Последни новини
Home / Избрано / Демокрацията и правата на човека при извънредното положение във връзка с пандемията на COVID-19

Демокрацията и правата на човека при извънредното положение във връзка с пандемията на COVID-19

Defakto.bg

Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) изразява своите съболезнования към семействата и близките на жертвите на болестта COVID-19 и своята благодарност към всички медици, служители и доброволци, участващи в борбата с болестта.

БОЛД наблюдава извънредното положение в България от гледна точка на опазването на демокрацията и уважението към правата на човека. Ние сме съгласни с определени законни, необходими, пропорционални и временни ограничения на нашите свободи. Смятаме за легитимни такива нормативни промени, които постигат баланс между защитата на здравето, предотвратяването на икономическа и социална разруха и зачитането на правата на човека.

Но в същото време припомняме, че във времена на големи изпитания – войни, вълни от тероризъм, природни бедствия, епидемии – се усилват авторитарни, анти-демократични тенденции в много области на обществения живот. Сегашната глобална криза, причинена от пандемията на COVID-19, не прави изключение. В множество страни по света вече са ясно очертани антидемократични процеси, които предизвикаха критика, включително:

  • Необоснована степен на централизация на властта и пренебрегване на разделението на властите (Камбоджа, Унгария, Филипините);
  • Недопустимо силни ограничения на основни права и свободи, особено на свободата на изразяване, под претекст за борба срещу дезинформацията (Египет, Йордания, Китай, Тайланд);
  • Прекомерни правомощия на държавата да осъществява електронен надзор над хората, при което се нарушава трудния баланс в използването на съвременни технологии за масово събиране и обработка на лични данни в интерес на обществото и необходимостта от защита на частния живот (Индия, Израел, Русия, Сингапур);
  • Забрана на всякакви форми на протест (Алжир, Туркменистан – където дори употребата на думата „коронавирус“ е обявена за престъпление).

Като граждани, загрижени за съдбата на демократичните институции, членовете на БОЛД призовават за бдителност и отхвърлят категорично пагубната нагласа, че в тези времена на изпитания на управляващите всичко е позволено. В укрепването на демократичните институции и на гражданското общество виждаме гарант за смекчаване на последствията от кризата и за по-добра подготвеност за следващи епидемии.

Заплахи за демокрацията и правата на човека

Извънредното положение, прието със закон от Народното събрание, дава възможност за предприемане на временни мерки, както и временни ограничения на някои от основните права на човека, например правото на лична свобода, правото на личен живот, правото на свободно придвижване. Но за да бъдат легитимни, ограниченията трябва да бъдат в пряко съответствие с целта на извънредното положение. Всяка мярка трябва също да бъде строго необходима в смисъл, че конкретната ѝ цел не може да се постигне с по-малко ограничителни средства. Най-сетне, мярката трябва да бъде пропорционална, тоест при претегляне на ползата от нея и вредата, която тя нанася върху зачитането на правата на човека и други обществени блага, да бъде ясно, че ползата надвишава вредата.

БОЛД обръща внимание, че правата, които могат да бъдат ограничени при настоящото извънредно положение, подлежат на легитимни ограничения за защита на общественото здраве и без да има обявено извънредно положение. В условията на извънредно положение обаче те могат да бъдат ограничени в по-голяма степен, отколкото легитимните ограничения допускат при обикновени условия.

