Последни новини
Home / Актуално / Как следователят Бойко Атанасов оцеля на косъм след жалба на МВР – шеф, че уврежда имиджа на главния прокурор

Как следователят Бойко Атанасов оцеля на косъм след жалба на МВР – шеф, че уврежда имиджа на главния прокурор

Defakto.bg

В края на януари нашумя случаят с възрастната жена, която стана жертва на обир в трамвай.  Заедно с открадната чантата й бяха отнети и личните документи, малка сума пари и печеливш тото фиш за 12 000 лева.  Тръгна разследване кой физическият извършител на кражбата, защото стана ясно, че печелившият фиш е попаднал в ръцете на двамата висши полицаи, след сигнала й до полицията.   Заместник-началникът на Трето РУ в София и шефът на сектор в СДВР бяха  привлечени към наказателна отговорност за вещно укривателство. (чл. 215 от НК)

Системата има воля да се чисти от корумпираните си служители. Ние сме структура, която не се срамува да покаже недостатъците си“,  обяви тогава директорът на “Вътрешна сигурност” ст. ком. Стефчо Банков.   Очевидно  МВР се старае да не крие “гнилите”ябълки по рафтовете си, но не е без значение по какъв начин става това.

С разрешение на прокуратурата  снимачен екип на пресцентъра на МВР се озовава на мястото на извършваните над 8 часа обиски и претърсване в служебните помещения на обвиняемите.  На място обаче екипът се сблъсква със следователя Бойко Атанасов, шеф на оперативната група по разследването, който отказва да допусне външни лица, докато текат следствените действия.  Причините  – много,   освен, че пречат, могат и да доведат до опорочаване на разследването. Нищо не е могло да го убеди – нито дори заплахите, че лично  главният прокурор и вътрешният министър са наредили филмиране на следствените действия.   Законът не позволява, останал непреклонен  Бойко Атанасов.

Макар, че по закон разпорежданията на следователя по повод конкретно разследване са задължителни за всички юридически и физически лица, старши комисар Стефчо Банков изпраща жалба до главния прокурор Иван Гешев срещу поведението на следовател Атанасов.

От нея става ясно, че не е важно какво пише в закона, а че е осуетена поръчаната „гласност“ в случая.  Ст.ком. Банков е възмутен, че следователят е  попречил на „Пресцентъра и връзки с обществеността-МВР да заснеме помещението, по време на извършвани в него действия по разследването“.  Както и че с  „ поведението си следовател Атанасов „напълно недопустимо  уронва престижа на съдебната система“.

Направен и убийственият  извод, че така Атанасов „цели да дискредитира главния прокурор и да увреди имиджа му“!

Стелиана Кожухарова, прокурор във ВКП

Жалбата срещу Бойко Атанасов  е разпределена на отдел „Административен“ във ВКП и е възложена на прокурор Стелиана Кожухарова, която е трябвало да провери дали следователят  се е провинил дисциплинарно,  като е отказал „видео заснемане“ на следствени дейстия.

След като извършва  проверката, прокурор Кожухарова изпраща становище до зам. главния прокурор Красимира  Филипова, а заключението й е:  следователят Атанасов не е извършил дисциплинарно нарушение на закона, не е увредил имиджа на съдебната власт и не е посегнал на авторитета на главния прокурор. Предлага преписката срещу него да бъде прекратена.

Публикуваме цялото становище на прокурор Стелиана Кожухарова –  може да послужи за  наръчник на някой в  нужда да узнае малко повече за правилата в правото.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ФИЛИПОВА,

Преписката е образувана в отдел „Административен“ ВКП по повод изпратен сигнал до главния прокурор от директора на дирекция

„Вътрешна – МВР, старши комисар, Стефчо Банков, за „неправомерни действия от страна на орган на съдебната власт в лицето на следовател Бойко Атанасов;, по досъдебно производство № 73/ 2020г. по описа на СО-СГП, довели до невъзможност на служител на дирекция

„Пресцентър и връзки с обществеността-МВР да заснеме помещението, по време на извършвани в него действия по разследването.

Според г-н Банков, с поведението на следовател Атанасов е „напълно недопустимо и на първо място уронва престижа на съдебната система и цели да дискредитира главния прокурор и увреди имиджа му“.

Предвид резолюцията на главния прокурор от 18.02.2020г. и на основание чл.4 ал.2 от Вътрешните правила за работата на прокурорите от отдел „Административен“;, утвърдени със заповед № РД-2- 17/05.07.2016г. на главния прокурор беше извършена проверка за евентуално допуснато дисциплинарно нарушение от следовател Атанасов.

