DeFakto.bg DeFakto.bg
Даниела Доковска
Преди няколко дни Министерството на правосъдието изненада публиката с кратък законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт. Той се състои от две разпоредби. Член 402а оповестява, че към министерството се създава информационна система „Единен регистър на вещите лица“, която съдържа данните, вписани в списъците, на специалистите, утвърдени за вещи лица. А в чл. 403, ал. 1 се създава нова т. 4 – министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на ВСС, издава наредба за правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат в нея.
Създаването на електронен регистър само по себе си е отлично начинание. Друг е въпросът, че щом регистърът се въвежда със закон, законът трябва да регламентира и неговото съдържание. Конституционно недопустимо е регистърът да фигурира в закона, а данните, които се съдържат в него – в подзаконов нормативен акт. Защото тъкмо съдържанието на регистъра е основание за неговото съществуване.
В случая обаче мотивите към законопроекта ясно очертават както замисъла на вносителя, така и съдържанието на бъдещата наредба: „Заявителят ще има възможност да даде оценка на вещото лице за всяко изготвено от него заключение, като по този начин ще се формира рейтингът на вещото лице. Така ще бъде осигурена прозрачност и откритост при избора на вещото лице, възможност за оценка на ефективността на възлаганите експертизи (по какъв начин и доколко те са били от полза за решаването на конкретния случай и на възложителя на експертизата)“.
С други думи, в регистъра ще фигурират вещи лица с висок рейтинг и вещи лица с нисък рейтинг. Да се чуди човек вещи ли са лицата с нисък рейтинг, или тъкмо обратното.
По-лошото е, че рейтингът на вещите лица ще се определя от възложителя на експертизата. На досъдебното производство експертизите се възлагат от разследващия полицай, следователя или прокурора. Следователно те „ще имат възможност да дадат оценка за вещото лице“. Това са неоправдани очаквания, защото вещи лица се назначават, когато за изясняване на обстоятелствата по делото „са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката“ (чл. 144, ал. 1 НПК). А горепосочените субекти на досъдебното производство по дефиниция не са сведущи в тези области. Те обаче ще могат да преценят „доколко… възлаганите експертизи… са били от полза на възложителя на експертизата“ (сиреч от полза за обвинението).
Фактът, че Министерството на правосъдието си позволява да предложи такъв законопроект, е знак за тежка криза на правосъзнанието. Хрумването, че вещите лица трябва да дадат заключение, което „ползва“ възложителя, компрометира изцяло експертизата като процесуален институт. Защото в основата на този институт стои идеята, че вещото лице е неутрален и обективен професионалист.
Познавам вещи лица, които изпълняват всяка поръчка на органите на досъдебното производство, срещу което получават нови и нови назначения, респ. нови и нови поръчки. Засега те са малко и обслужват основно някои специализирани институции. Но преобладаващата част от експертите са професионалисти и нравствени хора, които дават заключенията си по съвест и знание. Зная един уродлив случай от практиката, когато прокурор отказа да заплати дължимия хонорар на вещите лица, защото експертното им заключение не обслужваше обвинителната теза. Зная и друг случай – когато висшестоящ прокурор разпореди при изготвяне на обвинителния акт „да не се взема предвид заключението на разширената експертиза“, защото то опровергаваше обвинението.
Само че добросъвестните професионалисти вече няма да се котират като вещи лица, защото няма да са „от полза на възложителя на експертизата“. Ще се сдобият с нисък „рейтинг“. Няма да бъдат назначавани от органите на досъдебното производство. Няма да се явяват и в съда, защото съдът изслушва основно експертизите от досъдебното производство. Постепенно ще отпаднат от регистъра. И ще останат онези с поръчките.
Преди години от българското законодателство тихомълком изчезна една смислена разпоредба, според която наблюдаващият прокурор даваше оценка на разследващите полицаи. Сега прокурорът не може да дава оценка на разследващия полицай, но и прокурорът, и полицаят могат да оценяват вещите лица. Така те, според вносителя на законопроекта, ще спомогнат за „подобряване на работата на вещите лица и качеството на експертизите чрез въвеждане на критерии и механизми за избор и последващ подбор, промени в системата за заплащане на труда и контрол върху дейността им, доразвиване на етичните правила и подобряване на контрола и наблюдението върху дейността на вещите лица“.
Нали разбрахте – контрол и наблюдение върху дейността на вещите лица. От полицията и прокуратурата. Това превръща вещото лице в квазиразследващ орган.
Някой може да ме упрекне, че не споменавам съда, който също назначава експертизи и ще има право на „оценка“. Не се спирам обстойно на този въпрос, защото идеята съдът да прави „рейтинг“ на вещите лица е безсмислица, която ни хвърля в хаоса. Какво ще стане, ако първоинстанционният съд възприеме експертното заключение, а въззивният съд намери, че то е непълно и назначи допълнителна експертиза? Какво ще стане, ако касационната инстанция прецени, че и двете експертизи по делото са необосновани и върне делото за назначаване на повторна експертиза?