БОЛД изразява своята загриженост по следните политики и практики по време на извънредното положение, създаващи риск за демокрацията в България и за спазването на правата на човека:

  1. Блокирането на цели ромски квартали с полицейски постове може да представлява пряка дискриминация на етническа основа, която е строго забранена и при извънредно положение, както пояснява например Общ коментар №29 на Комитета на правата на човека на ООН (т. 8). Управляващите органи трябва да оценяват ситуацията по места индивидуално, поради местните специфики на ромските квартали, а когато ограничителните мерки не преминават теста за легитимност, необходимост и пропорционалност, органите на прокуратурата трябва да  предприемат действия за установяване и санкциониране на нарушителите.
  2. Осъждаме вземането на управленски решения по време на извънредното положение по въпроси, по които е имало сериозна обществена съпротива. Пример за подобно решение е подписаният от Министъра на здравеопазването договор за нова детска болница в София. Да се прокарват такива решения в момент, в който гражданите поради наложените ограничения на правото на събрания не могат да протестират, е злоупотреба с власт.
  3. Някои въведени мерки, особено на местно ниво от страна на областни и общински власти, в много случаи надхвърлиха границите на необходимите и пропорционални ограничения на правата на човека и демонстрират анти-демократични, авторитарни нагласи. Такъв беше например случаят с налагането на вечерен час на цялата територия на Старозагорска област, тъй като е неясно с какво излизането по неотложни оправдани причини нощем се различава от същото денем. Също така почти автоматичното увеличаване на срока на извънредното положение с един месец до 13 май, а не с 2 седмици и последваща възможност за удължаване, издава авторитарни нагласи.
  4. В политиките и на национални, и на местни органи на властта, се наблюдава прекомерно дисциплинарен подход – управление чрез насаждане на страх, наказателно преследване с дълги срокове на лишаване от свобода, несъразмерно високи глоби (5000 лева дори за първи нарушения, преди промените от 6 април). Този наказателен подход лесно се изражда в авторитарни политики и полицейщина. Той поражда съпротива у някои граждани и създава допълнителни проблеми на органите на реда.
  5. В една светска държава като България привилегированото третиране на правото на практикуване на религия в сравнение с други права и свободи е проблематично. Затваряйки публични пространства като заведения, кина и театри, паркове и градини, дори такива с размерите на цели планини, същевременно в критичните първи седмици на извънредното положение правителството се ограничи само до молби към Българската православна църква и други вероизповедания да не допускат струпвания на вярващи и да се съобразяват с въведените предпазни мерки за социално дистанциране и др. А в това време причастието в църквите се даваше на миряните с обща лъжичка. Постигнатото едва на 30 март и потвърдено на 9 април съгласие между правителството и Светия синод относно предстоящите християнски църковни празници не беше достатъчно рестриктивно за предотвратяване разпространението на заразата.
