Последни новини
Home / Законът / България се отказва от дерогация на Европейската конвенция за защита на човешките права

България се отказва от дерогация на Европейската конвенция за защита на човешките права

Defakto.bg

България на този етап се отказва да иска дерогация на Европейската конвенция за правата на човека.  Това става ясно от  съобщение на сайта на Министерство на външните работи, в което е посочено,  че България официално е уведомила Съвета на Европа за обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение и  приетия на 23 март 2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и измененията в Закона за здравето. Външно информира, че временното ограничение на част от правата на гражданите и лицата, пребиваващи на наша територия ще трае единствено до приключване на периода на извънредно положение.

Във вербална нота Външно пояснява, че въведените мерки са поради възникналата пандемия и свързаната с това абсолютна необходимост от защита на здравето на хората и ограничаване на разпространението на COVID-19. Нотата е подготвена от експертните екипи на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи.

Заявена е обаче готовност, „ако допълнително се установи необходимост от дерогация на част от разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, да бъде уведомен Генералният секретариат на Съвета на Европа“.

На 20 март т.г. министърът на правосъдието Данаил Кирилов обяви, че  е изпратил писмо до Външно министерство, в което България е поискала дерогация на конвенцията с идеята жалбите на български граждани от периода на извънредното положение да не бъдат допускани до Съда по човешките права: „Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“, каза Кирилов.

Искането му бе мотивирано с  чл.15 от Конвенцията  за защита на човешките права, рядко  използвана процедура от държавите-членки процедура за ограничаване на правата и свободите, защитени в Конвенцията.

Позицията на правосъдния министър  се  сблъска с  много критики и противопоставяне.

Правата на българските жалбоподатели пред Европейския съд по правата на човека няма да бъдат ограничени и засегнати заради извънредното законодателство, свързано с извънредното положение, защото правото на жалба срещу държавата за нарушения на основни права по време на извънредното положение не се отменя и при дерогация, категорични бяха в коментарите си юристите.  Напомниха, че в периода на извънредното положение, действието на дерогациите се контролира ad hoc от ЕСПЧ по повод на индивидуални или международни жалби.  Или,  Съдът в Страсбург разглежда подобни  жалби и преценява дали ограниченията са наложени с легитимна цел –  защита на здравето на населението или преследват други намерения.  Дори при временната дерогация на конвенцията, страната трябва да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.

Възмутително, че още в началото на извънредното положение министър Кирилов се хвана буквално за кобура и насочи енергията си към правата на човека и Европейския съд по правата на човека в Страсбург.  Въпреки че всички държави членки на Съвета на Европа имат право на такива дерогации в извънредно положение, което заплашва „съществуването на нацията”,  нито Италия, нито Франция, нито Испания, в които ситуацията е драматична, са предприели такива мерки” , коментира адвокат Михал Екимджиев намерението за дерогация на  европейска интеграция и защита на правата на човека.

Междувременно България се присъдини към Декларация  на Белгия,  Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Швеция.  В нея се подчертава, че: „В тази безпрецедентна ситуация е легитимно държавите членки да приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Въпреки това сме дълбоко загрижени за риска от нарушаване на принципите на върховенството на закона, демокрацията и основните права, произтичащ от приемането на някои извънредни мерки.

Извънредните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да съблюдават гореспоменатите принципи и задълженията по международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на медиите„.

Държавите подкрепят инициативата на Европейската комисия за наблюдение на извънредните мерки и тяхното прилагане с цел да се гарантира съблюдаването на основните ценности на Съюза.

 

About De Fakto

Проверете също

Предизвестено: Процедурата за избор на нов председател на ВАС се провали, Чолаков остава начело на съда

Няма нито една номинация за нов председател на Върховния административен съд  докладва в последния възможен …

Радев остро възрази срещу заобикалянето на изтеклия 7-годишен мандат на Чолаков и оставането му като и.ф. начело на ВАС

Наглостта на стероидите  няма да изчезне от само себе си, развитието на демокрацията е изцяло …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.