DeFakto.bg DeFakto.bg
Джовани Киапони
С разпространението на COVID-19 (т. нар. „коронавирус“) италианското правителство предприе някои важни мерки, които имат влияние върху структурата на съдебната система на страната. Издаденият на 8.03.2020 г. Нормативен указ №11/2020 г.* съдържа извънредни и спешни предписания относно администрирането на висящите дела и вътрешната организация на съдебната власт, целящи да смекчат негативния ефект от епидемията спрямо съдебната дейност.
Безспорно е, че дори в кризисни периоди, в които са налице множество рискове за здравето на населението, осигуряването на качествена правосъдна администрация е от значителна важност. В този смисъл идеята на Нормативния указ е да гарантира ефикасното функциониране на съдебната система.
Нормативният указ предвижда отлагане на откритите съдебни заседания и спиране на всички срокове по висящите граждански, наказателни, данъчни и военни дела. Това дава своето отражение във всеки един от изброените отрасли, но бележките в настоящата статия ще имат за предмет само последствията по отношение на гражданските дела.
Съгласно чл. 1, ал. 1 откритите заседания по повечето граждански дела, насрочени между деня, следващ издаването на Нормативния указ (9.03.2020 г.), и 22.03.2020 г., се отлагат.
В същата насока чл. 1, ал. 2 предвижда, че неизтеклите срокове по отложените граждански дела автоматично се спират за периода от 9.03.2020 г. до 22.03.2020 г. В случаите, в които даден срок би започнал да тече между горепосочените дати, неговото начало се отлага до 22.03.2020 г.
Въпреки извънредността на ситуацията чл. 2 от Нормативния указ предвижда някои изключения.
Отлагането на заседанията и спирането на сроковете не се прилагат спрямо някои дела от спешен порядък. Изключенията са изброени в чл. 2, ал. 2, б. „ж“ и включват следните категории дела:
– делата, свързани с осиновяване, настаняване на безпризорни деца и извеждане на деца от семейството;
– делата, свързани със задължения за текуща поддръжка;
–делата, по които са постановени временни мерки, засягащи основни човешки права;
– делата, по които има направено искане за прилагане на принудителни медицински мерки;
– делата, свързани с доброволно прекратяване на бременност;
– делата за постановяване на мерки за защита от домашно насилие;
– делата, свързани с експулсиране на лица;
– делата пред апелативните съдилища и Върховния касационен съд в частта, в която е направено искане за предварително изпълнение на решение или присъда на предходната инстанция;
– всички други дела, при които съществува риск отлагането да доведе до изключително сериозни вреди за някоя от страните.
Наред с това чл. 2, ал. 1 от Нормативния указ оправомощава председателите на отделните съдилища да предприемат други технически или организационни мерки, целящи да ограничат риска за здравето на населението и същевременно в максимална степен да осигурят качествено управление на правосъдието.
Тези мерки могат да бъдат изцяло организационни, като например ограничаване на достъпа до сградите на съдилищата или промяна на работното им време, но също така могат и да включват издаване на инструкции относно начина на провеждане на открити заседания, ограничаване на публичността по граждански дела, използване на информационни технологии за дистанционно изслушване на страните, свидетелите и вещите лица, отлагане на заседания, които не са спешни, и др.
За кои дела важат спрените срокове?
Нормативният указ засяга някои от основните принципи на гражданския процес (например правото на защита, равенството на оръжията, изискването за разглеждане на делата в разумен срок и др.), закрепени в Италианската конституция, ХОПЕС и ЕКПЧ. Целта е да се намери баланс между правото на закрила на човешкото здраве, уредено не само на конституционно, но и на европейско равнище от ХОПЕС и ЕКПЧ, и правата на страните в рамките на гражданския процес.
Въпреки извънредността и несигурността на ситуацията, без съмнение е важно да се гарантира спазването на основните процесуални права на страните. Именно поради това Нормативният указ спира сроковете за подаване на жалба пред съд и за упражняване на процесуални права с цел да не бъдат накърнени ничии права. Така изтичането на определен период от време става процесуално ирелевантно и не може да доведе до негативни последици за страните.
Същевременно обаче възникват и някои съмнения относно тълкуването на текста на Нормативния указ. Поради това, че се касае за един до голяма степен технически въпрос, са необходими ясни инструкции относно начина на изчисляване на сроковете.
В частност, Нормативният указ говори за „срокове в рамките на процеса“. Не става обаче ясно кои срокове са включени в това определение. Повдига се въпросът дали спирането се отнася до сроковете по всички висящи дела, включително и обжалването на определения и разпореждания и делата пред въззивните инстанции, или се отнася само до делата, насрочени за разглеждане в открито заседание в периода от 9.03.2020 г. до 22.03.2020 г. и отложени въз основа на Нормативния указ.
Така например, ако не е насрочено открито заседание пред въззивната инстанция, но срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 11.03.2020 г., ще бъде ли този срок спрян? Вероятно първото от горепосочените тълкувания е по-справедливото, тъй като осигурява по-висок стандарт на защита на процесуалните права на страните.
Ако бъде предпочетено именно това тълкуване, възниква и друг въпрос – как следва да протече ретроактивното изчисляване на сроковете, които при нормални обстоятелства биха изтекли в рамките на отлагателния период? Така например, ако даден срок изтича на 11.03.2020 г., коя би била новата дата на неговото изтичане? Следва да се приеме, че тази дата би била 24.03.2020 г., тъй като отлагателният период се счита за несъществувал.