  6. Въпреки лозунгите за солидарност и внушенията, че всички сме еднакво изложени на рисковете от пандемията и че „заедно ще се справим“, правителството не е предприело адекватни мерки за предпазване от заразата на особено уязвими групи и лица, като например хора, живеещи в квартали или в населени места, в които няма течаща вода за поддържане на елементарна хигиена. Извънредно възмутително е, че здравните медиатори в ромските квартали бяха оставени седмици наред без никакви лични предпазни средства. Притеснително е и положението на хора, на които при наложената изолация и минимизиране на излизането навън се налага да съжителстват в общи помещения, като кризисните центрове за хора без дом, центровете за настаняване от различни типове, бежанските лагери, местата за лишаване от свобода и други затворени общи пространства. Такива хора са поставени в много по-голям риск от заболяване. Не е все едно дали човек прекарва времето на социална изолация в една просторна къща с двор, или в мизерните условия на един беден ромски кватрал. Ние не получаваме нужната инфирмация за това как действат социалните служби на общините в бедните махали. Как действа социалният патронаж в тях? Какво е снабдяването на най-уязвимите семейства и техните деца с храна и стоки от първа необходимост? Какъв е достъпът до здравно обслужване на новопоявяващите се нуждаещи? Досега не се предоставя задоволителна информация по тези въпроси. При липсата на загриженост за най-уязвимите излиза, че макар коронавирусът да не прави разлика между хората според техния социален статус, управляващите и обществото правят такава разлика.
  7. БОЛД се опасява, че в условията на извънредното положение нараства опасността от домашно насилие, включително насилието основано на пола, както показват редица публикации в страни с по-надеждна статистика за домашното насилие (например Франция). Загрижени сме, че неадекватната и при обикновени условия система на закрила от домашно насилие няма да работи в условията на извънредното положение.
  8. БОЛД изразява силна тревога за икономическите последствия от пандемията и извънредното положение. На първо място, правителството не е предложило и приело адекватни мерки, които да смекчат ръста на безработицата. Мярката за запазване на работни места по схемата 60/40 за бизнесите е недостатъчна. Тя не само не посреща нуждите на фирмите, но много категории заети лица в малки бизнеси, стартъпи и организации с нестопанска цел са оставени извън обхвата на предлаганата помощ.
  9. Трудовите права на хората са изложени на неправомерно висок риск. Неприемлива е фактическата принуда на работниците да ползват платените или неплатените си отпуски, както и липсата на всякакъв механизъм за подпомагане на родители, които са принудени да стоят вкъщи, за да гледат децата си, поради това, че са затворени детските градини и училищата. Изявлението на министъра на здравеопазването, че родители не могат да ползват болнични и че ако нямат отпуск или не ги пускат работодателите, децата им трябва да се гледат от баби и дядовци, е безотговорно. Приетата едва тези дни мярка за еднократна финансова помощ за такива родители е съвсем недостатъчна, поради множеството условия и ниската сума.
  10. В резултат на извънредното положение ще се стигне до значително обедняване на големи групи от населението. А бедността е сама по себе си фактор за влошаване на здравето на хората. Както е добре известно, всички анализи на социалните детерминанти на здравето (фактори като ранно детско развитие, образование, заетост и условия на работа, приходи) сочат, че най-бедните имат най-лошо здраве. Вместо да мисли за по-сериозни мерки против обедняването, правителството предложи и Народното събрание прие неблагоприятни изменения на Закона за извънредното положение: от 9 април действието на чл. 6, който обхващаше всички задължения на частноправните субекти, се ограничи само до договорите за кредит и лизинг. Така, при забавяне на плащания по време на извънредното положение, с изключение на кредит и лизинг, вече ще се начисляват лихви за забава и неустойки и договорите ще могат да бъдат разваляни поради неизпълнение.
