Последни новини
Home / Законът / В „помощ“ на парламента: И при извънредно положение, права се дерогират САМО за неотложни нужди, свързани с конкретната ситуация

В „помощ“ на парламента: И при извънредно положение, права се дерогират САМО за неотложни нужди, свързани с конкретната ситуация

Defakto.bg

Носителите на заразата могат да бъдат изолирани, но и да оспорят пред съд подобно „лишаване от свобода“, категорични са от БХК

Дори и при извънредно положение основни граждански права се дерогират само при неотложна необходимост и само във връзка със ситуацията, заради която е въведено то. И при извънредно положение не се допуска засягане на права, когато не е било необходимо те да бъдат засягани.

Това заявява председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев (на снимката) в писмо до депутатите от 44-о Народно събрание, с копие до президента Румен Радев. И се позовава на международните актове, ратифицирани от страната ни.

Поводът за обръщението е днешното единодушно решение на парламента за обявяване на извънредно положение за един месец заради коронавируса.

Кънев дава и пример – при извънредното положение, въведено заради разпространението на коронавируса, би било допустимо дългосрочното изолиране по медицински причини на носителите на заразата (т.е. вид „лишаване от свобода“), но не може да им се отнеме правото да оспорят пред съд актовете, наложили подобни мерки, както и да получат бързо правосъдие.

Публикуваме пълният текст на писмото:

Относно: Решението за обявяване на извънредно положение във връзка с разпространяващата се епидемия от COVID-19

Изпратено по факс и електронна поща

 

Уважаеми Народни представители,

 

По повод на гласуваното днес от Народното събрание решение за обявяване на извънредно положение във връзка с разпространяващата се епидемия от COVID-19, бихме искали да обърнем внимание на народните представители към меж­ду­на­род­но­прав­ните стандарти, във връзка с дерогиране на основни права по време на извънредно положение.

Това е необходимо, тъй като нормата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България не отговаря на тези стандарти. По-конкретно Конституцията ни не съдържа разпоредба, която да изисква временното законодателство, приемано във връзка с извънредно положение, с което се дерогират основни права и свободи, да е строго обвързано с неотложните нужди на конкретната ситуация така, че да не ограничава без необходимост права, които не са във връзка с причините за извънредното положение.

Въпросът с дерогирането на основни права по време на извънредно положение е уреден в чл. 4 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП, Пакта) и чл. 15 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, Конвенцията).

Съгласно разпоредбата на Пакта, „[в] случай на обществена опасност, застрашаваща съществуването на нацията, която е официално обявена, държавите, страни по този пакт, могат да вземат мерки, с които да нарушат задълженията си по този пакт, само дотолкова, доколкото строго се налага от неотложните нужди на положението и при условие, че тези мерки не са несъвместими с другите им задължения по международното право и не водят до дискриминация, основана само на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или социален произход. Тази разпоредба не допуска никакво нарушение на членове 6 [правото на живот], 7 [забраната за мъчение или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание], 8 (точки 1 и 2) [забраната за заробване], 11 [забраната за лишаване от свобода, поради неизпълнение на договорно задължение], 15 [подвеждане под отговорност за деяние, което не е било престъпление в момента на извършването му и налагане на най-лекото възможно наказание по закон], 16 [признаване всекиму на правоспособността му] и 18 [свобода на мисълта, съвестта и изповеданието]. Всяка държава, страна по този пакт, която използва правото си на дерогиране, незабавно уведомява другите държави, страни по този пакт, чрез посредничеството на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, за разпоредбите, които дерогира, и за причините, които са я заставили да стори това. Допълнително уведомяване трябва да се направи по същия път за датата, на която тя преустановява нарушаването“ (курсив – наш).

Съгласно разпоредбата на Конвенцията, „[п]о време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но само дотолкова, доколкото неотложните нужди на положението го налагат строго, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право. На основата на [тази] разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2 [правото на живот], освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3 [забрана на изтезанията], 4 (параграф 1) [забрана на робството и принудително подчинение] и 7 [подвеждане под отговорност за деяние, което не е било престъпление в момента на извършването му]. Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем“.

Нещо повече – в меките стандарти на международното право се съдържат документи от тълкувателно естество, които допълнително изясняват въпроса с дерогирането на основни права по време на извънредни положения. Това са Общ коментар № 29 на Комитета на ООН по правата на човека (КПЧ)[1], Сиракузките принципи за ограничаване и дерогиране на разпоредби на Международния пакт за граждански и политически права,[2] приети от Подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата, както и Парижките минимални стандарти на нормите за правата на човека при извънредно положение. Съгласно Общ коментар № 29, § 2, КПЧ наблюдава законодателството, приемано в условията на извънредно положение.

Видно от изложеното е, че не се допуска дори при извънредно положение засягането на права, които не е необходимо да бъдат засягани. Така например би било допустимо дългосрочното лишаване от свобода на носители на заразна болест по медицински причини, но не би било допустимо да бъдат те лишени от възможност да обжалват пред съд актовете, с които се налага това лишаване от свобода, както и да получат бързо правосъдие. Не би било основателно също така да бъде ограничен достъпа им до адвокат, при спазване на условия за опазване на здравето на всеки от тях при контакта им. Извънредният характер на положението също така предполага, че законодателните мерки, които се предвиждат, не могат да бъдат взети в рамките на действащото законодателство без да се обявява извънредно положение.

Предвид изложеното, призоваваме народните представители на 44-то Народно събрание, в случай на приемане на временно законодателство по повод на въведеното извънредно положение да осигурят,

  • че действието на това законодателство ще се прекрати с отпадането на необходимостта от въвеждане на извънредното положение или на самото извънредно положение;
  • че всички дерогации на основни права ще бъдат съобразени с международното право така, че да не се допуска ограничаване на права, несъответно на целите на обявяването на извънредно положение;
  • че дерогации на основни права се допускат само ако законовата цел не може да се постигне с мерки, които действащото законодателство предвижда или допуска или които не могат да се предприемат чрез изменения на действащото законодателство;
  • че всички дерогации на основни права са формулирани в строго съответствие с неотложните нужди на конкретната ситуация;
  • че на гражданите ще бъде осигурена, дори при условията на спешност на законодателния процес, разумна възможност за навременно представяне на становища във връзка със законодателни инициативи свързани с извънредното положение;
  • че генералният секретар на ООН и генералният секретар на Съвета на Европа ще бъдат уведомени своевременно и в подробности за всички мерки, които ще бъдат предприети във връзка с извънредното положение.

С настоящото призоваваме председателката на Народното събрание да запознае народните представители с настоящото писмо.

 

 

[1] Достъпен в интернет на адрес: https://undocs.org/CCPR/C/21/Rev.1/Add.11.

[2] Достъпни в интернет на адрес: http://www.internationalhumanrightslexicon.org/hrdoc/docs/siracusa.html.

About De Fakto

Проверете също

Рокада в КС: В четвъртък трима нови конституционни съдии полагат клетва, тръгват си четирима

На 14 ноември, четвъртък, от 10.00 часа в залата за открити заседания на Конституционния съд президентът …

Сарафов поиска имунитета на Джейхан Ибрямов, изпраща в парламента СРС- та, събрани без да е свалена защитата му

  И.ф. главен прокурор на Република България внесе в 51-вото Народно събрание искане за сваляне …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.