А ако съдът отхвърли експертизата, какво значение ще има мнението на разследващия полицай? И колко оценки ще получи едно и също вещо лице за едно и също заключение?
При това съдът също няма специални познания, за да оценява експертите. И е достатъчно натоварен, за да се ангажира с неприсъща извънсъдебна работа.
Впрочем предлаганият законопроект задълбочава някои сериозни проблеми, които съществуват в българската наказателнопроцесуална система според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото Стоименов срещу Бившата Югославска Република Македония (решение от 5.04.2007 г.) Съдът приема, че становището на Бюрото за съдебни експертизи прилича повече на доказателство срещу обвиняемия, отколкото на неутрално експертно мнение. Същевременно подсъдимият не е могъл да използва собствени експерти, а искането му за назначаване на нова експертиза е било отхвърлено от съда. След като подсъдимият не е имал възможност да представи доводите си при същите условия, при които и прокурорът, Съдът приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
По делото Ходорковски и Лебедев срещу Русия (решение от 25.07.2013 г.). Съдът приема, че „защитата трябва да разполага със същата възможност (както и обвинението – б. моя) да представи собствени „експертни доказателства“ и че руският НПК „създава дисбаланс между защитата и обвинението в областта на събирането и представянето на „експертни доказателства“, като по този начин нарушава равенството на оръжията между страните.
Тези изводи на ЕСПЧ са напълно относими към българския Наказателно-процесуален кодекс.
Законовата регламентация на експертизата у нас се нуждае от сериозно обсъждане на плоскостта на чл. 6 ЕКПЧ. Законопроектът за „рейтинга“ само влошава ситуацията. Защото обещанието за осъществяване на ефективен контрол „върху качеството и дейността на вещите лица“ е заплаха срещу свободата на научно мнение и независимостта на експерта от органите, които го назначават. Заплаха срещу справедливия процес. И заплаха за осъдителни решения срещу държавата в Страсбург.
Освен казаното от уважаемата г-жа адв. Даниела Доковска, следва да се отбележи и манталитета на така наречените „вещи лица“, които на въпроса в чия полза „свидетелстват“ отговарят, че работят н полза на съда???. Много от по -опитните адвокати и други пребивавали в така наречената „съдебна система“ помнят каква беше структурата на „регистъра на вещите лица“ и как ставаше тяхното избиране. Изцяло на способността на вещото лице да отговори правилно и безпристрастно на поставените въпроси и отговорите да са наистина изясняване на проблемите на процеса – бил той граждански или наказателен, а не „кошаревско свидетелстване в полза на една от страните.
И най-важно. Защо защитата да няма право да оспорва това или друго назначение на някое вещо лице?
Драги ни Драгинчовци,
Моите уважения към г-жа Доковска, но както често се случва у нас – нещата рядко са такива, каквито изглеждат, и по-често иде реч не за правоприлагане, а за пари.
За повечето от вас ще поясня, че такава електронна система за подбор и контрол на вещите лица има вече разработена преди повече от 6-7 години – по възлагане от ВСС, за което са усвоени пари по европейска програма. Разработката не се ползва, въпреки, че в продължение на 5 години след създаването й се заплаща от бюджета на ВСС на фирма за нейната поддръжка – за да се покаже на контролиращите европейски финансови органи, че проекта е устойчив.
Преди 2 години, по настояване на организации на съдебни експерти, бяха предвидени средства по друга европейска оперативна програма за разработване от Министерството на правосъдието на модел на съдебната експертиза у нас при отчитане на добрите европейски практики. Средствата в значителен размер бяха одобрени за изразходване от Министерството , бяха усвоени, но наместо модел – правим отново това, с което не ще се доближим до европейците, но някои пак ще бъдат финансово облагодетелствани, т.е. ненужна електронна система за контрол. Просто сега ще бъде озаконено с приемането на споменатия законопроект получаването на заплащане в следващи периоди за поддръжка на нещо, което отново няма да се ползва.
А такъв тип електронни системи с отношение към съдебното експертизиране остават безполезни и неупотребени, тъй като в правораздавателната ни система не е уточнено коя институция следва да контролира, но и да развива института на съдебната експертиза, който, за съжаление, работейки на автопилот през последните години, бележи траен регрес.
Въведеният от г-жа Доковска нюанс, че съдебните експерти следва да са равно отдалечени от страните и от участниците в процеса, но не са, е само един от многото негативни ефекти, които се проявяват като следствие от липсата на фундаментална концепция. Накратко – за да се постигне ефективно независимост на експертните заключения, то съдебното експертизиране следва да е саморегулираща се дейност – и то с характера на предоставяне на услуга (пак според ЕСПЧ) в рамките на съдебната ни система (по аналогия със записа за адвокатурата в Конституцията ни).