  11. БОЛД изразява особено силна загриженост от това, че в най-голям риск от обедняване са именно онези хора, които и днес са в най-уязвимо положение – хора с ниски или нерегулярни доходи и без трудови договори, хора с хронични болести и др. Това ще доведе до още по-голямо социално икономическо неравенство в страната ни, в която и без това ние сме много по-неравни помежду си в сравнение с повечето развити страни.
  12. БОЛД изразява безпокойство, че здравните права на хората, чиито здравни проблеми не са свързани с COVID-19, в момента са сериозно накърнени. Едва ли мярката за пълно отменяне на здравни консултации за бременни и малки деца и планови операции би преминала теста за пропорционалност – т.е. ползата от нея едва ли е по-голяма от очакваната и възможна вреда за пациентите.
  13. БОЛД отбелязва недостатъчно добро таргетиране, регионално диференциране и липса на пропорционалност на много от мерките в условията на извънредното положение. Така, в някои отношения мерките са прекомерни или дори абсурдни, особено в места, в които няма никакви или има съвсем малко заразени, а в други отношения – недостатъчно рестриктивни или ефективни. Например правителството наложи обща забрана за посещения на паркове и градини. Тя не отчита никакви фактори като вида на парка или неговото местоположение както в рамките на населеното място, така и на територията на България. Едни и същи забрани за посещения на паркове са наложени в София, където има много случаи на COVID-19, както и паркове, които се посещават интензивно, и в селища, в които няма нито един заразен. В това отношение правоприлагащите органи проявяват недопустима леност, бюрократичен подход и презастраховане при регулиране на поведението на гражданите. Ограничаването обаче трябва да става диференцирано, в строго съответствие с условията в конкретното населено място и в конкретния парк. Вместо това, правителството решава проблема чрез бланкетни забрани . Подобен подход е в нарушение на стандартите за поведение на властите в условията на извънредно положение, по-специално на принципи 51, 52, 54 от Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация на Международния пакт за граждански и политически права.
  14. БОЛД изразява силна загриженост за психичното здраве на хората в условията на продължителна изолация. Най-ефективното управление на кризата е и най-благоприятно за психичното здраве: чрез споделено и навременно знание. Така вероятността хората да съдействат доброволно за спазване на разумните мерки и да се намали негативният ефект върху психичното здраве е по-голяма. Особено неблагоприятно за психичното, но също и за цялостното здраве е забраната за ползване на парковете, включително за родители с бебета и малки деца (макар че при неяснота на нормативната уредба и по силата на изявление на министъра на здравеопазването, на практика бяха напълно разрешени разходки с кучета в парковете).
  15. Ние сме обезпокоени от това, че първоначалната реакция на държавите членки на Европейския съюз и на Европейската комисия доведоха до висок риск от по-нататъшно отслабване на Съюза като гарант на демокрацията и правата на човека . Отбелязаният в началото на епидемията националистически подход на някои държави, пасивността на европейското обществено мнение в подкрепата на наднационални каузи и твърде закъснелите прояви на международна солидарност застрашиха реализацията на европейския проект като жива и солидарна общност. Фактът, че в последните дни се наблюдава значителна динамика в действията на ключови европейски институции и се предприемат мерки за преодоляване на кризата е положително развитие. Но случилото се досега откроява ясно и необходимостта гражданското общество в държавите-членки, независимо от физическата самоизолация на членовете му, да се заяви проактивно като заинтересована страна и действащо лице в предстоящите общоевропейски процеси за излизане от кризата.

