Последни новини
Home / Актуално / Част 2: Специални мерки, приложими само за някои категории работници и служители за времето на извънредно положение

Част 2: Специални мерки, приложими само за някои категории работници и служители за времето на извънредно положение

Defakto.bg

 

Д-р Цвета Попова*

Oбнapoдвaният нa 24.03.2020 г. Зaĸoн зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe, oбявeнo c peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe oт 13 мapт 2020 г. (ЗMДИΠ), въвeждa вaжни пpoмeни в ypeдбaтa нa тpyдoвитe oтнoшeния. Двe ca ocнoвнитe цeли, ĸoитo ce пpecлeдвaт. Ha пъpвo мяcтo – дa ce въopъжaт вcичĸи paбoтoдaтeли c пoвeчe инcтpyмeнти зa cпpaвянe c иĸoнoмичecĸитe зaтpyднeния, ĸoитo пpичинявaт въвeдeнитe пpoтивoeпидeмични мepĸи зa cпиpaнe и oгpaничaвaнe нa дeйнocттa им, ĸaĸтo и c нaлoжeнитe oгpaничeния в движeниeтo нa гpaждaнитe c oглeд пpeoдoлявaнe paзпpocтpaнeниeтo нa СОVІD–19.  Bтopaтa цeл e дa ce пpeдocтaви пo-гoлямa гъвĸaвocт в ypeдбaтa нa тpyдa нa няĸoи ĸaтeгopии paбoтници и cлyжитeли, oĸaзвaщи мeдицинcĸa пoмoщ и cъпътcтвaщитe я дeйнocти, нa yчитeлитe, ocъщecтвявaщи диcтaнциoннo oбyчeниe нa yчeницитe, ĸaĸтo и дa ce пpeдocтaви дoпълнитeлнa зaĸpилa зa няĸoи yязвими гpyпи paбoтници и cлyжитeли. Зaтoвa пpeдвидeнитe мepĸи мoгaт дa ce oбocoбят в двe гpyпи – oбщи, ĸoитo зacягaт вcичĸи paбoтници и cлyжитeли и cпeциaлни, ĸoитo ce oтнacят дo ĸoнĸpeтни ĸaтeгopии paбoтници и cлyжитeли. 

Това е обяснителното встъпление в първата част на публикацията „Промени в трудовото законодателство за времето на извънредно положение.“  с автор преподавателя по трудово и осигурително право в СУ д-р Цвета Панова , която  публикувахме в петък.  В нея д-р Попова разяснява подробно общите мерки, въведени в закона за извънредната ситуация,  които позволяват на работодателите със заповеди  да преместват работното място “ у дома“, правото да правят промени в работното време, да разрешават платения годишен отпуск без съгласие на работниците и служителите,  задължения за заплащането, давностните срокове, които спират да текат и др.      Де Факто днес ви предлага втората от изложението на  д-р Попова за специалните мерки, които работадателите трябва да спазват при поискване от определени категории лица:

С нововъведения чл. 173а, ал. 2 КТ се предоставя възможност на изброените в разпоредбата работници и служители да поискат ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск, който работодателят е длъжен да им разреши. Необходимо е искането да бъде в писмена форма, без да е необходимо мотивиране. То следва да определя вида на отпуска – платен или неплатен, както и да посочва от кой момент и с каква продължителност се иска. Периодът не трябва да надхвърля времето на извънредното положение. Работодателят е длъжен да разреши така поискания отпуск. Ако работникът или служителят не разполага с искания от него платен отпуск и не е допуснал да му се предостави неплатен отпуск за посочения от него период, то работодателят не може да му предостави неплатен отпуск. Следва да бъде сезиран с ново искане, което да уважи.

Правото да им се разреши платен или неплатен отпуск по тяхно искане се предоставя на следните категории работници и служителите: бременна; в напреднал стадий на лечение ин-витро, майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;  работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени, боледуващи от болести като диабет, исхемична болест на сърцето и др.). Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж, според чл. 173а, ал. 3 КТ, а според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване неплатеният отпуск до 30 работни дни в календарната година се признава и за осигурителен стаж.

Отпадат ограниченията за полагане на извънреден труд за времето на извънредното положение отпадат установените от трудовото законодателство ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност за работниците и служителите с намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ. Намаленото работно време се регламентира в чл. 137 КТ като работно време с по-малка продължителност от нормалното работно време до 8 часа. При него поради специфичните условия и рискове за живота и здравето на работниците и служителите се установява по-малка продължителност на работното време като мярка за ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които може да се установи намалено работно време се определят в нормативен акт (в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НВРНРВ) или в Кодекса на труда – за непълнолетните и за незрящите) и не може да се установява по взаимно съгласие на страните или едностранно от работодателя. Новата мярка на чл. 8, ал. 1 ЗМДИП предвижда, че не се прилага ограничението за полагане на извънреден труд, предвидено в чл. 147, ал. 2 КТ. Така се разрешава и полагането на извънреден труд за случаите, изброени по чл. 144, ал. 1, т. 5-7 КТ. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДИП е твърде неясна и се нуждае от изправително тълкуване. Става дума единствено за работници и служители, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ – лекари, медицински сестри, лаборанти, включително рентгенови лаборанти, санитари, хигиенисти, охрана на болници, шофьори на линейки и пр.

