Последни новини
Home / Избрано / Петър Обретенов: Кой е коронавирусът в съдебната система?!

Петър Обретенов: Кой е коронавирусът в съдебната система?!

Defakto.bg

 

 

Петър Обретенов, юрист

Казват, че бедите не идват сами.

След сполетялото ни бедствие с пандемията от коронавирус не закъсняха да ни споходят и други беди.

Главният прокурор Гешев направо ни докара до прединфарктно състояние  с изявлението си по БНР, в най – гледаното предаване „ Неделя 150”: той е потресен, защото системата за случайно разпределение на делата е пробита, тя може да се манипулира от всеки, който разполага с електронен подпис, възможно е да бъдат засегнати стотици хиляди дела и хиляди български граждани са потърпевши, от пет години фактически сме нямали правосъдие, това е срив в доверието им към правосъдието, сравним със срива в здравната система от коронавируса. Това се установявало от одитен доклад, въз основа на който е образувано следствено дело в Софийска градска прокуратура.

За заразата от Covid – 19 отговаря Национален оперативен щаб, начело на който стои медик, който с помощта на правителството се справя добре със задачата си и България може да се похвали с ниско число на заразени и починали от вируса.

Как обаче ще се справим с коронавирусът в съдебната система?

Главният прокурор има късмет, че президентът наложи вето върху Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в частта, предвиждаща санкции за разпространяване на информация с невярно съдържание. В противен случай, можеше да бъде първият подведен под този текст на НК, защото, след заседанието на ВСС, на което се изнесе информация от одитния доклад и се взеха решения във връзка с него, се разбра, че е имало един единствен опит за влизане в системата за случайно разпределение на делата и то несполучлив. Всичко останало, което Гешев каза в аванс пред цяла България, позовавайки се на този засекретен одитен доклад, въпреки становището на мнозинството от ВСС, че съдържанието му не може да се разгласява, понеже представлява следствена тайна, а според някои – дори държавна тайна, е в сферата на теоретичните предположения и хипотези за евентуални, възможни недостатъци на системата. Но, според  изявленията по БНТ на Боян Магдалинчев, официален говорител на ВСС, одитният доклад категорично не установява случаи за пробиване на системата за случайно разпределение на делата  и за манипулирането й.

Това официално изявление би следвало да е достатъчно да успокои обществото, че съдебната система все пак не е заразена с този  коронавирус..

Опасност за нея има от съвсем друго източник. Този случай  предизвиква един тревожен въпрос: допустимо ли е длъжностно лице от такъв висок ранг да разпространява непотвърдена с установени факти информация – обявена за засекретена, която е от естество да предизвика тревога, дори паника всред обществото, или поне да създаде недоверие в институция, която, според древната максима, е фундамент на държавата?  Свидетели бяхме как в почти всички медии гръмна новината за коронавирусът в съдебната система.  Не накърняват ли тези изяви на главния прокурор престижа на съдебната власт по смисъла на чл.129, ал.3, т. 5 от конституцията?

Но оглавяваната от Иван Гешев прокуратура си позволи да накърни не само престижа на съдебната власт, но отиде по – далеч: игнорира Народното събрание и Президента на републиката.

В закона за мерките и действията по време на извънредното положение, законодателят предвиди допълнение към чл. 326, ал.1 от НК, като към съществуващия текст предвиждащ наказателна отговорност за лице, което „предава по радио, телефон или по – друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога” добави и „ невярна информация за разпространения на заразна болест”. Това допълнение беше атакувано с вето на президента с обстойни и добре аргументирани мотиви: тази „неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което  ще създаде  т. нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация” за експерти, журналисти, граждани. Аргументацията в президентското вето беше повече от убедителна и за пръв път в своя мандат 44 НС се съобрази с него и почти единодушно го уважи като премахна това допълнение към чл. 126, ал.1 от НК.

Законите са задължителни за всички граждани и институции, но оказва се, че това не важи за прокуратурата. Пресцентърът на Върховна касационна прокуратура оповести, че проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз, е привлечена към наказателна отговорност по чл. 326, ал.1 от НК за нейни интервюта на БНТ и БНР „ във връзка със серия от изявления, будещи основателна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение”. Може би някои колеги ще кажат, че това обвинение е дело на някой неграмотен юридически  прокурор от Софийска районна прокуратура, защото такава хипотеза в текста на чл. 326, ал.1 от НК просто няма. Ако имаше, към текста нямаше да бъде прибавено отмененото с ветото на президента допълнение, за което особено настоявал главният прокурор[1]. Деянието по този текст от НК е съставомерно само за „ неверни повиквания и заблуждаващи знаци”, които могат да предизвикат тревога. Например: фалшив сигнал по тел. 112 за бомба – абсолютно такава е и цялата съдебна практика. Но ето, че тя се появи в едно обвинение и тя като две капки вода е аналогична на тази, която беше формулирана в допълнението, отменено с президентското вето – разпространяване на невярна информация. Това, че „ невярна информация” е подменено с „ неоснователни твърдения” е явна мимикрия. И проблемът не е в това, че с акт на районен прокурор се повдига обвинение по несъществуваща в закона хипотеза, а в това, че през „задната врата” се прави опит да се приложи като действащо право, един текст, който е отречен с акт на президента и парламента като противоречащ на конституцията и на редица международни правни актовеТова в никакъв случай не е самоинициатива на някои си районен прокурор. Върховна касационна прокуратура не се интересува какви обвинения повдигат стотиците районни прокурори в страната. Такова обвинение и то срещу лице, което заема висока обществена длъжност не може да бъде повдигнато без санкцията на главния прокурор. Той е и пряко отговорен за това обвинение, което не е обикновено закононарушение, а бламиране на парламента и президента и е чист произвол, който пряко засяга ненакърнимото конституционното право на свободата за изразяване на мнение.

С непремерените си медийни изяви главния прокурор Иван Гешев пряко и много тежко засяга престижа на съда, Президента и Народното събрание, както и спазването на закона. И на самата прокуратура като институция.

 ДОКОГА!

 

[1] Вж. стенограмата от заседаниео на НС от 18.03.2020г.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Борис Велчев представи ценен анализ на доц. Ива Пушкарова за помилването по българското право

  Първото издание на книгата  “Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния …

От април до края на септември – 1 192 отсрочени дела заради пандемията

Няма нови молби и искания от ръководители на съдилища към Съдийската колегия на ВСС за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.