали, за да се освободи от задължението си за
обезщетяване, въздушният превозвач може да се позове на „извънредни обстоятелства“,
свързани с неизправността на част, която се заменя с нова само при неизправност на
старата, при положение че постоянно държи на разположение резервна част.
Съдът отбелязва, че съгласно практиката му като „извънредни обстоятелства“ могат да се
квалифицират събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни. Техническите
неизправности, които се отстраняват при поддръжката на летателните апарати, обаче не
могат по принцип да представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“.
Неизправността на т.нар. „on condition“ част, която въздушният превозвач се е подготвил да
подмени, държейки постоянно на разположение резервна част, е обаче събитие, което
поради естеството или произхода си е присъщо на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач и не се намира извън ефективния му контрол, освен ако
тази неизправност не е неразривно свързана със системата на работа на самолета — нещо,
което запитващата юрисдикция следва да провери.
Следователно, за да се освободи от задължението си за обезщетяване, въздушният превозвач не може да се позове на
„извънредни обстоятелства“, свързани с неизправността на така наречена „on condition“ част.
1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално
издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
