Извънредното положение не е индулгенция за произвол, категорични са юристите
България ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи до края на извънредното положение. Това обяви министърът на правосъдието Данаил Кирилов пред bTV снощи. От думите му се разбра, че държавата опитва да предотврати разглеждането на жалби от български граждани до Съда по човешките права за нарушени права по време на извънредното положение.
„Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“, заяви с надежда Кирилов.
Искането му е по за т.нар. „дерогация“ по чл.15 от Конвенцията за защита на човешките права, рядко използвана от държавите-членки процедура за ограничаване на правата и свободите, защитени в Конвенцията, според който:
„1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.
2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7.
3. Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем“
Контролният механизъм на СЕ относно дерогациите е тристепенен:
В съответствие с член 15 § 3, държавата – членка, която дерогира Конвенцията, е длъжна да предостави на Генералния секретар на СЕ „пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини“. Макар че не може да наложи вето, Генералният секретар може да изрази позицията на СЕ за адекватността на тези мерки и да настоява за коригирането им.
В периода на извънредното положение, действието на дерогациите се контролира ad hoc от ЕСПЧ по повод на индивидуални или международни жалби. В контекста на образуваните дела, Съдът в Страсбург преценява конкретно, във всеки отделен казус, дали в дадения момент условията за дерогация продължават да съществуват и дали въведените с нея ограничителни мерки съответстват на актуалната ситуация.
Тоест дори и при временната дерогация на конвенцията, страната трябва да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.
Обяснението на Кирилов: Гарантираме, че ограничаваме права само заради здравето
По-късно от Министерството на правосъдието разпространиха съобщение. В него се казва:
„По смисъла на чл. 15 от Конвенцията за защита правата на човека всяка държава има право да дерогира временно някои нейни разпоредби в случай на извънредно положение, каквото е в сила за България, считано от 13 март 2020 г. Това означава, че някои права ще бъдат ограничавани повече от обичайното, като например право на придвижване (не можем да ходим, където си поискаме), право на сдружаване (организациите не могат да правят събрания ) и др. Тези ограничения трябва да са свързани с целта на извънредното положение, в случая – да предпази хората, и то най-уязвимите сред тях, от бързо разпространяващата се и лесно преносима вирусна инфекция.
Вчера Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията (чл. 15, ал. 3) и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата. В тези случаи задължението на държавата е да нотифицира Генералния секретар на Съвета на Европа, като изпрати текста на закона и обясни какво налага неговото приемане, както и да посочи срока на действие на тези извънредни мерки. Тази нотификация се публикува на сайта на Съвета на Европа и всички други държави членки могат да се запознаят с това какво се случва в България. Нотификацията е гаранция, че правата нямат да бъдат ограничени извън най-необходимото за постигането на целта – овладяване на епидемията и гарантиране здравето на хората. Освен това тази нотификация не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ. Самият Съд има практика по конкретно дело да изследва причините за по-голямото ограничение. Една предварителна декларация до Генералния Секретар гарантира прозрачност и взаимен междудържавен контрол.
Министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка. До момента няколко държави са направили такава нотификация, от ЕС – Румъния, Литва и Естония, вероятно ще последват и други. Съветът на Европа също разпространи меморандум сред държавите-членки с разяснения във връзка с условията за дерогация и конкретната процедура“.
Изявлението на министъра бе последвано от безапелационни коментари на правозащитници. Те остават повече от актуални и след „обяснението“ от МП.
Адвокат Емилия НедеваДерогацията не освобождава от задължения по международното право
Министърът би трябвало да знае: Първо, че държавата може да се освободи от задължения по Конвенцията само доколкото положението го налага и при условие, че освобождаването не е несъвместимо с другите й задължения по международното право.
Това веднага препраща към актове, които няма как да денонсира. Няма да му подсказвам кои са. Второ – Тази възможност за дерогация не може да се използва за злоупотреба с права- за потъпкване на правата и свободите, предвидени в Конвенцията.
Адвокат Здравка Калайджиева
Извънредното положение не освобождава държавата от отговорност пред Съда по човешките права
По повод поисканата спешна дерогация от министър Данаил Кирилов бившият съдия в Съда по човешките права Здравка Калайджиева пред „Дневник“ коментира:
„Не е ясно дали „временното спиране на работата на съдилищата“ е подходящо решение за ситуацията на извънредно положение поради епидемия. Във всички случаи „затварянето им“ изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията“.
И още: „Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи. Тези изисквания целят да предотвратят евентуален произвол под маската на грижата за доброто на нацията.
Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.
Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били „съответно недопустими“, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.
Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.
DeFakto.bg DeFakto.bg