А иначе многоуважаемата адв. Доковска, а и цялата адвокатура, както и съдийското съсловие, малко се позабавят в реакцията им по отношение на ролята и мястото на вещите лица в правоприлагането. Притеснението, че рейтинговането на вещи лица ще доведе до редуцирането им до състава на „удобните“, е отдавна неуместно и преодоляно от някои от разследващите, тъй като според измененията в Наредбата за вещите лица от 2015 г., за имащи качеството на вещи лица могат да бъдат определяни също служители на МВР и на Прокуратурата, „назначени на експертни длъжности“, т.е. вече имаме основание да считаме, че е възможно и в правосъдието ни да се зародят ОПГ-та – в състав прокурор, разследващ полицай и вещо лице.
Поредният закостенял опит да се наложи цензура.
За всеки практик е очевидно, че има добре работещи вещи лица и такива, които не могат да изготвят експертиза задълбочено и качествено, макар да имат тапия.
Ако рейтингите са начинът те да отпаднат от списъците – гласно или негласно, това е добре.
Следва да се отчита, че натрупването на мнения минимизира значението на отделни неправилни или пристрастни такива .
Преди години имаше подобна простотия в образованието. Учениците трябваше да пишат оценки на учителите и т.н. Тогава министърът на образованието не можа да изпростее достатъчно и прекрати тази глупост. Но той пък не носеше каскет……..
Вещите лица са единствените които не са защитени в съдебен процес. Съдии, прокурори и свидетели се ползват от защитата на закона, но няма определение какви са правата и кой, как и с какво защитава вещите лица, освен че носят до 5г. наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Проблемите в тази професия несвършват с това. Заплащането е регламентирано с НАРЕДБА № 2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица , където се посочва: ,,Чл. 31. (1) Вещото лице започва дейността по извършване на експертизата, след като е внесен депозит за заплащане на труда му“, а в Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 82 от 2018 г. ) ,,Възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 19 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на експертизата“. На година извършвам около 200-300 експертиза на едни от най жестоките ПТП по пътищата на Европа, но до сега на фаза досъдебно производство не съм чул, камо ли видял за депозит, а неизплатени хонорари имам от 2016г. до сега. Опит за въвеждане на лотариен принцип за избор на в.л. (вещо лице) в съдебната система бе направен през 2012г., но делата се затлачиха с неверни и необосновани експертизи които в съдебните зали падаха като круши от дърво през късна есен. Според мен би следвало да има оценка на способността на вещите лица, но такава да бъде давана от комисия на орган в който задължително те да членуват. Следва да бъдат отправяни запитвания с искане на Съд, Прокуратура и Полиция за назначаване на вещи лица за конкретна експертиза към тази комисия и тя да определя способностите на вещото лице спрямо конкретния казус. Разбира се съществуването на лотариен принцип е добре, но както казах по – горе той не е приложим винаги, особено при комплексни или тройни, петорни и т.н. експертизи. Всяко вещо лице знае кой го назначава за изготвяне на заключение, както и знае че от експертизата му зависи рейтинга в съдебна зала, т.е. по – вероятно е другият път да не бъде потърсен при невярна и/или необоснована експертиза, а при отиване на делото на следваща инстанция, съда да прецени що за експерт е, при което или да започне да го назначава на по – високата инстанция като в.л. или не. Според мен не е от значение кой пише експертизата, а какво е написано в нея. Съдебната система дава възможност за повторна, тройна, петорна, седморна и т.н. експертизи в един и същи процес, така че наистина такова действие за избор на вещи лица в съдебен процес по – скоро ще доведе до блокиране на правораздаването отколкото до достигане на съда до истината, а именно това е предназначението на експертизата – тя е инструмента на съда за разкриване до обстоятелства, механизъм и последици от деянието на страните по делото. Все по – често в практиката ми се случва, съда да допуска при тройна експертиза страните да посочват по едно вещо лице, а третото е назначено от съда считам, че именно това е справедливото решение на избор на в.л., но в крайна сметка вещото лице е за да изкаже едно професионално експертно мнение, а чукчето и решението са на съда.
Вещите лица по делата на Топлофикация за парното, нямат представа за какво става въпрос. Преписват неверните данни при монополиста и при лицата по чл. 139а ЗЕ, отчетени като резултат от прилагане на лобистката „доставка“ в абонватната станция“ и ги приедставят в съдът за извържена експертиза. Така „вещите“ лица обслужват беззаконието на монополиста и на съдът.
Тези вещи лица нямат представа от качество на топлоснабдяването, сделка, равни и недискриминационни условия, баланс между производство и потребление, функционална зависимост между производство и потребление, условията за рабонта на топлоснабдителната система, определени с проекта на системата.
Вещите лица по делата за парно са невежи печалбари, на които предлаганата система ще отреди най-висок рейтинг.