Съветът на Европа видя у нас нетолерантност, расизъм, тормоз над журналисти и жени

Днес,  31 март  комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович публикува доклад от посещението си в България  в периода 25-29 ноември 2019 г. Докладът поставя акцент върху три основни проблема с правата на човека в България – расизма, нетолерантността и дискриминацията; насилието над жени и домашното насилие; и свободата на медиите.  Обобщение на доклада е публикувано на  сайта на БХК.

Миятович смята, че има нужда от политическа и културна промяна в начина, по който малцинствените групи се третират и представят в България, където езикът на омразата, дискриминацията и враждебността срещу ромите, ЛГБТИ хората и лицата от други малцинствени групи остават проблем, предизвикващ остра загриженост. Тя призовава властите да реагират енергично на проявленията на език на омразата, включително от страна на високопоставени политици, да разширят и усилят законовата защита от дискриминация и престъпления от омраза, и ефективно да разследват и преследват наказателно подобни деяния.

Комисарят изразява възмущение от климата на враждебност срещу ромите, особено срещу онези, принудени да напуснат домовете си вследствие на протести срещу техните общности в няколко населени места през миналата година. Тя призовава властите спешно да предприемат мерки за справяне с положението на засегнатите лица, както и незабавно да вземат необходимите мерки за засилване на правните гаранции, съпътстващи принудителните евикции. Необходимо е също да се предприемат решителни действия за подобряване на общото жилищно положение на ромите, включително техния достъп до социални жилища.

Комисар Миятович изразява загриженост от факта, че дебатите около Истанбулската конвенция са ескалирали до тревожни тенденции, представляващи сериозна заплаха за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората в България. „Продължаващите атаки срещу НПО, оттеглянето от страна на правителството на Стратегията за закрила на детето и отлагането на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги са сред най-печалните примери на тези тенденции“, заявява тя. „Властите трябва да променят курса си. Те трябва да се борят с вредните наративи, да подобрят законодателството и да повишат осведомеността на обществото относно нуждата от по-голяма закрила на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие. „Особено внимание следва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете“, казва комисарят.

Друг проблем, предизвикващ загриженост, е, че услугите за жертви на домашно насилие са недостатъчни и не покриват адекватно всички региони на България. Ето защо комисарят призовава властите да увеличат броя на кризисните центрове и на другите социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие. В допълнение, тя препоръчва набор от мерки, които да подпомогнат усилията на властите в борбата им срещу насилието над жени и домашното насилие. „Необходими са по-силна подкрепа за НПО и правозащитниците, работещи в тази сфера, и системно събиране на данни за всички форми на насилие срещу жени, основано на пола. Властите трябва да наложат възпиращи санкции на извършителите, да гарантират на жертвите достъп до безплатна правна помощ и лесно достъпни мерки за закрила, както и да им предоставят ефективни правни средства за защита“.

Докладът на комисаря отбелязва и продължаващото влошаване на медийната свобода в резултат на съвкупност от фактори, включващи непрозрачните медийна собственост и финансиране, тормоза над журналисти, използването на дела за клевета и политическото влияние. Като набляга на значението на свободата и плурализма на медиите за правилното функциониране на демокрацията, комисар Миятович призовава властите да насърчават благоприятна за свободата на изразяване среда, по-конкретно чрез предотвратяване на прекомерната концентрация на медийна собственост, отмяна на наказателноправните разпоредби в случаите на клевета и налагане на наказания на всички, които отправят заплахи и извършват посегателства срещу журналисти.  Комисарят по правата на човека приканва властите да подобрят професионалната защита на журналистите и условията им на работа, както и да направят състава и мандата на Съвета за електронни медии по-ефективни и независими.

Пълният текст на доклада е достъпен на английски и на български език на сайта на Съвета на Европа. Най-важното от доклада е онагледено в кратко видео, достъпно в YouTube.

Публикуван е и отговорът на българското правителство по направените забележки – достъпен на английски език тук.