DeFakto.bg DeFakto.bg
от Наташа Добрева[1]
България докладва на всеки 4 години пред ООН за напредъка си в областта на защита правата на жените, по реда на Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация спрямо жените. На 02.03.2020г завърши поредният цикъл на наблюдение, с редица препоръки и указания към правителството за следващите 4 години. Част от тях са взаимствани от Български Фонд за Жените, който участва в производството като страна-опонент. Препоръките на ООН са максимално конкретизирани и ясни за изпълнение, като например, държавно финансиране на приюти за жертви на насилие; държавно разследване на средна телесна повреда между съпрузи – при законен повод, а не по тъжба на пострадал; задължителен учебен предмет „репродуктивно здраве и права“; забрана на политици да употребяват сексистки фрази; саморегулиране на медиите срещу реч на омразата; разследване и наказване на мъже, които съжителстват семейно с непълнолетно момиче; временни квоти в държавни училища за момичета в мъжко-доминирани специалности; задължителни обучения на съдии и прокурори по Конвенцията и мн.др. Разбира се, най-предвидимата, генерална препоръка е за ратифициране на Kонвенцията за Превенция и Борба с Насилието срещу Жени и Домашното Насилие на Съвета на Европа (2011г) и Конвенцията за Насилието и Тормоза на Международната Организация по Труда (2019г). Във въведението на доклада си, ООН настойчиво моли България да признае жените като движеща сила на устойчивото развитие на страната и да води съответни на това политики.
Съществена част от препоръките касае дейността на неправителствените организации, опасната среда, в която работят, „недостатъчното финансово подпомагане“ и нуждата Държавата да ги подкрепя и да им партнира. ООН указва на българското правителство „да подпомага финансово гражданските организации, които предоставят подкрепа на жени, изправени пред дискриминация, полово-базирано насилие и правонарушение, същевременно гарантирайки, че Държавата-членка запазва своята главна отговорност да предоставя защита, възстановяване, реинтеграция и съответни услуги на такива жени“. По-специално, указанието е за отделяне на пари от държавния бюджет за съществуващите центрове за настаняване на жени, пострадали от насилие, за разширяването им или откриването на нови такива, както и за засилване сътрудничеството на правителството с организациите, които предоставят социални услуги на такива жени. ООН е в състояние да поиска толкова директно от правителството този ангажимент, тъй като от изпълнението му зависи основно човешко право – правото на живот. Жертвите на домашно насилие страдат от системна, продължаваща и ескалираща злоупотреба и принуда, преди да бъдат убити, и един от факторите, който ги задържа у дома е липсата на алтернативно жилище, липсата на подкрепяща среда от приятели и роднини и липсата на пари за настаняване в хотел. Държавните приюти осигуряват всичко това, чрез леглова база и елементарни санитарни условия, както и чрез професионална експертна помощ на психолози, адвокати и социални работници. ООН се ръководи от разбирането, че приютите спасяват животи. По настоящем, обаче, в гр. София – с официално население от 1 млн. и 300 хил. – има един кризисен център за пълнолетни жени, с 8 легла.
Също така, чрез достъпа до адвокати, приютите гарантират достъп до правосъдие. По този пункт България е критикувана заради факта, че средна телесна повреда причинена между съпрузи не се разследва от Прокуратурата, освен ако няма изрично подадена тъжба от страна на пострадалото лице. С това условие, Наказателният кодекс пряко дискриминира омъжените жени, като ги поставя в по-неблагоприятна позиция спрямо неомъжените. ООН препоръчва още в състава на изнасилването да се добави квалифициращ състав – ако е извършено от съпруг или семеен партньор. Що се отнася до поставените под запрещение жени, държани в психиатрични болници, ООН настоява за ефективно средство за подаване на сигнали за насилие над тях, например, директно допускане от съда на техните молби, дори когато липсва подпис на попечителя им. Критика се отправя и по повод липсата на контрол в акушеро-гинекологичните отделения на българските болници върху причиняването на ненужна физическа болка и вербален тормоз над раждащи жени. ООН дава конкретно указание на правителството да създаде база данни и системно да води статистика на пострадалите от убийство, телесна повреда, отвличане и изнасилване в условията на домашно насилие, по пол, възраст, увреждане, националност и връзка между жертвата и извършителя. Върховна касационна прокуратура води подобна статистика само по отношение на престъплението трафик на хора, но убийствата на жени се преброяват неофициално от неправителствения сектор, например на сайта https://ubita.org/ поддържан от Български Хелзинкски Комитет. Най-важният и повтарящ се апел на ООН към България остава да „скрие“ жертвите от извършителите в защитено жилище: „да увеличи броя на достъпните държавни приюти, в градски и селски райони, и на консултативните и възстановителни услуги на територията на страната … да разпредели финансиране за гражданските организации, които предоставят достъпни приюти и подкрепящи услуги на жертвите на полово-базирано насилие“. Фактът, че Държавата делегира дейности за подизпълнение от неправителствени организции не е принципен проблем за ООН, напротив, тъкмо защото се цени експертизата на тези организации се призовава Държавата да ги подкрепя с пари, вместо да търси (евтин) начин да ги замести.