В хода й бяха проверени вписванията в УИС 3, бяха изискани и взети лично, становищата по случая на: старши комисар, Стефчо Банков, комисар Калин Пенков, зам.началник на отдел „Противодействие на криминалната престъпност;, СДВР и Бойко Атанасов, следовател в СО-СГП.

От фактическа страна се установи, че по досъдебно производство № 73/ 202О г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № СП- 6902/2020г. по описа на СРП, на 12.02.2020г. е било планирано задържане на служители от СДВР, като то е трябвало да се осъществи съвместно от СДВР и дирекция „Вътрешна сигурност – МВР /ДВС/.

Г-н Банков счел, че престъплението, за което се води разследването, представлява широк обществен интерес, затова уведомили говорителя на главния прокурор, за да бъде дадена гласност на случая.

В тази връзка, на 12.02.2020г. дежурният прокурор в СРП, Драган Драганов /след като делото му е било разпределено от и.ф. районен прокурор „по дежурство/, на основание чл. 198 НПК разрешил да бъде разгласена събраната „до настоящия моментинфор мация по досъдебното производство /като тук следва да се отбележи, че това е „моментът,  предхождащ задържането и последвалите обиск, претърсване и изземване/.

Старши комисар Банков създал организация за това с пресцентъра на МВР и го съгласувал с директора на СДВР. На комисар Калин Пенков, зам.началник на отдел „Противодействие на криминалната престъпност“  СДВР било възложено да придружи и представи на разследващия служителите от пресцентъра на МВР, които да направят „видео заснемане“.

Към този момент в кабинета на задържания полицай, следовател Атанасов извършвал  действия по разследването – обиск, на полицая, претърсване и изземване. Г-н Пенков завел до кабинета на задържания полицай операторите, но г-н Атанасов категорично отказал да ги пусне в помещението по време на следствените действия.

В резултат служителите от пресцентъра на МВР не могли да заснемат материала, който искали тогава. Това направили по-късно, при приключване на действията по разследването, от вратата, без да влизат в претърсвания кабинет.

Г-н Пенков заявява, че лично той еднократно е разговарял с водещия разследването. Твърди, че следовател Атанасов му се изсмял в лицето, казал че участва в поредния „цирк на МВР и прокуратурата и това да го предаде на главния прокурор Иван Гешев и да му изпрати много поздрави от него. Грубо изгонил него и служителите от пресцентъра на МВР, през цялото време се смеел и фамилиарно го потупвал по рамото. Комисар Пенков възприел изпратените поздрави до главния прокурор „иронично и подигравателно“

Твърденията на г-н Атанасов са, че многократно следствените действия, претърсване и   изземване били прекъсвани от различни служители на МВР, които го убеждавали да допусне екипа на пресцентъра в помещението, за да направят видеозаписи.

Следовател Атанасов преценил, че действията по разследването могат да бъдат опорочени, а оттам и досъдебното производство като цяло, ако допусне присъствието на субекти, извън законоустановените по НПК, които да снимат, извън разпоредбите на процесуалния закон.

Освен това, по време на извършваното претърсване в кабинета на задържания полицай имало около 15 пистолета, различни видове, множество амуниции, имало и оръжие заедно с   преписки, иззети преди повече от 15 години, тъй като се описвали в протокола тези и множество други вещи били сложени на дивана в кабинета.

В единият от случаите, служител на МВР /комисар Пенков/ го помолил да излезе пред вратата, където стояли още двама мъже с камери. В този момент оръжието и боеприпасите, извадени от касата на задържания, продължавали да бъдат на дивана и са се описвали. Г-н Пенков представил служителите от пресцентъра на МВР и казал, че са изпратени лично, по нареждане от главния прокурор и министъра на вътрешните работи, за да направят филм по време на претърсването.

По-възрастния от двамата служители на пресцентъра, „безпардонно заявил на г-н Атанасов, че трябва да го допусне да снима, защото така е наредил главния прокурор и министъра на вътрешните работи“.

Според г-н Атанасов, „любезно им обяснил, че в момента продължават да му пречат на следствените действия и ги помолил да се отстранят на разстояние, за да не пречат и повече да не го безпокоят докато не приключи.

