Върховният съд на САЩ в условията на COVID-19: По-добре отложено, вместо „закрито“ правосъдие *

Подобно на редица други държавни институции Върховният съд на САЩ е изправен пред необходимостта да прецени как точно да функционира по време на пандемията от COVID-19.

Досега работата на съда протичаше по обичайния начин, като се изключи фактът, че сградата му бе затворена за външни посетители. Досега не е било нужно да се въвеждат по-строги мерки, тъй като последното открито заседание се състоя на 9.03.2020 г., а следващото е насрочено чак след началото на мартенската заседателна сесия, която започва на 23.03.2020 г.

Ще опиша накратко как съдът би провел обичайно заседанието си на 23.03.2020 г. (понеделник). Точно в десет часа би бил даден ход на процедурата по приемане на нови членове на Адвокатската колегия на Върховния съд[1], след което биха се състояли открити заседания по две дела.

При това положение в съдебната зала биха се намирали общо 13 групи лица:

1. деветимата върховни съдии;

2. съдебните служители;

3. съдебните секретари;

4. полицейските служители;

5. лицата, поканени от съдиите;

6. адвокатите на страните по делата;

7. репортерите;

8. адвокатите, които ще бъдат приети в Адвокатската колегия на Върховния съд;

9. адвокатите, членуващи в Адвокатската колегия на Върховния съд;

10. лицата, поканени от адвокатите и разполагащи със запазено място в залата;

11. представителите на обществеността със запазено място в залата;

12. представителите на обществеността, наблюдаващи заседанието в цялост;

13. представителите на обществеността, наблюдаващи отделни части от заседанието за няколко минути.

Поради това, че всички тези хора биха се намирали в непосредствена близост едни спрямо други, провеждането на заседанието по обичайния начин би било непрактично и неразумно с оглед на заплахата от коронавируса. Поради това би следвало да се вземат най-малко следните мерки:

1. ограничаване на публичността чрез недопускане на представителите на обществеността (групи 11, 12 и 13) и членовете на Адвокатската колегия (група 9);

2. отлагане на процедурата по приемане на нови членове на Адвокатската колегия и недопускане на участниците в нея (група 8).

Тези групи съставляват общо около 80 % от лицата, които по принцип биха присъствали в залата. Ако те не бъдат допуснати да присъстват на заседанието, би било възможно да се спази изискването за т. нар. „социална дистанция“ (включително и по отношение на съдиите, тъй като на съдийската скамейка е налице достатъчно разстояние помежду им) и същевременно да бъде даден ход на делата.

Вероятно е Върховният съд да постъпи именно по този начин, защото в практиката си той е показал, че отдава голямо значение на предвидимостта и правната сигурност при функционирането си дори в случаи, в които останалите държавни институции временно са спрели дейността си. Показателен пример за това от близкото минало е, че продължи обичайното провеждане на открити заседания през м. януари 2016 г., когато по-голямата част от Вашингтон бе напълно блокирана поради изключително тежки виелици.

Лично не мен не ми е познат прецедент, в който съдебните заседания да са били изначално закрити за обществеността. Но самият Върховен съд има широка дискреция в тази област и от формална гледна точка не съществуват законови норми или процедурни правила, които да му попречат да вземе такова решение.

Допълнение: Впоследствие разбрах, че през 2001 г. Върховният съд е провел няколко заседания в сградата на Апелативния съд на окръг Колумбия, тъй като собствената му сграда е била временно затворена поради разпространението на антракс[2]. Бях информиран от адвокати, явявали се по тези дела, че съдът дал на самите тях разрешение да поканят лица, които да присъстват на заседанията, но указал, че е възможно да не бъдат допуснати никакви други лица, в това число и представители на обществеността. Въпреки това няколко такива лица се появили в сградата и в крайна сметка им било позволено да присъстват. Поради това, че тогава нямаше опасения за разпространение на антракс в тази конкретна сграда, изглежда, че опитът да се въведат някакви рестрикции е бил наложен по-скоро от Апелативния съд, тъй като именно той, а не Върховният съд, е администрирал съответната съдебна зала.

Що се отнася до апелативните съдилища, в момента практиката при тях е разнородна. Апелативният съд на Четвърти окръг, чието седалище е сравнително близо до Вашингтон, отложи всички предстоящи открити заседания. Апелативният съд на Девети окръг отложи единствено заседанията на Общото събрание, като предостави на отделните съдебни състави възможност сами да преценят дали да провеждат заседания по останалите дела. По противоположен начин постъпиха апелативните съдилища на Втори и на Пети окръг, които постановиха, че откритите заседания ще се провеждат по разписание.

