Последни новини
Home / Законът / С голямо мнозинство, НС гласува извънредната поправка за продажба на български храни и забрана за внос на “неевропейски”

С голямо мнозинство, НС гласува извънредната поправка за продажба на български храни и забрана за внос на “неевропейски”

Defakto.bg

Това е мнима “защита”, реагираха големи търговски вериги

С голямо мнозинство на управляващи и опозиция парламентът гласува новите поправки в извънредния закон, предложени вчера в правната комисия от Красимир Ципов (ГЕРБ). Те бяха предшествани от Постановление на Министерския съвет, което задължи големите вериги от магазини да предлагат хранителни продукти, включително плодове и зеленчуци от местни производители, на “съответна” площ.

А извънредният закон разреши на кабинета да въвежда и временни забрани за внос на определени продукти от страни извън ЕС – в масовия случай за нас това са например Турция и Македония. Новостите за “защита” на българското идват след заповедта на здравния министър за затваряне на кооперативните пазари.

По-рано днес осем от големите търговски вериги предупредиха – това не защитава дребния български фермер и създава предпоставки за корупция.

А, като “редакционна” поправка, депутатите ад хок промениха и изискванията към “търговските вериги” – докато според одобреното вчера от правната комисия предложение те трябваше да имат обекти в “поне три административни области”, днес вече изискването бе модифицирано в “поне 10 обекта на територията на страната”. Това добавя нови вериги в списъка, например “Фантастико”, предположиха сведущи в пазара. На условията отговарят вероятно също “Била”, “Лидл”, “Кауфланд”, “Метро”.

Поправките в извънредния закон ще влязат в сила от деня на обнародването им в “Държавен вестник”. Те се правят с преходни разпоредби в Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Създава се нов чл. 16а в Закона за мерките и действията по време на обявеното извънредно положение:

ал. 1. До отмяна на извънредното положение с акт на Министерския съвет може да се въвеждат временни мерки за защита на производството на храни, произведени на територията на Република България, търговията и пускането им на пазара във вериги от магазини. Верига от магазини са магазини за самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни продукти, където търговията се извършва от името на и за сметка на едно лице в сграда, която заедно със съоръженията представлява комплексен обект,  като магазините трябва да разполагат с поне 1о обекти на територията на страната.

ал. 2 Който наруши изискванията по ал. 1 се наказва с имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лева, а при повторно нарушение – с имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лева. Повторно нарушение е нарушение, извършено шизвършено в тримесечен срок от мвлизането в сила на наказателното постановление, с което е наложена наказание за същото по вид нарушение.

ал. 3 регламентира, че нарушенията се установяват с актове, издадени от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от директора на съответната областна дирекция. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на БАБХ или от областния директор.

ал. 4 С акта по ал. 1 може да се въведе временна забрана за внос на определени храни от държави, които не са членове на ЕС, при спазване на международните договори, по които Република България е страна.

Търговските вериги: Преразпределяне на пазара в полза на “определени” производители, създава среда за корупция

Срещу постановлението на Министерския съвет – за същата “защита” на български производители, се обявиха днес търговски вериги.

Позицията е на 8 големи търговски вериги, тя бе цитирана от БНР и в нея се казва:

“Постановлението, с което търговските вериги се задължават да продават хранителни продукти на местни производители, на практика е неработещо, води до преразпределяне на пазара в полза на определени производители и не защитава интереса на дребните фермери.

Ние не носим отговорност за дългогодишните проблеми в селското стопанство“, категорични са търговските вериги, според които 11 милиарда лева от еврофондовете са отишли в няколко джоба, вместо за подпомагане на малките производители.

Търговците дават и конкретен пример – българско сурово мляко за 90% от пазара в България няма. Едри производители ще продават продукти със сухо или вносно мляко на каквито си искат цени при гарантирани с постановление 90 на сто техни продукти на рафта.

„Ето това е господстващо положение, основано на липсваща в България суровина и веригите няма да могат да спрат това занижено качество да стигне до потребителите, защото постановлението ни задължава да го продаваме“, заявяват търговците и питат чий интерес защитава в млечния сектор министър Танева.

Според веригите добрите практики в Европа за защита на местните производители са доброволни мерки, а не регулации – например държавата да изкупува от малките фермери продукти за приготвяне на храна за болници, училища, детски градини и социален патронаж.

Защо Танева не е направила това, питат търговците.

Постановлението създава още и предпоставка за корупция с неясни понятия като “достатъчно място” и “по подходящ начин”, които „ще се тълкуват и прилагат от държавни чиновници по регионите без ясна нормативна база“, се казва още в позицията на търговските вериги.

 

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Един коментар

  1. Обретенов

    Под прикритието на извънредното положение се въвежда една антипазарна мярка. В крайна сметка, тя е и противоконситуционна – чл. 19 КРБ. Спазването й е проблематично, много трудно ще се приложи и ще доведе до хаос и излишни грижи на правоохранителние органи. И аз искам да купувам български стоки и винаги се стремя към това. Но основният проблем е, че в много случаи българските производители са некокнкурентноспособни. Това е причинаа веригите понякога да предпочитат чужда стока. В пазарното стопанство действа принципа нап търсенето и прнедлагането. Ако имаше конкурентноспособно предлагане на български стоки този проблем нямаше да съществува и нямаше защо дах се разрешава с административни пмерки.Всичко това е повод да се постави проблемап за сълскестопанскаа политика, трябва коренна ревизия на тази политика, която рябва да започне с изясняване – къде изчезнаха 11 милиарда евро за селскостопанские производители. Днес, вмесо блокове на ТКЗС има ” масиви” на едри арендатори, коио произвеждат зърно, коео хсе хизнася без да се преработва. оално сбръканах селвскостопанска политика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.