По-нататък, ООН насърчава „адекватно финансиране от държавния бюджет“ на самите държавни органи, в чийто ресор се включва дейност по постигане на равнопоставеност между мъже и жени. Например, ООН препоръчва на българското правителство „да гарантира, че Омбудсманът има достатъчно технически и финансови ресурси и да подсили ролята му по спазване правата на жените и джендър равенството“. Още, „да отпусне подходящи човешки, технически и финансови ресурси на Националната комисия за борба с трафика на хора“.
Непосредствено след темата за опазване живота и телесната неприкосновеност на жените, ООН подрежда темата за участието им в политическия живот, предвид „факта, че пълното, еднакво, свободно и демократично участие на жените наравно с мъжете в политическия и публичния живот е изискване за пълното спазване на човешките права на жените“. В тази връзка, ООН препоръчва „специални временни мерки, като законови квоти и системи за джендър равенство в държавната служба“ и „увеличение на жените-народни представителки в Парламента“.
Непроменена от предишните цикли на наблюдение остава критиката, че България има много слаб ангажимент за борба с устойчивите джендър стереотипи, отразяващи се на образователните и кариерни избори на жените. Запазват се, по-специално, следните притеснителни явления:
- увеличени случаи на женомразки изказвания в медиите, включително от народни представители и министри;
- промотиране на концепцията за традиционните семейни ценности, ограничаващи жените само до ролята им на майки и домакини;
- липса на цялостна стратегия за премахване на дискриминационни стереотипи относно ролята и отговорностите на жените и мъжете в семейството и в обществото;
- запазване на високия брой детски сватби, въпреки инкриминирането на брачното съжителство с момиче под 16г;
- завишени нива на сексизъм и реч на омразата в он-лайн медиите.
ООН препоръчва на правителството да използва образователната система, за да промотира позитивно и не-стереотипно изобразяване на жени, и наказателноправната система – за да преследва и наказва ефективно мъже, които съжителстват семейно с момиче под 16г. Освен това, призовава България да спре ранните бракове чрез координирани действия между правителството,
неправителствените организации и ромските общностни лидери, с конкретни предложения да:
- засили информационни кампании за наказателната отговорност и вредния ефект от тези бракове върху образованието, здравето и благосъстоянието на момичетата;
- въведе механизми за засичане на случаи на незаконно съжителство с непълнолетна;
- гарантира, че всички такива случаи се разследват и отговорните лица се изправят пред съд и наказват справедливо;
- осигури защитата на момичета и момчета, чиито родители работят в чужбина, от сексуално насилие и експлоатация.
Отделно място в доклада на ООН има високият брой ранни бременности и раждания като отличителен проблем за България, неразделно свързан с липсата на задължителен предмет в училищната програма по сексуално здраве и права и липсата на обучения за учители по такъв предмет. ООН установява ограничен достъп на българските момичета до евтини, съвременни средства против забременяване, особено в селските райони, и бариери, които тийнейджърките срещат при достъпа до репродуктивни здравни услуги или информация за тези услуги. Съответно, ООН дава указания на българското правителство да въведе задължително, подходящо за възрастта образование по сексуално и репродуктивно здраве и права в учебната програма, включително обучение за модерните форми на предпазване от бременност, за предпазване от полово-преносими болести и за рисковете от криминален аборт. Извън образователната система, ООН препоръчва още правителството интензивно да прилага здравни програми и информационни кампании, за да гарантира налични, евтини, съвременни контрацептиви на всички жени и момичета, включително произхождащите от непривилегировани групи и селски райони.
За първи път откакто България е ратифицирала Конвенцията през 1981г, ООН обсъжда правата на интерсекс хората у нас. Докладват се случаи на необратими операции, коригиращи биологичния пол, извършени на интерсекс пациенти. Прецедентно указание на ООН към България е да въведе медицински стандарт за обгрижване на българки с интерсекс състояния, базиран върху забраната за изтезание и правото на полово самоопределение, и да забрани подлагането им на оформящи физическия пол операции без тяхното свободно, информирано и предварително съгласие.
ООН изразява загриженост, че 24% от жените са в риск от бедност в България и по-конкретно необвързаните жени. Липсва информация за нископраговите домакинства, които се оглавяват от жени, и за въздействието на социалните програми върху икономическото положение на жените с ниски доходи. В тази връзка, ООН указва на правителството да събира статистическа информация за домакинства на прага на бедността, които се издържат от жени, и да засили програмите за борба с феминизацията на бедността.
В сферата на образованието, ООН критикува България, че не е въвела преподаване на равенство между половете, нито системно преподаване на сексуални и репродуктивни права. Съответно, препоръчва включване в учебната програма на:
- уроци по равенство на половете, права на жените, изобразяване на забележителни жени в обществото и др.;
- подходящ за възрастта предмет по сексуално и репродуктивно здраве и права;
- всеобхватно сексуално образование за подрастващи момичета и момчета, със специално внимание върху отговорното сексуално поведение.
Накрая, ООН задължава правителството да разпространи бързо настоящите препоръки на български език, в Министерския Съвет, Народното Събрание, съдебната власт, общините и т.н. Следващият периодичен отчет на България относно изпълнението на тези препоръки е дължим през февруари 2024г. За неизпълнение на задължения по Конвенцията довели до конкретни правонарушения, жените могат да подават жалби до ООН срещу България.
Пълният текст на препоръките на английски език е достъпен тук: https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/15/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CEDAW%2fC%2fBGR%2fCO%2f8&Lang=en
[1] Адвокат от Софийска адвокатска колегия; автор на алтернативния доклад до ООН по Конвенцията.