В най-близкия до настоящата обстановка исторически случай Върховният съд също е отложил изцяло разглеждането на дела в открити заседания за определен период. Става въпрос за епидемията от испански грип (инфлуенца) през 1918 г., като в края на настоящата статия ще изложа по-подробни данни за този период.

Не е сигурно обаче дали този прецедент ще бъде приложен и в настоящата ситуация.През 1918 г. инфлуенцата е била много по-болестотворна и в много по-малка степен изяснена от науката, отколкото е коронавирусът в момента. Тогава не просто се е стигнало до затваряне на училища, както е понастоящем във Вашингтон, но на практика са били забранени всякакви струпвания на лица на обществени места. Освен това по онова време Върховният съд не е разполагал с отделна сграда, а е заседавал в Капитолия, чиито две пленарни зали също са били затворени.

Все пак, макар и да не се касае за абсолютно идентичен прецедент, вероятно подходът спрямо инфлуенцата би бил най-адекватният модел за действие и при сегашната пандемия. В момента научните данни сочат, че дори лица без симптоми – например съдебните служители или секретари – могат да са преносители на заразата.

Не бива да се забравя, че коронавирусът е най-опасен за хората над определена възраст, каквито са повечето съдии. Ако някой от тях бъде заразен – или още по-лошо, ако някой от тях почине – би могло да се стигне до катастрофални последици.

Ако заседанията се проведат по график, това неизбежно би подложило на риск и адвокатите на страните, а не бива да се забравя, че някои от тях пътуват до Вашингтон от други региони на страната (лично аз се явявам по дело, насрочено за 24.03.2020 г., но при мен поне опасността за разпространение на заразата не е толкова голяма, тъй като съм местен жител). Рискът не се крие само в пътуването – редица адвокати се събират помежду си, за да провеждат симулирани процеси, макар че в последно време някои от тях използват видеоконферентна връзка (самият аз в момента провеждам два симулирани процеса чрез видеоконферентна връзка и други два – на живо).

Практиката на Върховния съд от последните години навежда на мисълта, че е малко вероятно да се въведе прецедент откритите заседания да се излъчват на живо чрез средствата за масово осведомяване. Най-малкото, съдът би бил поставен под обществен натиск да продължи тази практика и когато ситуацията отново се нормализира, а досега той винаги е изразявал нежелание да предприеме подобна стъпка. Обратно, Апелативният съд на окръг Колумбия продължава да провежда открити заседания по разписание, но без да допуска присъстващи в залата, като аргументът за това е именно, че заседанията се излъчват на живо в Интернет, поради което принципът на публичността е спазен, без да е нужно присъствие на живо.

Ако гледаме на ситуацията в по-широк аспект, трябва да си дадем сметка, че съдилищата играят важна възпитателна роля в нашето общество. В момента властите съветват хората да не се струпват на едно място. В унисон с тази препоръка би било именно да не се провеждат открити заседания или поне представителите на обществеността да не присъстват на живо на тези заседания. Иначе казано, Върховният съд би могъл да продължи да провежда открити заседания, за да покаже на обществото, че животът трябва да продължи по обичайния начин. Но по всяка вероятност това би било погрешното послание в настоящата ситуация.

Върховният съд има дискрецията да прояви гъвкавост и да отложи откритите заседания поне до по-нататъшно изясняване на положението. Така е постъпил и преди век по време на инфлуенцата. Възможно е да бъдат насрочени допълнителни заседания през следващия месец – към момента в три от заседателните дни през м. април е предвидено да се разглежда само по едно дело, а следобедите са свободни на всички дати. Възможно е също да бъдат определени и допълнителни заседателни дни. А в краен случай много от делата могат да бъдат отложени и за следващата заседателна сесия.

Всички ние някак по навик приемаме, че в годишното разписание на Върховния съд има два неизменни крайни срока – делата се разглеждат до края на м. април, а решенията се постановяват до края на м. юни. Но всъщност съдът е в правомощията си да промени тези срокове. В миналото някои заседания са били провеждани и след края на м. април поради форсмажорни обстоятелства. Още повече че разписанието на служебните командировки и личните пътувания на съдиите за месеците юли и август по всяка вероятност ще претърпи съществени промени поради пандемията. Това означава, че те така или иначе ще бъдат „закотвени“ във Вашингтон, което им предоставя възможност да отложат разглеждането на дела и постановяването на решения.

Предвид оскъдността на прецедентите в подобни ситуации е много трудно да се предвиди по кой точно път ще поеме Върховният съд. Но все пак досегашната практика и естеството на върлуващата зараза навеждат на предположението, че съдиите ще отложат откритите заседания, насрочени за м. март, и ще изчакат да видят по-нататъшното развитие на ситуацията.