Твърди, че не е извършил непристойни действия спрямо служителите на МВР, спрямо обискирания полицай, не си е позволявал волности, не е фамилиарничил и не „влизал във физически контакт – пипане с ръце, потупване по рамото, галене и други с никой от служителите на МВР.

Относно изпращането на поздрави на главния прокурор следовател Атанасов заявява: „Не съм изразявал лично отношение нито към ръководството на прокуратурата, нито към ръководството на МВР.

Напротив смятам, че нито главния прокурор, нито министъра на вътрешните работи биха си позволили да наредят действия по опорочаване на разследването. Използването на техните имена и длъжности не приемам за достоверно… Нито главния прокурор ми се е обаждал, с който многократно съм работил, нито министъра на вътрешните работи. Не ми беше представен документ, че министъра на вътрешните работи или главния прокурор, нито някой друг ги изпраща да прекъсна действията по разследването”.

Изводи:

Основната задача на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на материалния закон, по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Тя стои в основата на самото съществуване на органите на досъдебното производство. Основната задача на наказателното производство, е легално дефинирана в чл.1 ал.1 НПК не може по никакъв начин да бъде дерогирана, омаловажена или поставена на втори план,

без значение от целта, средствата и органите. Затова всеки орган на досъдебното производство е длъжен на първо място да осигури законосъобразността на действията по разследването, които извършва, т.е. стриктно да ги съобрази и извърши по изрично предвидения от НПК

ред и само със средствата допустими от него. Следва да се съблюдава и основния принцип в наказателно правната доктрина, според който наказателните норми, материални и процесуални не се тълкуват разширително.

Затова всичко в наказателните закони, което не е изрично разрешено, се счита за забранено /за разлика от гражданското право/.

Посоченото, отнесено към разглеждания случай, и предвид изричните разпоредби на НПК определящи кръга на лицата, които могат да присъстват и какви действия могат да се извършват при претърсването и изземването / чл.162 ал.1 и ал.З НПК – в присъствието

на поемни лица и на представител на службата и чл. 163 ал. 4 НПК – при претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел – да се съберат фактически данни, които могат да имат значение за делото/, водят до извода, че служители на пресцентъра на МВР, нито на който и да е друг пресцентър не могат да присъстват в помещение, което е обект на претърсване и изземване.

Освен това заснемането на това действие по разследването, извън целите на конкретното производство – доказване на престъплението е недопустимо.

В чл. 307 ал. 2 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието дисциплинарно нарушение,  като виновно неизпълнение на служебните задължения на магистрат, както и накърняване престижа на съдебната власт. Вината, като субективно отношение на дееца към

извършеното и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние.

В този ред, спазвайки изискванията на процесуалния закон за действията си при претърсването и изземването, които осъществявал в СДВР, водещият разследването, следовател Атанасов не е осъществил дисциплинарно нарушение. Противното би опорочило или поне застрашило доказателствената сила на използвания процесуален способ и на следващо място, доколкото е в нарушение на процесуалните норми, би било повод за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Относно поведението на следовател Атанасов и доколко то уронва престижа на съдебната е въпрос, който трябва да се разглежда в светлината на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. Той е въвел изисквания за поведение на магистратите и формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските магистрати при изпълнение на професионалната им дейност и в личния им живот.

Безспорно, всички морални норми са в голяма степен абстрактни, като това се отнася и до нормите на КЕПБМ. По съществото си те са фактически установени общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които /на конкретен етап от

развитието си/ обществото е приело за значими. В случая нормите на КЕПБМ са основополагащи за престижа на съдебната власт. Затова изискването към магистратите е да се въздържат от действия, които могат да компрометират тези ценности пред обществото.

Но етичните норми не водят /и биха могли/ до еднаквост в поведението на магистратите. То безспорно е различно и зависи от множество фактори, голяма част от които са извън обсега на

професионалната ангажираност. Такива фактори са домашното възпитание, личностните особености, темперамент, ситуация и т.н.

По същия начин е различно и възприемането на поведението от отсрещната страна, като това възприятие зависи от същите социални фактори.

Затова, когато се говори и изследва неетично поведение, се има предвид  действие/бездействие излизащо от общоприетите рамки на допустимост. За да бъде такова поведение на магистрат обект на дисциплинарна отговорност то трябва да е рефлектирало върху авторитета на съдебната власт и да е уронило/увредило доверието на обществото в нея до степен, която накърнява престижа й.