От тях на намалено работно време са изброените в чл. 2 и 3 НВРНРВ – патоанатоми, работещите с пациенти, страдащи от онкологични заболявания, ментални увреждания, които са на 6 ч. работен ден, и останалите, изброени в наредбата, които са на 7-часов работен ден (работещите в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести; които работят в лечебни заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри, санитарите в операционни зали; работещите в центрове за спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ и др.). За тях се въвежда с чл. 8, ал. 1 ЗМДИП задължение да полагат извънреден труд в единствената допустима от хипотезите по чл. 144, ал. 1, т. 5-7 КТ, когато се налага да довършат започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, защото дейността им няма аварийно-възстановителен или сезонен характер.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДИП позволява да отпадне ограничението за продължителността на полагания извънреден труд на лицата на намалено работно време по чл. 146 КТ. Те така или иначе не се прилагат, съгласно чл. 146, ал. 3 КТ, при за оказване на медицинска помощ. В този смисъл въведените промени в режима на извънредния труд на лицата, оказващи медицинска помощ не се променя и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДИП по-скоро потвърждава, че

за всички работници и служители, които оказват медицинска помощ няма

да се прилагат ограниченията за продължителността на извънредния труд

Те няма да могат да се възползват и от правото по чл. 148 КТ при надвишаване на установените максимални часове извънреден труд да откажат законно полагането му. Ако извънредният законодател е искал да въведе отпадане на ограниченията за полагане на извънреден труд от работниците и служителите, които подпомагат оказването на медицинска помощ, то тази задача с разпоредбата не е постигната. Чл. 8, ал. 1 ЗМДИП постановява премахване на ограниченията единствено за тези, които полагат труд на намалено работно време. От тях подпомагащите оказването на медицинска помощ служители са малко – санитари в операционни, шофьори и др., но не и другите лица, които в условията на извънредното положение са със сигурност са много повече от изброените в наредбата.

В чл. 20, ал. 2 и 3 ЗВДИП се въвежда особена хипотеза на нормативна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение на учителите, педагогическите специалисти и директорите на училища. Определям разпоредбата като установяваща нови елементи от нормативното съдържание на трудовото им правоотношение, тъй като се определя със закон, без да е необходимо подписването на допълнително споразумение по чл. 119 КТ (по арг. от чл. 20, ал. 2 и 3 ЗМДИП), промяна в мястото им на работа, уговорено в трудов договор. От училището, където според трудовия си договор те следва да полагат труд, мястото им на работа се променя в дома им или в избрано от тях друго помещение извън училището (като се променя не работното място, а мястото на работа, защото се установява ново място, което не е част от училището, в което се е полагал трудът). За разлика от останалите работници и служители, за които работодателят едностранно установява да работят надомно или от разстояние в дома си, но със заповед следва да определят какво оборудване, как да използват, кой ще го поддържа и кой ще поема разноските, то при учителите, педагогическите специалисти и директорите, министърът на

образованието и науката може със заповед да въвежда временни правила във връзка с обучението и подкрепата за личностно развитие, включително и относно работното място, работното време на директорите и педагогическите специалисти, техническите средства за организиране и провеждане на обучението и подкрепата за личностно развитие. Тъй като такава към момента не е издаден, а и не се споменава как се осъществява осигуряване на необходимото технологично оборудване, разходите по поддръжката и използването му, този въпрос остава без решение. Като че ли законодателят приема, че учителите са най-богатите работници и служители, снабдени с достатъчно технологично оборудване, та не е необходимо такова да им бъде осигурявано.

В заключение може да се обобщи, че законодателството, въведено да бъде в помощ на работодателите, които търпят загуби заради установените с извънредното положение мерки, не предоставя кой знае какви инструменти за справяне с неблагоприятните последици. В същото време, се установява съществено отклонение в основни елементи от общата закрила на трудовото законодателство в областта на работното време, отпуска и извънредния труд. Остава надеждата, че тези мерки няма да се прилагат дълго.

В същото време въведените специални разпоредби за категориите работници и служители, които в момента имат нужда от максимална подкрепа, страдат от сериозни пороци, което прави прилагането им спорно.

*Цвета Попова е доктор по право, преподавател по трудово право и обществено осигуряване в Катедрата по трудово и осигурително право в „Юридическия факултет“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

About De Fakto

Проверете също

Президентът: Думите са домът в който живеем, да не пускаме плесента на невежеството в него

Поздравление на президента Румен Радев по случай Деня на българската просвета и култура и на …

Българчета от Брюксел и Атина: Честит свят 24 май, родино!

Наближи ли празникът на Светите братя Кирил и Методи,   зазвучи ли   „Върви народе възродени“,  в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.