
Две писма до управляващите e изпратила във вторник Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет. Едното е адресирано до министър-председателя Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, а второто – до председателя на 44-то Народно събрание Цвета Караянчева. И двете са по повод Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и изключването на адвокатите от категориите лица, които получават подкрепа от държавата в кризисната ситуация.
В писмото до премиера и финасовият министър Негенцова посочва:„Българската адвокатура следи с максимално внимание и грижа възникналата в страната извънредна ситуация, породена от безпрецедентното разпространение на вируса COVID-19 и споделя изцяло мерките, взети от държавните институции за ограничаване на пандемията.
С решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, взети с Протокол № 9/15.03.2020 г. и Протокол 10/16.03.2020 г. /бе спряно разглеждането на почти всички граждански, административни и наказателни дела с малки изключения за бързи и спешни наказателни производства.
Силно бе ограничена дейността на съдебните изпълнители и нотариусите.
Тези мерки поставиха нас – адвокатите пред невъзможността да упражняваме своята професия и да получаваме доходи, които са ни необходими, за да заплащаме наеми, месечни осигуровки, авансов данък, заплати и осигуровки на служители и др.
Адвокатите доброволно, в съответствие с указанията и мерките, предприети от кризисния щаб към Министерския съвет, престанаха да се срещат с клиентите си.
В адвокатските дружества, в адвокатските сдружения и при много от индивидуално упражняващите професията адвокати има назначени лица по трудов договор. Много от тези лица ще загубят работата си в резултат на свиването на дейността на адвокатите, без оглед на това дали осъществяват дейността си в съдружие или самостоятелно.
С приетия Закон за мерките и действията по време на извънредно положение не бяха предприети никакви мерки, които икономически да подкрепят тези, които упражняват свободни професии, самоосигуряващите се и самонаети лица. В тази категория сме и ние адвокатите, както и адвокатските дружества и адвокатските съдружия. Тоталното им игнориране като обществена прослойка е недопустимо и не държи сметка за трудностите, които те изпитват и тепърва ще изпитат от блокирането на икономическата дейност в страната, преустановяване разглеждането дела с много малко изключения.
Бихме искали да обърнем вниманието Ви и върху проблем, възникнал в резултат на появило се на сайта на Министерство на финансите и на
Националната агенция за приходите тълкуване, съгласно което (цитат) „Срокът за физическите лица, които не са еднолични търговци за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията остава непроменен – 30 април 2020 г. Срокът за ползване на 5 % отстъпка от данъка за довнасяне е 31.03.2020 г“. (край на цитата).
Моля да вземете предвид, че § 27 и § 28 ПЗР ЗМДИП пряко противоречат на чл. 3, т. 2 ЗМДИП, тъй като императивно до отмяната на извънредното положение спират да текат (цитат): „…..други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които …… се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. (край на цитата)“. След като сроковете за подаване на данъчни декларации и за заплащане на данъци спират да текат, тяхното отлагане във времето е абсолютно безпредметно, освен ако извънредното положение бъде отменено преди датата, до която тези срокове са отложени.
По съществено обаче е обстоятелството, че тълкуването, дадено от Министерството на финансите и от Националната агенция за приходите влиза и в пряко противоречие с разпоредбата на § 27 ПЗР ЗМДВИП, тъй като по наше мнение, разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗДДФЛ визира всички самоосигуряващи се професии.
Поради изложеното по-горе Висшият адвокатски съвет и българската адвокатура настояват:
А – за равенство в третирането на всички осигурени адвокати с лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 от КСО по същия начин, по който законодателно е закрепено равенство в третирането при заплащането на социално осигурителната тежест. Противното би означавало несправедливо разпределение на ползите и негативите в ущърб на хората, които упражняват свободни професии.
Б – да бъде удължен до 30.06.2020 г. срокът за подаване на годишните данъчни декларации по чл. 50 и 55 от ЗДДФЛ и чл.92 от ЗКПО.
В – да бъде удължен срокът за заплащане на дължимия годишен данък за 2019 г. до 30.09.2020 г.
Висшият адвокатски съвет счита, че е недопустимо точно в този момент разпоредбите на ЗМДВИП да бъдат тълкувани ограничително от правоприлагащите органи, с цел да бъде подменена волята на законодателя. Моля спешно въпросът да бъде изяснен и ЗМДВИП да бъде приложен според точния му смисъл, като бъде коригирано горецитираното указание.
Българската адвокатура, в зависимост от развитието на безпрецедентната криза, предизвикана от пандемията от вируса COVID-19, си запазва правото да предложи и други разумни мерки, с които да се облекчат тежките последици, които много от нейните членове изпитват и ще продължат да изпитват“.
1. Да бъде изменена разпоредбата на § 5, т. 1 от ПЗР на ЗМДВИП, като бъде създадена нова точка 1а на новосъздадения член 3а, както следва:
„Нормативно определените срокове, предвидени за самоосигуряващите се лица, за лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, във връзка с изпълнение на задълженията им по чл. 7, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 40, ал.1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, спират да текат”.
2. Да бъде изменена разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗВДВИП, като след думите „срокът по чл. 47, ал. 2”, да се добавят думите ”и по чл. 53, ал. 1”;
3. Да бъде изменена разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИП, като след думите „срокът по чл. 51, ал. 1”, да се добавят думите ”и § 1, т. 29 от ПЗР”;
4. Да бъде изменена разпоредбата на § 27, ал. 3 от ПЗР на ЗМДВИП, като след думите „срокът по чл. 51, ал. 1”, да се добавят думите ”и § 1, т. 29 от ПЗР”;
5. Да бъде създадена нова ал. 4, със следното съдържание:
„През 2020 година срокът за подаване на данъчна декларация по чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за първото и второто тримесечие на 2020 година и за внасяне на дължимия по декларацията данък от лицата по чл. 55, ал. 1 от същия закон се удължава с един месец за съответното тримесечие.”
Направените предложения са в резултат след анализ и обобщение на десетки постъпили писма от адвокати от цялата страна, се казва в писмото.