Междувременно Правителственият отдел за комуникация с Парламента посочи в свое писмо от 11.03.2020 г., че именно това „широко“ тълкуване, предвиждащо спиране на сроковете по всички висящи дела, е правилното и следва да бъде приложено.
Това писмо обаче няма задължителна сила и поради това не е в състояние да запълни съществуващата празнота в законодателството. Затова е необходима намеса и на законодателя, каквото искане бе отправено и от Висшия адвокатски съвет на Италия.
Незабавното превръщане на Нормативния указ в закон изглежда среща затруднения, поради което към момента Правителството е органът, който би могъл да даде автентично тълкуване на посочените разпоредби. Това би гарантирало правната сигурност и би свело до минимум риска от подкопаване на легитимните очаквания на страните за качествено управление на правосъдието.
Несъмнено производствата пред чуждестранни съдилища, по които страни са италиански субекти, следва да продължат нормалния си ход. Фактът, че е налице застой в съдебната система на една от държавите членки на ЕС, не би могъл да задължи правосъдието в останалите държави членки да спре да функционира. Това би било в цялостно противоречие с интересите на страните.
Извънредното законодателство в рамките на ЕС
На последно място, може да се изложат някои бележки относно прилагането на разглежданото извънредно законодателство на европейско равнище. Посочените несигурности по отношение на процесуалните срокове неизбежно ще повлияят и върху делата с международен елемент. Тъй като по тези дела италианското право се прилага съгласно принципа lexfori (приложимото право е правото на държавата, в която е заведено делото или са извършени съответните процесуални действия), страните са задължени да действат в рамките на процесуалните срокове, предвидени в италианското законодателство, което на свой ред включва и извънредните правила, съдържащи се в Нормативния указ. Следователно същите проблеми, които възникват пред страните по делата от изцяло вътрешен характер, ще бъдат налице и по делата с международен елемент.
В това отношение е интересно да се отбележи, че някои от актовете на ЕС, уреждащи международното сътрудничество по граждански дела, предвиждат твърди процесуални срокове – такива например са хипотезите на чл. 5, ал. 3 от Регламент № 861/2007 г. за исковете с малък материален интерес и чл. 18 от Регламент№ 655/2014 г. за Европейската заповед за запор на банкови сметки.
Какво следва да се случи с тези срокове, ако италианското право се прилага съгласно принципа lexfori? Ще бъдат ли и те спрени за периода от 9.03.2020 г. до 22.03.2020 г.? Подобно разрешение би било разумно с оглед на защитата на правата на страните, които поначало се намират в по-голям риск по делата с международен елемент. Проблемът обаче е, че италианският законодател не е компетентен едностранно да спре срокове, уредени на ниво Регламент на ЕС. Вероятно би била необходима намеса на европейския законодател.
Друг ключов проблем, който би могъл да произведе негативни последици спрямо делата с международен елемент, е свързан с приложението на чл. 32 от Регламент Брюксел Iа, който съдържа собствена дефиниция за момента, към който съдът се счита сезиран с даден правен спор. Въпросът, който възниква, е дали италианските съдилища могат да се считат за сезирани, ако предпоставките по чл. 32 са настъпили в рамките на отлагателния период? Във връзка с това могат да бъдат изтъкнати същите аргументи, който бяха посочени и по-горе – по принцип цялостната правораздавателна дейност на италианските съдилища следва да се счита за суспендирана, но доколкото в случая става въпрос за уредба на ниво Регламент на ЕС, италианският законодател няма правомощието да предвиди, че извънредното законодателство се прилага и по отношение на Регламент Брюксел Ia. Така че и този въпрос остава открит, което на свой ред създава потенциална опасност за нарушаване на правилото lispendens.
В заключение, с разпространението на COVID-19 в Европейски съюз може да се наложи и други държави членки да прибегнат до извънредни мерки, за да предотвратят разпространението на вируса. Поради това, че системата на международното сътрудничество по граждански дела е основана на взаимно доверие и правилно прилагане на правото на съответната държава членка, възниква въпросът как би могла да реагира системата от процесуални норми, уредена в законодателството на съюза, в случай на приемане на извънредно законодателство в отделните държави.
Факт е, че уредбата на международното сътрудничество по граждански дела не е създадена така, че да може да прояви гъвкавост при подобни обстоятелства. Следователно, ако държавите членки започнат да приемат извънредни правила в националните си правни системи, съществува сериозен риск процесуалното законодателство на общоевропейско равнище да не е в състояние да реагира на това. Би могло да се приеме, че Европейският съюз следва да предвиди по-гъвкави правила, с които да предостави на държавите членки възможността да приемат извънредно законодателство предвид изключителните обстоятелства, пред които сме изправени.
Превод от английски език: Николай Недялков, Съдийски вестник
Статията е публикувана в EAPIL (THE EUROPEAN ASSOCIATION OF PRIVATE INTERNATIONAL LAW), 13.03.2020 г.
Авторът е научен сътрудник в Института „Макс-Планк“ в Люксембург. Статията се основава на доклад, изнесен от автора в рамките на ежеседмичните научни конференции на учените от Департамент I на института.
Заглавията са на Де факто
***В чл. 76-77 от Италианската конституция е предвидена възможността законодателната функция да се делегира на правителството единствено в изключителни случаи и при посочването на определени рамки. В тези случаи правителството може да издава актове със силата на закон, като те следва или да са приети след изрична делегация от парламента, или, ако поради спешността на ситуацията не е имало възможност за такава делегация, да бъдат утвърдени от парламента в срок от 60 дни. Именно за такъв акт става дума в случая – б. пр.