Наред с редица негативни последствия от извънредното положение, изброени по-долу, БОЛД подчертава, че създалата се ситуация както в света, така и в България съдържа потенциал за положителни промени в обществения живот.

Възможности за положителни промени

Пандемията и свързаното с нея извънредно положение разкриха някои възможности, които могат да въздействат положително върху след-кризисните обществени процеси:

  1. В областта на екологията – Обществото има сили да се приспособи към намалено функциониране на отрасли, допринасящи най-силно за глобалната промяна на климата, като например авиационния и автомобилния транспорт, при намалена експлоатация на изкопаеми горива. От началото на пандемията, смоговете на градовете се вдигат, водите в градовете и пристанищата са по-чисти, въглеродните емисии намаляват. Но от друга страна, глобалната икономическа рецесия може да забави или да спре прехода към чиста енергия. Въпросът не е дали вирусът е „добър” или „лош” за климата, а дали след пандемията човечеството ще трансформира икономиката, за да служи тя на хората, без да заплашва живота на Земята, включително и нашия собствен. Коронавирусът не бива да е извинение за отлагане на решението на друга голяма, макар и по-бавно проявяваща се, криза, която е не по-малка заплаха за общественото здраве.
  2. В гражданското общество – Разраства се чувството на солидарност и се развива доброволчеството като личен поведенчески избор. Като либерална общност, отчитаме обаче и очертаващите се предизвикателства пред националното и наднационалното гражданско общество при интерпретирането на солидарността. Гражданите не следва да чакат единствено правителствата да дават тон за проява на солидарност към най-нуждаещите се. Гражданското участие ще е от ключова значимост за адекватността, ефикасността и ефективността на всички настоящи и предстоящи мерки, които ще бъдат предприемани на национално и наднационално ниво за преодоляване на последствията от кризата.
  3. В областта на дигитализацията – Възможно е по-бързо въвеждане на цялостен и социално приобщаващ подход към използването на информационни и комуникационни технологии в публичните институции и във всички други сфери, което би било грамаден прогрес при условие, че се осигури ефективна защита на личните данни. Това поставя въпроса за достъпа на всички хора до дигитални средства и Интернет, както и осигуряване на обучения по компютърна грамотност, особено за по-уязвими групи в нашето общество. В публичното управление могат да получат тласък много форми на дигитално управление на централно и местно ниво в редица сектори, включително здравеопазването и административните услуги. По отношение на демократичните избори, може да получи тласък електронното (онлайн) гласуване, което е силно желателно при осигурени равни възможности за тези, които не биха могли да използват онлайн технологии при упражняване правото си на глас.
  4. В сферата на труда – Кризата демонстрира, че много от работите, които се извършват от офис и в регулирано работно време, могат да се трансформират в по-гъвкави модели на труд, частично или изцяло, от вкъщи. Ще бъде прогрес за страната ни, ако след края на извънредното положение работодателите преразгледат модалностите на труд в своите организации и въведат механизми за работа, които могат да допринесат за намаляване на стреса на работното място и по-добри възможности за съчетаване на личен и професионален живот.
  5. В училищното и висшето образование – Използването на цифрови технологии може да бъде много по-широко и по-ефективно. Но следва да се обезпечи възможност и на онези деца и младежи, които нямат устройства за достъп до Интернет (лаптопи, таблети), да получат помощ в най-бърз порядък, за да не се наруши тяхното право на равен достъп до качествено образование.
  6. В здравната система – Осъзнаването на липсите и “пробивите” в нея може да доведе до по-добра подготвеност за следващи здравни кризи. Положително е и нарасналото признание на труда на здравните специалисти, и се надяваме, че това може да доведе до по-добри условия на труд за тях България и за по-малка тяхна икономическа емиграция.
  7. В областта на иновациите – След приключване на пандемията кризата в обществата и държавите по света няма да може да се преодолява със старите инструментариуми за правене на политика и бизнес и ще са необходими нов тип идеи, подходи и мерки за справяне с последиците и за даване на нов тласък на обществено-икономическото развитие и нормализирането на живота в общностите. Протичащото в момента болезнено осмисляне на буквалната свързаност на всеки индивид и на всяко общество с всички останали налага ново разбиране на емпатията и солидарността не просто като абстрактни морални принципи, а като действени механизми, които оттук нататък трябва да се прилагат иновативно при изготвянето на публичните политики във всяко едно общество.

Водейки се от посочените заплахи и възможности за демокрацията в България, породени от пандемията и борбата с нея, БОЛД отправя следните

Искания към българското правителство:

