Законопроект за извънредни мерки, съответни на опасността, не беше внесен. НС възложи на Министерски съвет да предприеме всички мерки за овладяване на извънредната ситуация. Парламентът остава действащ законодателен орган. Предстои да се изработят конкретни ограничителни мерки.
Решението бе взето в присъствието на премиера, министрите от кабинета и шефът на Националния оперативен щаб за справяне с коронавируса професор Мутафчийски са в залата. Проф. Мутафчийски обобщи ситуацията пред депутатите и подчерта, че всички държави в ЕС са станали жертва на епидемията.
„Вече не се явяват единични случаи в България, а започва масово появяване на вируса. 11 лица от вчера регистрираните са свързани с първата двойка, приета в Пирогов. Имаме три гнезда на инфекции, които са независими едно от друго – Плевен, София, Габрово.. При подобни случаи в света се приемат доста драстични мерки. В тази ситуация едва ли половинчати мерки могат да дадат резултат! Нуждая се от по-широки правомощия за решаване на множество въпроси, които се появяват в динамика„, каза Мутафчийски.
Бойко Борисов благодари на медиците за усилията им в битката с коронавируса. „Буквално хората са на фронта. Това си е една бактериологична война в момента. Затова с една актуализация на бюджета трябва да бъдат и стимулирани, и да бъде дадена оценка на практика с заплащането на тези, които са на първа линия, на техния труд“.
Борисов ще настоява за коридор за транспорта, за да не се блокира движението на стоки. „Ако не издействаме такъв чист коридор за транспорта, ще влезем в още по-тежка ситуация“.
Той подчерта, че е възможно да се мисли и за актуализация на бюджета.
Мерките се взимат главно заради за онези, които нарушават забраната и заразяват хора, каза той пред депутатите.
За нарушителите на карантинния период се предвижда затвор от 1 година. На извънредното заседание на МС от четвъртък, премиерът предложи недобросъвестните граждани да получават и глоба от 5000 лв. Съдбата на това предожение към този момент остава неясна.
До решението на кабинета се стига след извънредно заседание късно снощи. То беше свикано, след като в България вече са установени общо 23 случая на заболели от коронавирус. Най-много са положителните проби в столицата. Вчера бяха потвърдени общо 16.
От парламентарната трибуна Корнелия Нинова заяви, че БСП ще подкрепи всички мерки на кабинета, които ограничават разпространението на коронавируса. „Ние гарантираме, че МС няма да злоупотреби с правата, които му даваме„, каза тя. Нинова добави, че по предложение на левицата извънредното положение се въвежда за един месец, вместо безсрочно, както е предлагало правителството.
„Здравето не е печалба“ – с тези думи Нинова се обърна към частните болници и апелира те да се включат в битката срещу Ковид – 19.
Мустафа Карадайъ също обяви, че ДПС застава зад мерките за запазване на здравето и живота на хората. Той напомни, че съгласно международните договори, които България е ратифицила, извънредното положение не означава да се посяга на основни права на гражданите. (Виж по-долу)
Обединените патриоти единодушно подкрепят извънредното положение като превантивна мярка срещу разпространяването на вируса, заяви Валери Симеонов.
„Атака“ и „Воля“ също заявиха подкрепа за въвеждане на извънредни мерки.
„Оставаме в единен режим на работа за преодоляване на кризата“, каза Даниела Даридкова от ГЕРБ.
„Развълнуван съм и съм горд, че в един такъв критичен момент всички политически сили се обединиха за решаването му„, каза Бойко Борисов и предложи всички политически сили, експертите и министрите заедно да вземат участие в изработването на конкретните ограничителни мерки. „Показваме на хората, че можем да преодоляваме не само противоречия, но и да мислим преди всичко за народа си, всеки от неговата възможност“
На извънреден брифинг след гласуването на извънредното положение вицепремиерът Томислав Дончев каза, че засега не се налага да бъдат затваряни границите на България. Той смята обаче, че „хазартни и питейни заведения би трябвало да бъдат затворени за две седмици“.
Предстои комисиите в парламента да започнат в спешен порядък работа.До няколко дни се очаква ограниченията да станат факт.
. Какво може и какво не може властта при извънредно положениеПри обявено извънредно положение не могат да бъдат ограничавани основните права на човека, които са под защита на Конституцията и Конвенцията за човешките права. Това са правото на живот и правото на ненамеса в личния живот. Държавата е длъжна да се въздържа от действия, които представляват нечовешко и унизително отношение. Остава и забраната, че никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие и др.
Запазва се презумцията за невиновност, а никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
Според Закона за отбраната, правителството може да ограничава или забранява граждански полети, особен режим на корабоплаване, ограничения при преминаването през държавната граница на Република България. Властите получават контрол над движението по основни пътни артерии, движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите. Могат да ограничават свободното придвижване на гражданите и превозните средства, както и да забраняват или ограничават достъпа до държавни учреждения, имат право да въвеждат гъвкаво работно време и да контролират режима на работа в обществените и частни заведения, в които се събират хора.
Възможно е обаче да се определя таван на цените за стоки, обект на спекула.
Прилагат се и други мерки, които не трябва да противоречат на международните актове.
Проф. Пламен Киров: Проблем е, че няма закон, който да разписва извънредните мерки
„Няма извънредно положение изобщо. Има конкретни извънредни положения. В Конституцията е записано „война, военно или друго извънредно положение“, заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
По думите му това може да бъде бедствено, финансово или друго. Важното е, че „всеки вид извънредни мерки предполага законово установени възможности за ограничаване на конкретни права на гражданите. Няма извънредно положение, което да не е ограничено със срок“, подчерта проф. Киров.
„Едно извънредно положение, което не е ограничено със срок, е нормалното положение на обществото“, допълни той. Срокът може да бъде удължаван, но се фиксира в закон.
Законът за управление при кризи е отменен и основният текст е в Закона за отбраната и въоръжените сили. „Какво общо имат въоръжените сили с епидемията?“, логично поставя въпрос професорът. Объща внимание, че в закона за бедствията е дефинирано понятието „бедствие“, но тогава става дума не за извънредно, а за бедствено положение.
„При бедствено положение целта на мерките е да се подпомогне обществото и отделния гражданин, включително като му се дават пари или храна. Извънредното положение е свързано с ограничаване на права и с извънредни пълномощия на държавните органи“, казва проф. Киров.
Огромният проблем е, че няма закон, който да е разписал тези извънредни мерки.
При по-широко тълкуване на Закона за бедствията може да приемем, че появата на един вирус е природно бедствие. Мерките обаче, разписани в този закон, не съответстват на обстановката и на дават отговори на редица въпроси: може ли да действат жандармерията или военните, какви са им правомощията, могат ли да задържат хора, да патрулират по улиците. Могат ли да бъдат задължени лекарите да лекуват?
При извънредно положение в Закона за въоръжените сили правомощията са разписани, но то се въвежда при нападение над страната.
Според проф. Киров първо трябваше да се определи какъв тип извънредно положение въвеждат депутатите. „Това е родово понятие в Конституцията и то винаги се конкретизира, защото мерките на ограничаване на права и на извънредни пълномощия на органите, трябва да кореспондират с вида на обществената заплаха.“
И още: „При липса на Закон за кризи, за да бъде правно издържано решението на Народното събрание, извънредното положение трябваше да е въведено със специален закон, който може да се нарича Специален закон за извънредно положение, свързано с коронавируса.“
Според Киров, президентът трябваше и трябва да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Инициативата можеше да е и на министър-председателя.