По отношение на дисциплинарната отговорност като вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, следва да се има предвид /в този смисъл е и константната практика на ВАС/, че за да бъде доказано дисциплинарното нарушение и

ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрат е необходимо кумулативно:

– да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие;

– от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;

– от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност;

– да е установен правнорелевантен резултат (вреда);

– да е налице причинна връзка между деянието и резултата.

В конкретния случай не смятам, че са налице посочените  кумулативни предпоставки, тъй като:

Относно отправения поздрав до главния прокурор: В докладната си записка комисар Ленков посочва, че следовател Атанасов му казал „ да изпрати много поздрави на главния прокурор Иван Гешев няма  твърдения нито от г-н Ленков, нито от г-н Атанасов, че са използвани обидни думи, изрази или квалификации.

От становището на г-н Атанасов може да се направи извод, че всъщност този поздрав той отправил към служителите на МВР, които са използвали името на главния прокурор, за да им се даде възможност да направят видеозапис в недопустим момент и по недопустим начин, съгласно закона.

Г-н Ленков възприел „иронично и подигравателно  поздрава, а г-н Атанасов „не изразявал лично отношение нито към ръководството на прокуратурата, нито към ръководството на МВР“,  според твърденията на двамата.

Тъй като използваните изрази по своето съдържание не са подигравателни или обидни, твърденията на комисар Ленков извеждат на преден план интонацията, с която е бил отправен поздрава и нейното възприемане. Без да се навлиза в излишни детайли като например, доколко страните по настоящата преписка са безпристрастни, трябва да

се отбележи, че разсъжденията по тази тема са ирелевантни, защото интонацията и нейното възприемане са изключително субективени възприятия, които не почиват на обективни данни. Именно затова те не са обект на никакъв вид отговорност, в това число и на дисциплинарна.

Считам, че тъй като използваните изрази по своето съдържание не са подигравателни, обидни или противоречащи на КЕПБМ, те не са довели до уронване престижа на прокуратурата.

Относно поведението на следовател Атанасов: Според комисар Пенков, Атанасов „грубо ги изгонил, казал им да не се връщат, „ през цялото време се смеел и фамилиарно го потупвал по рамото;.

Следовател Антанасов от своя страна твърди, че „не е извършил непристойни действия спрямо служителите на МВР. Не е извършил непристойни действия спрямо обискираното лице… не си е позволявал волности… Не е фамилиарничел и е влизал във физически контакт – пипане с ръце, потупване по рамото, галене и други с никой от служителите на МВР.

И по тук липсват твърдения за конкретно използвани обидни думи, изрази или действия.

Потупването по рамото е фамилиарно, но не и обидно или грубо нарушаващо обществените норми поведение. Това е въпрос, относим изцяло към нивото на възпитание на съответната личност, включително и магистрат. Но е извън обхвата на дисциплинарната /и всякаква друга юридическа отговорност/, тъй като не надхвърля общоприетите рамки на допустимост, което да е довело до увреждане на общественото доверие в прокуратурата и да е рефлектирало върху авторитета й до степен да   накърни нейния престиж. Същото се отнася и до смеха и думите „ …да не се връщат.“

Липсват данни сочещи неетично поведение от страна на следовател Атанасов, нарушаващо КЕПБМ, от което да е накърнен престижа на съдебната власт.

С оглед изложеното, не намирам основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Бойко Атанасов, следовател в СО-СГП и предлагам пр.пр. № 2284/ 2020г. по описа на ВКП да бъде прекратена.

About Лилия Христовска

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Един коментар

  1. Браво на пр. Ст. Кожухарова! Браво и на сл. Б. Атанасов за думите: “нитo глaвния пpoĸypop, нитo миниcтъpa нa вътpeшнитe paбoти биxa cи пoзвoлили дa нapeдят дeйcтвия пo oпopoчaвaнe нa paзcлeдвaнeтo. Изпoлзвaнeтo нa тexнитe имeнa и длъжнocти нe пpиeмaм зa дocтoвepнo… Hитo глaвния пpoĸypop ми ce e oбaждaл, c ĸoйтo мнoгoĸpaтнo cъм paбoтил, нитo миниcтъpa нa вътpeшнитe paбoти. He ми бeшe пpeдcтaвeн дoĸyмeнт, чe миниcтъpa нa вътpeшнитe paбoти или глaвния пpoĸypop, нитo няĸoй дpyг ги изпpaщa дa пpeĸъcнa дeйcтвиятa пo paзcлeдвaнeтo“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.