DeFakto.bg DeFakto.bg
Наблюдаващите прокурори от СГП дават разрешение да се разгласи докладът от одита на Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдилищата.
Това обяви представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев на финала на заседанието на Съдийската колегия днес. И обясни, че писмото е пристигнало „току-що“. В писмото се казвало: „Даваме разрешение за разгласяване на материали от досъдебното производство (за одитния доклад – б.р.), преценка на Пленума на ВСС е дали, кога и в какъв обем да го разгласи, дали съдържанието му не съставлява държавна тайна, както и дали това разгласяване не би попречило на функционирането на структурите на съдебната власт“. Магдалинчев обяви, че ще внесе това писмо от наблюдаващите прокурори за разглеждане на следващото заседание на Пленума на ВСС, което ще е на 23 април. Дотогава решения по прословутия доклад очевидно няма да бъдат вземани от кадровиците.
На 9 април Пленумът на ВСС, в който съвместно заседават съдии и прокурори, часове наред дебатира по доклада, основно при „закрити врата“. Така, на закрито бяха изслушани и представители на фирмата АМАТАС, одитирали системата за случайното разпределение. Накрая бе решено да се проведе обществена поръчка за отстраняване на „уязвимостите“ на системата, както и да се публикува резюме на доклада, но след като АМАТАС представи такова, ако представи.
Скандалът е известен, тръгна след огласяване от прокуратурата за образувано досъдебно производство по сигнал на шестима кадровици, което да установи дали е имало манипулация на случайното разпределение на делата в съдилищата. Впоследствие, с увереност, че системата е „пробита“ и че това е „коронавирусът в съдебната система“ се изказваха и правосъдният министър Данаил Кирилов, и главният прокурор Иван Гешев. Предварително бяха посочени и „виновните“ – Христо Иванов, Калин Калпакчиев, Лозан Панов.
На заседанието на Пленума бе изтъкнато също, че одитният доклад за „уязвимостите“ не може да бъде публикуван заради клаузата за конфиденциалност, която в случая защитавала държавната тайна – данните за системата попадали в този каталог. Другият акцент бе, че докладът е част от материалите по образуваното досъдебно производство и разгласяване на целия или на части от него може да стане само след разрешение от наблюдаващия прокурор. Седмица по-късно разрешението е дадено, като топката изцяло е прехвърлена на преценката на ВСС.
По време на публичния дебат стана известно и друго – одитът наистина е установил евентуална уязвимост на централизираната система за делата от външно проникване, но нито един реален „пробив“ на тази система и един-единствен направен опит за това през 2016 г., неуспешен.
