Последни новини
Home / Гостува ни / Андрей Янкулов: „Случайното разпределение“ по – лесно се манипулира в прокуратурата, без бели и черни хакери

Андрей Янкулов: „Случайното разпределение“ по – лесно се манипулира в прокуратурата, без бели и черни хакери

Defakto.bg

Прокуратурата успешно зае пространство по  темата „Коронавирус“ в съдебната система насред действителния кошмар с  пандемия с К-19.  Преди да е приключило разследването на Софийска градска прокуратура за вероятността да е била манипулирана системата за случайно разпределение на делата в съдилищата, главният прокурор в неделя обяви, че системата е „пробита“. Както е известно шестима членове на ВСС изпратиха сигнал до  прокуратурата заради одитен доклад, според който, твърди се, достъпът до електронната система за случайно разпределение на делата не е бил защитен.  Не е ясно  защо въпросният доклад, направен  от  IT специалисти, не е качен на сайта на ВСС и остава в тайна.  

Във „Фейсбук“  бившият прокурор Андрей Янкулов  коментира започналото досъдебно производство за компютърно престъпление в системата за случайно разпределение на дела , но с поглед откъм разпределението им в прокуратурата.  

Защо трябва да се подхожда критично към шума за „коронавируса“ в системата за случайно разпределение на делата в съдилищата – защото за пореден път предварително се дават квалификации и оценки, а обикновено в тези случаи резултат няма. При едва започнало разследване с предмет „манипулирана ли е системата“ вече се обявява на всеослушание, че е манипулирана. На разследването му остава само обективно, всестранно и пълно да достигне до вече направения краен извод. По-лесни разследвания от тия, при които всичко си е ясно, няма.

Обаче проблемът със случайното разпределение има и друг аспект. Важи по закон със същата сила за прокуратурата, както и за съда. Тоест когато се говори за съда,

хубаво е да се каже по нещо и за прокуратурата.

Манипулирането на случайното разпределение на едно наказателно дело в съда, засягащо важни интереси, трябва да се направи на три нива – обикновено има първа, втора и трета инстанция. На първа инстанция има един или двама съдии и двама или трима съдебни заседатели, на втора и трета инстанция – по трима съдии. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Ще си кажете, да, ама ви трябва последната инстанция, за да се реши както трябва – и това не е съвсем така, защото третата инстанция е най-често само контролно-отменителна, обикновено нито установява различни факти, нито „обръща“ присъди, а когато намери, че нещо не е наред, обикновено връща делото назад, т.е. потенциално пак трябва да се търсят правилните съдии при новото завъртане. В голям съд с примерно от 50 до 20 наказателни съдии делото се разпределя между всички за определяне на докладчик. Съставът, който е започнал да гледа делото, трябва да го довърши, ако не може – започва отначало. Делото обикновено се разглежда публично.

Теоретично е съвсем възможно да се подберат правилните съдии при манипулируема система на разпределение на едно наказателно дело, но все пак имате различни нива, различни разпределения и много участници, освен това допълнителни евентуални трудности като неизменност на състава (ако не се харесва как води делото, не може да се смени), публичност.

В голяма прокуратура, ако имате примерно от 150 до 50 прокурори, те са разпределени в отдели по материя. Сред отделите задължително има и специализиран отдел за важните преписки, примерно от 5 човека. Кои 5-ма ще влязат в този отдел – решава шефът. Шефът решава и коя преписка ще влезе за разпределение между тези 5 човека в този отдел. Примерно

сигнал срещу министър няма да се разпределя изначално между 80 прокурори, а само между 5.

Ако преписката е попаднала на някого доверен, но все пак не ни харесва как работи той – нищо по-лесно от това да бъде сменен – местят го в друг отдел или го камандироват в друга прокуратура, а преписките му се преразпределят между останалите 4-ма в отдела и така друг довършва започнатото. Дори може и да дойде нов в отдела, който да получи преписките на напусналия го, за да е всичко точно с равномерната натовареност.

Всичко това се случва без никаква публичност – никой никога вън от прокуратурата не знае кой какво работи по разследванията, с изключение на случаите, когато се дават пресконференции за арести и прочее и там показват и наблюдаващия прокурор. Но после какво се случва с разследването, дали наблюдаващият прокурор е сменен или не, никой никога не знае.  Да не говорим че има и други „врътки“, като при вече определен на случаен принцип наблюдаващ прокурор с резолюция на шефа се определя втори да му помага, защото делото е много сложно, а после първият просто отпада и повече не се произнася никога по това дело. Но това са вече по-софистицирани методи, до които даже няма нужда да се прибягва.

Тоест обективно е много по-лесно да се манипулира/заобикаля „случайното разпределение“ в прокуратурата и това може да стане, без въобще да са нужни каквито и да е хакери – бели, черни или в цветовете на дъгата. Просто от самия начин на функциониране на прокурорската система (най-малкото защото без специализация не може, не ми е известна голяма прокуратура в света, в която всеки да работи всичко) следва, че трябва много повече

да се разчита на добросъвестността на шефа, който има много по-голяма власт.

Тоест много важен е и контролът върху това как се упражнява тази власт, от кого, какво и колко дълго се разследва в спецзвената, занимаващи се със случаи от висок обществен интерес, какви крайни резултати постигат и пр.

Но за това няма да чуете и дума от отговорните фактори, когато ви говорят за проблема на „случайното разпределение“, който, както винаги, е фокусиран само на едно място.

*Андрей Янкулов е бивш прокурор в Софийската градска прокуратура. В началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).

 

About De Fakto

Проверете също

Годишният доклад на Георги Чолаков: Административното правораздаване е на второ място по бързина в ЕС

Административното правораздаване в България изкачва една позиция  и вече е на второ място по показател …

Годишният доклад на Лозан Панов за съдилищата: Нарастване на „сложните“ дела, неравномерна натовареност, агресивна медийна среда (допълнена)

Сотир Цацаров атакува с питането: Кога ВКС ще се произнесе за сроковете на проверките на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.