Според проучванията, събрани в т. нар. „Енциклопедия на инфлуенцата“, и научния анализ на Матю Гилмор, през м. октомври 1918 г. испанският грип достига до окръг Колумбия и започва да се разпространява с невиждана бързина точно в началото на заседателната сесия на Върховния съд. В периода 2 – 4.10.1918 г. Вашингтон е определен за карантинна зона, като ситуацията е аналогична с военно положение. Затворени са училища, църкви, игрища и библиотеки и са отменени всички събития, предполагащи струпване на хора на обществени места. Що се отнася до Капитолия, затворени са пленарните зали на Сената и на Конгреса, както и библиотеката на Конгреса. По онова време Върховният съд също заседава в тази сграда, и по точно – в Старата пленарна зала на Сената.

Здравните заведения, включително и извънредно създадената болница за спешни случаи, биват претоварени с работа. В крайна сметка около 3000 жители на Вашингтон губят живота си между октомври 1918 г. и февруари 1919 г.

Църквите отварят отново на 31.10.1918 г., а училищата – на 4.11.1918 г. На същата дата отваря врати и сградата на Капитолия.

При източниците, с които разполагам, не мога с пълна точност да пресъздам как е постъпил Върховният съд по отношение на откритите заседания по време на епидемията. Известно е обаче, че съдът затваря врати заедно с пленарните зали на Конгреса и на Сената, което не е изненадващо поради обстоятелството, че всички тези институции към онзи момент споделят една и съща сграда.

Първото открито заседание по план е трябвало да се състои на 8.10.1918 г. В крайна сметка обаче провеждането на открити заседания започва едва на 4.11.1918 г.

Изглежда, че през този един месец Върховният съд е изчаквал да проследи развитието на ситуацията. Съдиите, съгласно закона, се събрали за първо заседание в първия понеделник на м. октомври (7.10.1918 г.). На това заседание било взето решение откритите заседания да започнат на следващия ден, като, съгласно установената практика, за тази дата били изпратени призовки до страните по десет от делата. Открито заседание на 8.10.1918 г. обаче не било проведено. Вместо това съдът издал разпореждане, с което насрочил делата за 14.10.1918 г., макар че по разписание този ден не бил определен за заседателен.

През остатъка от месеца съдът продължил да се събира на заседания, за да издава разпореждания за отлагане на делата. На 14.10.1918 г. делата били пренасрочени за 21.10.1918 г.; на 21.10.1918 г. – за 28.10.1918 г.; на 28.10.1918 г. – за 4.11.1918 г. От данните, които имаме, не става ясно дали при постановяването на тези разпореждания съдът е заседавал в открито, или в закрито заседание.

В резултат Върховният съд отменил общо 14 заседателни дати – 8-11.10.1918 г., 14-18.10.1918 г. и 21-25.10.1918 г. Макар в крайна сметка да не се наложило да прибегне до това, съдът изглежда е бил в готовност да обяви допълнителни заседателни дати, с които да компенсира отменените. В частност, от разпорежданията може да се направи заключение, че съдът е бил готов да заседава в седмицата, започваща на 28.10.1918 г., макар сравнението с графиците за 1917 г. и 1919 г. да сочи, че по всяка вероятност първоначално не е било планувано насрочване на открити заседания през тази седмица.

Съдебни прения са се състояли само по две от първоначално насрочените за 8.10.1918 г. десет дела (това не е било необичайно за епохата). Тези прения били отложени съответно за 12.11.1918 г. и 13.11.1918 г. Причината за отлагането остава неясна, но е възможно да е свързана с необходимостта адвокатите да пътуват от отдалечени региони на САЩ, след като са били уведомени за възобновяването на дейността на съда на 4.11.1918 г.

¨¨¨

[1]Единствено адвокатите от тази колегия имат право да се явяват по дела пред Върховния съд.

[2]Става въпрос за т. нар. „антраксово нападение“ през септември 2001 г. На 18.09.2001 г. множество писма, съдържащи антраксови спори, били изпратени до офисите на най-големите медийни корпорации, както и до двама сенатори от Демократическата партия. В резултат били заразени общо 22-ма души, като петима от тях починали. Ситуацията наложила временното затваряне и на сградите на някои публични институции, включително и тази на Върховния съд. Авторството на нападението и до днес не е установено категорично. Счита се обаче, че то е било извършено от микробиолога Брус Айвинс, самоубил се през 2008 г., преди да му бъде повдигнато официално обвинение (б. пр.).