  1. Да не допусне при никакви обстоятелства Народното събрание и съдилищата да спрат да функционират, макар и ограничено и при спазване на строги мерки за социално дистанциране, за да има възможност за контрол върху изпълнителната власт.
  2. Да изготви и оповести кризисен план за действие за снабдяване с основни хранителни продукти, санитарно-хигиенни материали и медикаменти на най-уязвимите семейства и техните деца.
  3. Да изиска от общините да бъде предоставяна текуща информация относно дейността на социалните служби в блокирани селища или отделни квартали с цел неразпространение на заразата – как действа социалният патронаж в тях, какво е снабдяването на най-уязвимите семейства с храна, лекарства и стоки от първа необходимост, какъв е достъпът до здравно обслужване на новопоявяващите контактни или заразени с коронавирус граждани.
  4. Да предложи далеч по-голям пакет от икономически мерки, който да обхваща много повече икономически субекти и в който да има адекватна подкрепа за най-уязвимите групи хора.
  5. Да забрани провеждане на богослужения с участието на граждани от всички изповедания до края на карантинния период; ако индивидуални граждани все пак посещават храмове, да правят това при отчитане на валидните за всички санитарни правила за поведение в храма (маски, социална дистанция и др.).
  6. Да преустанови даването на ход на спорни инфрастуктурни инициативи, какъвто е обществено отхвърленият проект за трансформиране в детска болница в София на абсолютно неподходяща за целта сграда. В режим на широки експертни и обществени консултации да изготви и утвърди цялостен списък на проекти, които следва да бъдат замразени или напълно отхвърлени.
  7. Да изработи и представи на обществото ясна стратегия за изход от извънредното положение и от кризата. Не е приемливо да ни се повтаря всеки ден, че никой не може да предвиди хода на пандемията, времетраенето и обхвата на извънредните мерки. Това не е вярно, а и не ни е необходимо примитивно едновариантно планиране. Може да има различни планирани сценарии, които да настъпват при различни заложенинкритерии.
  8. Да започне още сега да изготвя „пътна карта“ за възстановяване от кризата в различните обществени сфери, съдържаща подробен анализ на рисковете, както и пакети с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, като се визират приоритетно най-засегнатите сектори и най-уязвимите групи в обществото. При изготвянето им трябва да се планират и прилагат на практика всички отлагани досега, но крайно необходими мерки и механизми за изграждането на по-включващо общество, като например неслучилата се досега образователна десегрегация на ромските деца и интегрирането им в мултикултурна образователна среда.
  9. Да осигури механизми за пълноценно участие на гражданското общество в концептуализирането и реализацията на политиките за излизане от кризата във всички обществени сфери. Това включва пълен и прозрачен достъп до информация, както и  гъвкави консултативни механизми и специализирани платформи за виртуално (освен присъственото) дискутиране на всяка една конкретна мярка и политика.
  10. Да преориентира икономиката, след края на извънредното положение, така, че да е в синхрон с международните ни задължения по Рамковата конвенция на ООН за промяната на климата и Целите за устойчиво развитие на ООН. Доближаването до икономическа, климатична и социална справедливост ще направи обществото ни по-подготвено за справяне с кризи от всякакъв вид.

В заключение, Българската общност за либерална демокрация е загрижена, че сред жертвите на пандемията и извънредното положение може да бъде демокрацията в България. Продиктуваната от страха увеличена обществена толерантност към недемократични управленски действия и към ограничаването на основни права създава благоприятна почва за разграждане на демократичния ред и неоправдаемо нарушаване на човешки права. Противоотровата срещу новите изпитания не е нито изолационизмът, нито сегрегацията, а информацията, сътрудничеството и отговорността към демокрацията. В тази връзка, БОЛД декларира своя дълг да запази критичния си поглед към събитията на деня и да се застъпва последователно за ценностите на либералната демокрация.

About De Fakto

Проверете също

БАПЧ предлага 47 -и електронен бюлетин с практика на Съда по човешките права в Страсбург

Излезе „от печат“  четиридесет и седми бюлетин на  „Съдебна практика по правата на човека“, подготвян …

Още седем обвинения срещу хазартния бос Васил Божков, станаха общо 18

Специализираната прокуратура е обвинила  хазартния бос Васил Божков за нови  7 криминални деяния,  съобщава  държавното …

4 коментара

  1. Дарина

    Популизъм,чета, препрочитам и само това виждам . Зад всичко прекалено ясно се усеща желанието на юристите да имат възможност да получават хонорари . Много от нещата ,които са написани са преиначени.Би могло да се анализира и по обстойно, но е безсмислено .

    • Не смятам, че текста е популистки. И защо да не анализирате за да сте по-убедителна? За хонорарите пък звучи смешно.

  2. Бетина

    Дарино страшна овца си. Какъв популизъм те гони, бре, жена?
    По-ясно и смислено не може да се обясни положението ни от начина, по който е написано тук.
    Единственото смислено предаване, което още е в ефир и не обслужва гнусните гербаджии и прокситата им.
    Не се опитвай да анализираш повече, не можеш.

  3. „Блокирането на цели ромски квартали с полицейски постове може да представлява“ може и представлява РЕАЛИЗЪМ а не либероджендърски измислици. Натам просто не се хабих да чета, лозунгите на БХК, Анимус и подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.